В следващия български парламент най-вероятно ще бъдат представени четири политически сили, като резултатите им буквално повтарят прогнозите, които повечето социолози правеха още преди началото на предизборната кампания.

А тази кампания, както никога досега, бе тотално истеризирана от скандални разкрития и взаимни обвинения, които заглушиха политическите послания и на практика за първи път в най-новата българска история превърнаха и прокуратурата в участник в изборите. В крайна сметка тази предизборна кампания имаше едно-единствено очевидно отражение: върху избирателната активност, която бе най-ниската в сравнение с всички български парламентарни избори от 1990-а насам. Българите, упражнили вчера правото си на глас, бяха с над половин милион по-малко, отколкото на изборите през 2009-а. А съвпадението с прогнозите отпреди месец и повече показва, че скандалите не са се отразили съществено върху резултатите на политическите сили и съотношението между тях.



Избори без победител



Наистина ГЕРБ, срещу която бяха насочени всички компрометиращи удари, получи с около 600 хиляди гласа по-малко, отколкото преди четири години, но това намаление бе отдавна прогнозирано и се дължи по-скоро на резултатите от управлението на тази партия. Наистина за първи път през последните 23 години една партия два пъти поред става първа политическа сила. Това обаче е слабо утешение за нея при очевидната невъзможност да остане във властта. Партиите на протеста събраха символичен брой гласове. И както се очакваше, няма да бъдат представени в парламента.

От друга страна, скандалите от предизборната кампания едва ли са увеличили електората на нейния основен опонент. Да, за БСП бяха подадени около 150 хиляди гласа повече в сравнение с изборите преди четири години, но това очевидно е нейният "таван". А този "таван" е твърде нисък както за първото място на изборите, така и за съставяне на стабилно управление след тях.

Както винаги, извън координатната система на предизборните страсти остана Движението за права и свободи. То също загуби гласове в сравнение с предишните избори, но това вероятно се дължи на по-слаба мобилизация, а не на очакваното "откъсване" на гласове - партията на Касим Дал спечели едва около 1 процент от гласовете. Така или иначе, ДПС, напълно според прогнозите, запазва и в следващия парламент както третото си място, така и относителния дял на своята парламентарна група.



Избори след бунт



Извънредните избори бяха предизвикани от протестите през зимата. Тези протести обаче не намериха директно отражение в изборните резултати. И този път, както преди четири години, трите изредени дотук основни партии събират около 70 на сто от всички подадени гласове. И, което е по-важно, партиите на протестиращите не само няма да влязат в парламента, но и събраните от тях гласове са смешно малко.

Протестите обаче имаха едно индиректно отражение. Те реанимираха "Атака", която според социологическите проучвания в края на миналата и в началото на тази година оставаше далеч под 4-процентната бариера. По-късно обаче нейната програма отговаряше в най-голяма степен на най-радикалните гласове от улицата. Така, като се имат предвид и резултатите на две-три други националистически и популистки партии, се оказа, че поне 10-12 на сто от българските избиратели дават гласа си за напълно неприложими и самоубийствени за страната идеи.

За сметка на това отзвукът от протестите изхвърли някои от партиите с най-смислени програми. Най-големият губещ в това отношение е Движение "България на гражданите", на което преди протестите социолозите твърдо отреждаха място в парламента, при това със сериозен резултат. Така за първи път от много години насам в следващия парламент няма да има нито една нова политическа сила.

Вълната на бунта отнесе и т.нар. традиционна десница, макар че това, разбира се, не е единствената причина. Въобще заради безкрайната разнопосочност на протестите, както донякъде и заради предизборната компроматна война, се стигна до голямо разпръскване на гласовете, поради което нито една от т.нар. малки партии не успя да влезе в парламента. А това усложнява още повече уравнението на бъдещото управление.



Избори без доверие



Макар цялостната картина все още да не е ясна, със сигурност може да се каже, че и тези избори продължиха мрачната традиция на изборни нарушения, купуване на гласове и други форми на контролиран вот. Традиция, заради която доверието в изборния процес намалява все повече. Този път обаче това недоверие бе доведено до невиждани мащаби - заради непремерените, пресилени и крайно истерични изказвания и обвинения на някои политици и медии. За капак дойдоха и неуредиците след края на гласуването - като например липсващите в стотици избирателни секции тонери в съвсем новите копирни машини.

Възстановяването на загубеното доверие в демократичните избори, демократичните институции и държавността въобще се откроява като най-сложната задача на българското бъдеще. Което за кой ли път вече изглежда доста мрачно.