|
| "Фейсбук" не измести площада като място за протести. Но стана място за агитация. |
60 години по-късно традиционните медии наистина са заобиколени, но не чрез меки корици, а екран, клавиатура, мишка. Интернет създаде революция в комуникацията и всеки жител на планетата получи възможност да контактува с всички. В социалните мрежи човек хипотетично може да каже нещо на 7 милиарда, както и
да чуе мнението на 7 милиарда гласа
Това и изключителен триумф на достъпността, тъй като от виртуалното пространство може да черпим необятна информация, съответно имаме и алтернативи за информиран избор. Пътят на човечеството в хилядолетната му история е непрестанен стремеж към свобода и права, от тази гледна точка интернет е благородна технология, която ги доставя в огромни количества.
Но дали този триумф носи човечност, справедливост, култура? Той път към щастието ли е? Защо Фром не говори с надежда за революция в електронното общуване (нали не си мислите, че не е могъл да го предвиди), а все пак за книги? Отговора го дава той, а и не само - пълноценност, идейност, човешко развитие могат да се постигнат единствено чрез уединение. "То е необходимо преди всичко, за да може човек да се съвземе и освободи от непрекъснатия шум на хорското бъбрене и вмешателство, което
пречи на собствените умствени процеси
Ако всички лични данни се преобразуват в публични, преживяванията ще започнат да стават повърхностни и сходни". Естествено, уединението, осмислянето, автономията на избора, черпенето на информация и превръщането й в знание може да стане най-вече чрез досег с книгата. Хартиена! Миналата година британски (и не само) учени констатираха, че хората по-лесно запомнят, натрупват и възпроизвеждат информация след контакт с традиционна прелиствана книга, вместо с цифрова.
Но да оставим прелестта на хартиената книга, предполагаща благотворно уединение, тишина и се съсредоточим върху социалните мрежи, форумите. Те са динамични, разпространяват многопосочна информация и обратно - хвърлят човек в "шума на бъбренето и вмешателството". Няма спор, че тази среда, непозволяваща уединение и продължително осмисляне, все пак разпространява творчество, таланти, инакомислие срещу властта, добри идеи, които иначе не биха намерили живот. Но има и негативи, уж известни, които лицемерно се премълчават в публичния дебат заради страх да не би изразителят им да бъде обвинен в недемократичност.
Отрицателните следствия са много, последните седмици българското общество стана свидетел на някои от тях. Най-напред виртуалната мрежа е
прекрасна среда за манипулации,
лъжи, разпространението на които често дори е неволно. Стотици небивалици се написаха за ползата и вредата от АЕЦ "Белене". Десетки политически интервюта и цитати циркулират в социалните мрежи като актуални, а всъщност са дадени преди години, в други условия и контекст. Ако един проверява истинността им, други девет машинално формират мнение. Какви ти идеи, справедливост, истина в тази среда? Набеденият човек, оня от поговорката, който трябва да доказва, че няма сестра, в днешно време не е жертва на клюката от ухо на ухо, на вестник, на сплетните в заводския и партиен колектив. Той е жертва на статус в "Фейсбук" или съобщение във форумите.
Трябва да бъде отбелязано и все по войнстващото безкултурие, низки страсти, липсата на елементарни морални стойности в социалните мрежи. "Фейсбук" и
форумите приличат на Париж след революцията,
когато отхвърлянето на стария ред е ознаменувано с разгул. Пример е нападението на Ахмед Доган. Какъвто и да е той, каквито е злини да е направил, екшънът би възбудил у нормалния умен човек най-напред боязън, смирение, мълчание. Вместо това на мига видяхме злоба, ярост, присмех, изстреляни словесно с агресия, наподобяваща ритниците по Октай Енимехмедов.
Възпитателният ефект на социалните мрежи е спорен, още по-рисковано е и придобиването на качествено знание. В тях всеки може да е авторитет, учител, проповедник. Но със съмнителни и непроверими достойнства. В дискусия във "Фейсбук" например мъж, упражняващ престижна интелектуална професия, очевидно и със знания в някакви области, уверяваше хилядите си читатели, че в България не е имало петвековно робство, страната ни била васал на Турция. Разговорът бе част от модерната дискусия за начина на живот на българите след 1396 г. Трябва да се отбележи, че независимо дали българският народ е бил под робство или не, васал няма как да е бил. Васалитет има само при наличие на държавно устройство и това се знае от всеки шестокласник с успех над 3, но очевидно не от въпросния фейсбук проповедник. България не е имала държава в този период. Давам този малък пример, защото той онагледява как във виртуалната комуникация се произнасят неща, които са толкова нелепи, че е
смешно, жалко и обидно да тръгнеш да ги опровергаваш
А всъщност хиляди "авторитети" творят милиони глупости всекидневно за далеч по-важни и труднопроверими теми. Формират псевдознание у милиони хора. Преживяванията на интернет аудиторията стават подобни на описаните от Фром - "повърхностни и сходни". В първите дни след протестите срещу тока във Варна например социалните мрежи, копирани автоматично от сайтове, изобилстваха от "информация": "Шок и ужас, полицията разпръсна демонстрантите, въоръжена с палки, щитове...". А как биха изглеждали нещата, ако бе добавена другата част от картинката: "Полицията разпръсна демонстрантите, след като те за пореден път опитаха незаконно да блокират Аспаруховия мост, ултраси хвърляха бомбички в множеството, а към униформените постоянно летяха викове: "Еничари, смешници"?
Много хора приемат социалните мрежи като контрапункт на телевизията. И наистина, при тях сам търсиш източници, приемаш информация, даваш... Но дали те са алтернатива или просто по-модерно нейно продължение? Герой на Селинджър казва иронично за жена си: "Чете театралната страница във вестника и гледа телевизия до ослепяване - следователно е интелектуалка!". Действието се развива във времето, когато телевизията е нова технология и се смята, че внася прекрасни революционни промени в комуникацията. Днес, след доста десетилетия, можем пак да кажем иронично: Интелектуалецът стои до ослепяване в интернет, твори статуси и поддържа блог.
Далеч съм от мисълта, че правото на изразяване, на свободна комуникация, на търсене и разпространяване на информация, осигурявани от интернет, трябват да бъдат ограничавани. Нека всеки ги използва както си иска. Думата ми е, че не винаги водят до човечност и култура. В повечето случаи до обратното. Това е разговор не за правата, които безспорно следва да притежаваме, а за продукта, който се получава при упражняването им.
