"Дежурният ни събуждаше всяка сутрин в 6 ч. Следваше физзарядка на плаца и маршируване. Също като в казармата имаше и наряд. Бяхме облечени с нещо като военни униформи. Най-интересното беше, когато разглобявахме автомат "Калашников" за норматив и при мятането на учебни гранати". Това разказва Георги на сина си Иван, който догодина ще бъде в IХ клас и за първи път ще има часове по военно обучение. От следващата учебна година по инициатива на бившето ръководство на Министерството на отбраната (МО) предметът влиза в учебната програма за IХ и Х клас.

За изненада и на бащата, и на сина нищо от това, което Георги си спомня, няма да се случи в рамките на бъдещия предмет военно обучение. Просто защото той няма да е такъв. Точната му формулировка е "подготовка на учениците по усвояването на знания, свързани със задълженията на гражданите по отбраната на страната, действия за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили". В Министерството на отбраната много държат на дългото наименование, защото такава е била и първоначалната идея за въвеждането на предмета. Авторите на проекта твърдо са се пазили от евентуални обвинения за милитаризиране на учениците. Затова



не се предвиждат двуседмични военни лагери,



разглобяване на автомати или мятане на учебни гранати. Феновете на компютърната игра Counter Strike изкарват много повече време във виртуални бойни действия, отколкото ще им предложат часовете по военна подготовка в гимназията.

Плановете на военното министерство са в IХ и Х клас да има по пет учебни часа от предмета на година. Това ще става в часа на класния ръководител. Въпреки че часовете са малко, програмата е доста амбициозна. Първата година ще се изучават задълженията на българите към отбраната на страната, същността на гражданско-военните отношения, оказване на помощ на населението при военни конфликти, оцеляване при терористични актове и защита на критичната инфраструктура. В последното влиза и АЕЦ "Козлодуй". Втората година програмата е още "по-интересна". За петте часа учениците ще трябва да научат историята и бъдещето на въоръжените сили, задачите им, въоръжение и екипировка и как се става войник.

"Искам да кажа, че това не е връщане към миналото, а ново начало", споделя полк. Иван Георгиев от МО, един от авторите на наредбата. Той също има син, който ще трябва да изучава предмета от следващата година. Георгиев не крие идеалистичните си нагласи към новия предмет в училище. "Считам, че младежите и девойките трябва да придобият нова нагласа за ценностната ориентация към родолюбие", смята той и се надява вниманието на младите да бъде привлечено от филмчетата, които ще бъдат излъчвани по време на час. "Тези часове няма да са само сухи лекции" - допълва той.

Въпреки оптимистичната нагласа на военните от образователното министерство



никак не изглеждат доволни от появата на новия предмет



"Военната подготовка не е първа грижа на учениците особено след като имаме професионална армия", заяви зам.-министърът на образованието Мариана Банчева, цитирана от "Стандарт". По думите й същото станало преди време, когато през закон за спорта се опитали да предвидят трети час по физкултура, без дори да проверят има ли материална база в училищата за подобно нещо. Самата Банчева била по-скоро поддръжник на кампания за повече часове на класа, но не и за военна подготовка на децата.

Допълнителни въпроси сред педагозите предизвиква и фактът, че плановете на военното министерство предвиждат курсове по военно обучение да се откриват и в университетите. Именно при тях се предвижда обучение, подобно на това отпреди 1989 г. Тогава, ако даден студент пожелае, може да се запише на курс по придобиване на специална военна подготовка. Тя включва огнева и строева подготовка, курсове по оцеляване, разузнаване, топография и морска подготовка. Подобно обучение обаче е обяснимо за младежите, които искат да правят кариера в армията.

Позицията на зам.-министър Банчева изненада МО, тъй като в разработването на учебната програма по военна подготовка са участвали експерти от три дирекции в образователното министерство. По неофициална информация дори се е стигнало до писмо от военния министър Тодор Тагарев, в което той посочва, че програмата е създавана съвместно от двете министерства.

Още едно доказателството, че новото ръководство на просветното министерство не е наясно с плановете на военните, е объркването във ведомството кога точно е одобрено военното обучение. "Това е гласувано в последните дни на предишното управление през Закона за резерва. Ще проверя как е станало и защо



един сектор се опитва да решава проблемите си на гърба на друг,



казва Мариана Банчева. Факт е обаче, че Законът за резерва, с който се вкарва военното обучение в училищата, е приет през пролетта на миналата година.

Още при обсъждането на идеята за връщането на военното обучение в час имаше съмнения около истинските мотиви на Министерството на отбраната. Според наредбата, която МО прие, обучението на учениците ще се извършва от военен, цивилен или лице на граждански договор. Последните най-вероятно ще са бивши офицери, тъй като учителите няма да са подготвени за подобна материя. Те ще получават заплатите си по програма "Резерв на въоръжените сили" от бюджета на Министерството на отбраната. Изчисленията на МО са, че вкарването на военното обучение в училище ще струва на бюджета между 20-30 хил. лв. Именно с това бяха свързани и съмненията около прокарването на проекта - че бившето ръководство на министерството се



опитва да осигури работа на част от пенсионираните военни



Като прибавим факта, че МО полагаше много усилия да се приеме и Законът за резерва, съмненията стават повече от основателни.

Със закона се дава възможност да се наемат 3500 бивши военни. От Министерството на отбраната категорично отричат тези съмнения. Според тях за преподаватели първо ще се използват действащи военни или граждански лица от системата. До пенсионирани военнослужещи ще се стигне само в случаите, когато не могат да се изпратят офицери. За курсовете в университетите пък задължително ще се изпращат преподаватели от военните училища.

Дали военните и образователното министерство ще се договорят, ще се разбере през юли, когато директорите на училища ще трябва да заявят във военните окръжия броя на паралелките в IХ и Х клас. Разбира се, съществува компромисен вариант, в който двете министерства да преосмислят точно какво ще се преподава на учениците. Защото едно дори кратко обучение по оказване на първа помощ например ще е много по-полезно от няколко часа в обяснение за спорните реформи в българската армия.