В зоната на Полярния кръг главен готвач в ресторант отглежда плодове и зеленчуци, които са по-пригодни за крайградска градина в умерения пояс вместо върху земята на северното сияние и ледниците - картофи, домати, зелени чушки, мащерка. Някои ловци инуити намират елени, които никога досега не са били толкова охранени - благодарение на увеличената площ от пасища в тундрата, където елените вече не трябва да бродят с часове, за да намерят храна.

Всичко това е резултат от климатичните промени в Гренландия. Местните хора казват, че по-дългото и по-топло лято позволява да се отглеждат необичайни селскостопански култури. "Просто всичко започна по-бързо да расте", сподели Ким Ернст, датският готвач на ресторант "Роклубен", сгушен до замръзнало езеро недалеч от американска военна база от времето на Студената война.



"Всяка година пробваме да отглеждаме нещо ново",



добавя Ким Ернст, успял дори да отгледа малко ягоди, сервирани на някои слисани представители от скандинавските кралски семейства. "Аз дойдох тук през 1999 година, когато никой дори не е мислил да се занимава с подобно нещо. Но сега, както ми се струва, летните дни станаха по-топли и по-дълги".

През март температурата бе минус 20 градуса, но слънцето светеше, нямаше никакъв вятър и се появи усещането за пролет. Ернст ми показа оранжерията си и откритата зимна градина, която след няколко месеца може отново да даде плод. Няколкостотин километра на юг някои фермери може да приготвят сено, а овцевъдните ферми станаха по-големи. В редица супермаркети на столицата Нуук се продават плодове, отгледани на острова през лятото.

Производството на земеделски култури в значими търговски обеми е все още в зародиш. Показателен обаче факт за промените е, че тази година гренландското правителство създаде комисия, която ще проучва как климатичните промени могат да помогнат на фермерите да увеличат продукцията си, която да замени скъпия внос. А промените вече се случват. Реколтата на картофи, отглеждани в южна Гренландия с търговска цел, надхвърли 100 тона през 2012 г., което е двойно повече от добива през 2008 година.

Според данни на правителството добивите на отглежданите зеленчуци тази година може двойно да надхвърли миналогодишните показатели.

Някои политици се надяват, че заради глобалното затопляне Гренландия, чиято площ е четвърт от територията на САЩ, може да намали зависимостта си от Дания относно продоволствените доставки. На този фон политическите партии в страната призовават към пълна независимост на острова.

Гренландия е самоуправляваща се територия с изключение на отбраната и сигурността и получава годишна дотация от Дания в размер на 600 млн. долара, което е половината от нейния бюджет. Но заради топенето на ледената покривка на острова започна активно да се развива добивният отрасъл, търсят се нефтени находища, появи се и интерес към селското стопанство. Както каза сдаващият пълномощията си гренландски премиер Куупик Клейст, при когото бе създадена споменатата комисия, "във връзка с глобалното затопляне аз очаквам активно развитие да получат овцевъдството и земеделието. Това може да бъде



важна добавка за нашата икономика"



Местните жители обичат да разказват как Рижавия Ерик за пръв път пристигнал тук през Х век и нарекъл покрития с лед остров "Гренландия" (Зелената земя) - за да прилъже и други да се преселят на острова. Това е била стара хитрост за примамване на лековерните хора. Има сведения, че тогава климатът е бил по-мек и това е позволило на викингите да събират реколта цели пет века, преди да измрат по тайнствена причина.

Мащабът на младия аграрен сектор на острова естествено е малък. В Южна Гренландия, където влиянието на климатичните промени е най-видимо, има няколко десетки овцевъдни ферми. Броят на кравите няма и сто. Но с 57-те хиляди жители, предимно инуити, гърлата за изхранване също са малко. Както отбелязва агрономът и бивш старши съветник на правителството Кеннет Хег, "трябва да се гледа в бъдещето. Преди нашият регион бе смятан за крайна Арктика, но сега ние приличаме повече на Субарктика. Но все пак ние си оставаме Арктика".

В сравнение с доиндустриалната епоха температурите в Арктика се покачват два пъти повече от средния показател за света - с 0,8 градуса. По думите на Жозефина Найманд от Гренландския институт за природни ресурси в Нуук, "в момента в южната част на Гренландия има огромни площи, където може да се отглеждат различни култури. Най-добре растат картофите. Успешно се отглежда и зеле".

Стен Педерсен, който има ферма на фиорд близо до Нуук, за пръв път извади картофи през 1976 година. Днес през май той може да сади зеленчуци две седмици по-рано отпреди и да прибира реколтата през октомври три седмици по-късно в сравнение с времето отпреди 10 години. Той отглежда 23 вида зеленчуци, а преди 10 година - едва 15 вида. Освен всичко друго днес той отглежда боб, грах, подправки, билки и ягоди. По думите му продава част от ягодите си на първокласни ресторанти в Копенхаген. Но Петерсен говори със скептицизъм за развитието на селското стопанство: "Гренландците са нетърпеливи. Те виждат тюлен и веднага искат да го хванат. Те не могат да чакат, докато пораснат зеленчуците".

И все пак потенциал има. По оценки на Хег Гренландия е в състояние да покрива половината от продоволствените си нужди чрез собствено производство и тези храни ще бъдат по-евтини от вноса от Дания.

Но климатичните промени носят не само полза. Макар лятото да е станало по-топло, дъждовете са по-малко. Някои специалисти смятат, че скоро Гренландия



ще има нужда от напоителна система,



което е твърде парадоксално за тази земя на лед и езера.

"Последните няколко години имахме много сухо лято", твърди главният консултант по въпросите на селското стопанство Аккалоорак Фредриксен. Той смята, че късната пролет миналата година е навредила на картофената реколта.

Миналото лято тук, в Полярния кръг, стана наводнение, което се предполага, че е било предизвикано от водите на топящ се ледник. Някои местни жители винят топлото време за топенето му. Водата отнесла единствения мост, който свързвал ресторанта на Ернст с летището. Това е станало в средата на туристическия сезон и заведението претърпя загуби за хиляди долари.

Това бе застрашително напомняне, че глобалното затопляне носи своите проблеми. Но за Петерсен и неговия фиорд в Нуук бъдещето изглежда радостно: "Колкото по-топло, толкова по-добре. За мен".





КАРЕ-------------------------------------------

Гренландия е най-големият остров в света (без да се брои Австралия). Географски той е част от Северна Америка, но политически и културно е свързан с Европа, официалната религия е лютеранството. През ХVIII век Дания взема острова под свой суверенитет. Освен отбраната и сигурността в нейните правомощия е и външната политика.

С 56 370 жители Гренландия е територията с най-ниската плътност на населението.

Основа на икономиката е риболовът и износът на риба. Важна роля за бюджетните приходи има и туризмът. Преди две години безработицата бе 4,9 процента. Гренландия може да стане нов център за развитие на добивната промишленост, доколкото затоплянето улеснява добива на ценни метали от земните недра, покрити с лед. Най-големият работодател в Гренландия е държавата, включително правителството на Дания. Повечето работни места са съсредоточени в столица Нуук .

Гренландците избират свой парламент от 31 души, но също и двама свои представители в датския парламент. Новоизбраното през март правителство на премиера Алека Хамонд от партията «Сиумут» ("Напред") се обявява за пълна независимост на Гренландия.

Държавен глава е датската кралица Маргрете, като интересите на острова се представляват от специално назначен върховен комисар.