Eдна доста цинична сентенция, приписвана на френските жрици на любовта, гласи: "Проститутката е съпруга за час, а съпругата - проститутка за цял живот". Корените й, разбира се, са в миналото отпреди век и половина-два, когато жените буржоазки са били издържани от мъжете си, силно зависими са били от тях съвсем законно, дори са нямали избирателни права. Нормално е такива дами да си търсят заможен съпруг, който да ги осигури, а не поредния фанфарон и безсребреник, който умее само да омайва с речи.

А че някому това изглежда като сделка - ами такъв е животът.

Сетих се за тях поради нашумяващата преди всички избори тема за продажбата на гласове. Тези избори не правят изключение в това отношение. Находчив репортаж по една телевизия дори улови със скрита камера лекотата, с която ромски барони търгуват с ЕГН-та и гласове на свои съплеменници.

Аз не съм склонен



с ентусиазъм да плискам възмутата си



от подобно ромско поведение из полетата на родната публицистика. Някак ми се вижда пресилено. Дори прословутият лозунг "20 лева днес, после 4 години все същото", с който агитатори се борят срещу купеното гласоподаване, не ми се струва особено ефективен. 20 лева днес са нещо много важно за човека, който няма нищо. За човек, комуто всеки нов ден е епична битка за физическо оцеляване, 20 лева са си "баро" - късмет и радост! За два-три дни се решава най-важният въпрос - с яденето, пък по-натам ще видим. Вие го плашите с "все същото", но този човек не очаква, че няма да е "все същото" за когото и да гласува. Партия на Исус Христос да дойде, партия на Спагетеното чудовище да измислят или на Болшевиките от Седмия ден, то въпросният гражданин предчувства, че просто едни други зализани и дърдорливи булки и чичета ще сменят досегашните. Ще станат началници и ще яхнат служебните коли, но той нищо няма да изкяри от това. Пак ще си остане гол и бос и ще пъпли с домочадието за гъби, хартия или метални отпадъци, белким напълнят паницата поне до утре...



С ръка на сърцето ще кажа:



не мога да му отрека прозорливост, наистина не мога.

Но я да видим дали пък той е толкова лош - този декласиран тип, в сравнение с останалата част от обществото? Не са ли всъщност вид политически алъш-вериш и публичните, официалните обещания, които правят политическите сили? Какво значи "Ще увеличим пенсиите"? Какво значи "Ще направим минималната работна заплата 500 лева"? Какво значи ще открием нови еди-колко си хиляди работни места? Това е също вид търговия - обещаваме нещо, от което евентуално ще се възползвате в бъдеще срещу гласа ви, от който ще се възползваме ние веднага. Разбира се, 20 лева на ръка са тайна и незаконна договорка, а другото е явна и законна, но



принципът е същият



Отделно стои въпросът, че щедростта на предизборните обещания често е обратно пропорционална на тяхното изпълнение след избори; освен това реализацията може да пропусне тъкмо теб, както става при всички масови неща...

Така че онзи, декласираният, и това е доловил интуитивно.

А какъв е принципът на подреждане на избирателните листи, какъв е принципът на спонсориране на политическата борба от бизнеса, какъв е принципът на назначения след това? Нима чистотата на помислите и яркият пламък на идеите управляват тези процеси - би могъл да запита декласираният тип от гетото, ако му стигаше образование за такива формулировки?

Хайде не ни разсмивайте - нас двамата с него. Страховито продаване на депутатски места има поне в 4 партии, за които знам лично от доста вътрешни в тях хора. За останалите, за които не знам от вътрешни хора, се догаждам - едва ли е много по-различно. Когато платиш много за нещо, очакваш да получиш по-много - такъв е принципът на бизнеса. Чували сте за евродепутат, купил място с много стотин хиляди, който сега прави активна политика, ерго политиката е добър бизнес, май най-добрият в България. Но като е така, защо сочите с пръст Мето от гетото с мижавите му 20 лева?

По време на предишни избори писах за една баничарка, която на въпрос за кои ще гласува простодушно отвърна: "Ами за които ми каже шефът, за тях. Доволна съм, че ми даде хляб, добра заплата, а ония хич ме не интересуват."

Тя звучи различно от отговора, примерно, на някой академик от БАН, който на въпрос за кого ще гласува би отвърнал: "За тези, защото програмата им се базира върху принципа на хуманността и честната конкуренция в икономиката и науката, а лидерите им са образовани и почтени".

Принципна разлика обаче няма. Особено ако академикът упомене, че той просто има



добри авери при "тези"



Възмутителни неща приказваш, ще каже някой. Ще му отвърна, че е нарочно. Понеже накрая все пак ще се съберем пред урните - така както се събират в огромен храм героите от някой роман на Мопасан или Зола: по-първите граждани по-отпред, по-вторите по-отзад, любовниците отстрани, проститутките също имат право, ама съвсем надире. Имат място и най-декласираните - около преддверието. Кой какво купил - купил. Кой продал - продал. И животът си продължава.