Вълната от протести в България поотмина. Анализите им едва ли скоро ще секнат, а директно следствие от събитията са предстоящите избори на 12 май. Но уличното недоволство остави следи зад себе си не само в обществената и политическата, а и в културната сфера. Протестите вдъхновиха песни и стихотворения, които малко или много отразяват народното настроение и към които след години сигурно ще се връщаме, за да си припомним върлуващите в настоящия момент емоции.

След като страстите се поукротиха, вече можем да погледнем на творчеството на протестите от известна дистанция.

Веднага възниква въпросът дали произведенията са плод на реално вдъхновение, или по-скоро представляват опит да се угоди на улицата. Остава и съмнението доколко това творчество има някаква стойност след събитията - успяло ли е да улови духа им и да превърне породената от тях творческа енергия в стойностно изкуство?

За да преценим, трябва да надникнем в самите творби. Безспорно най-голяма вълна от творчество протестите предизвикаха сред хип-хоп изпълнителите. Рапът по начало е музика на недоволството и това си пролича, когато знайни и незнайни рапъри разгърнаха в рими активната си гражданска позиция.

Варна се прояви като един от най-активно протестиращите градове, а там бяха създадени и няколко от протестните рап хитове. Варненецът Мишо Шамара извади песента "Свобода" още в края на февруари заедно със съратниците си Сарафа и Андрей. Изпълнителят със скандална слава заяви, че с музиката и изкуството иска да се противопостави на милиционерщината в страната. В песента му хората са призовани да "скъсат оковите" и да извоюват свободата си. Тонът е разлютен, но и приповдигнат, вещаещ сигурна победа на народа. "Ние сме гневни, нови", пеят момчетата и призовават бившия премиер Бойко Борисов да "дойде на улицата сам, без НСО и ДАНС".



"Ще ви последва съдбата на Андрей Луканов" -



гласи най-зловещата част от обръщението към политиците.

Впрочем заради предишна своя песен Мишо Шамара стана обект на прокурорско разследване, а впоследствие обяви и че влиза в политиката. Така че нищо чудно да подготвя още политически ангажирани творби.

Отделно от него, младите таланти на варненската хип-хоп сцена Чукито и Boreau се отчетоха със своята протестна песен "Скъперници". Може би предишните им песни като "Бягай, скачам" и "Слушай рап, спаси салфетка" (подигравка с една от атракциите в чалга заведенията - хвърлянето на салфетки) не будят особено доверие. Но "Скъперници" определено тълкува болезнената тема много сериозно. В нея с гробовен тон двамата пеят "Към всичките скъперници надигаме мерници". В тази песен



няма оптимистични прогнози за излизане от ситуацията,



а само мрачни констатации и тук-таме по някоя закана.

Още няколко хип-хоп певци от Варна и Бургас обединиха сили, за да погледнат на събитията от друг ъгъл. Песента им се казва "В процес на протест", а нейните изпълнители носят артистични псевдоними като Кайсиева градина, Вантка, Jay, MadDog и Fengi. Клипът е заснет по време на протеста във Варна от 17 февруари.

"В процес на протест" е най-битовата, а и най-забавната от всички песни за протестите. Тя изразява конкретно шока от печалните сметки за ток, които дадоха началния тласък на недоволството. "Но щом декември мина, блесна грозната картина: сметката за тока беше метър и половина", реди изтерзаният лирически герой и добавя: "Обявих пиянска стачка и се тъпчех със ракия, но методът не бачка, колкото и да изпия".

А песента на Румънеца и Енчев "Аз съм много луд (Оставам тук)" се отличава по това, че двамата рапъри не се съсредоточават конкретно върху протестите, а изразяват дългогодишното недоволство от цялата политическа класа. Те заемат позицията на обикновения гражданин: "Без депутатските кюфтета



оцелях 12 правителства и 3 служебни кабинета"



Румънеца и Енчев обаче опитват да погледнат и по-отвисоко на нещата и накрая изказват всеобхватно възмущение: "Колко сме злобни, колко се мразим... сякаш на тая земя ще сме вечни".

Българската пролет произведе не само песни, но и стихове. Един от активните протестни поети е Ясен Ведрин, нашумял през януари тази година с безглаголното стихотворение "България в думи". През март той публикува в блога си творба за Пламен Горанов, който се самозапали пред варненската община:

Някой вчера с бензин се запали.

Лумнал факел на скъпа цена.

Без да може това да прежали,

че виновните нямат вина...

Така започва "Виновните нямат вина" на Стефан Главчев, както е истинското име на Ясен Ведрин. Но не само неговите стихове се споделяха масово из интернет. Радващото е, че покрай протестите хората видяха нов смисъл и в произведения на наши класици. Например огромна популярност доби позабравен стих на Вазов:

Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

Това четиристишие е от стихотворението "Линее нашто поколенье..." от стихосбирката "Поля и гори", издадена през 1884 г. То обиколи социалните мрежи и събра куп харесвания, коментари и споделяния.



-----------каре-----------------

Васко Кръпката, Милена и Валди Тотев са сред ветераните в жанра.



"Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета" - така се пееше в една от видните политически ангажирани песни на прехода. Изпълняваше я трио "Спешен случай", включващо и Кирил Ампов, бащата на Графа. Други песни от началото на 90-те също се превърнаха в химни на тогавашните улични бунтове и ги помним и до днес.

По площадите ехтяха "Развод ми дай" на Асен Гаргов и "Неам нерви" на Милена Славова. Народът с готовност подхвана да пее и "Последен валс", изпълнена от сборна формация и специално създадена за изборите през 1991-ва, които СДС спечели "с малко, но завинаги". За вота през 1997 г. СДС също си имаше песен - "Молитва за България", по текст на Миряна Башева и изпълнена от Богдана Карадочева, Васил Найденов и Стефан Димитров. Впрочем повечето от емблематичните песни бяха написани именно за Съюза на демократичните сили, който днес бере душа. Една от най-хубавите беше "Вдигни очи" на Валди Тотев, която някои даже наричат "българската Imagine".

Прави впечатление, че в началото на прехода песните може и да бяха лозунгови, но бяха пълни с надежда, а сега преобладава гневът. Изглежда това отразява много точно промяната в народните нагласи.