Така изпъшкаха много десетки хиляди наши избиратели след изборния ден. Не ще и дума, чувстват се вероятно разочаровани. При това говоря за избирателите - а самите политически сили, особено тези с по около 3 процента, се усещат сигурно катастрофално. Не знам дали сте забелязали как достигането близо до четирипроцентната бариера и нейното непреминаване на избори обикновено се отразява крайно деморализиращо на политическата сила карък. Тя най-често се разпада впоследствие. Пък симпатизантите й биват всмукани от други политически субекти. Имаме такива примери досега. Такъв голям брой гласоподаватели "всуе" обаче рядко ни се е случвал.

Живея съвсем близо до един от "бюлетиносборните" пунктове - зала "Универсиада". Гледах от балкона си автомобилите, които паркираха отпред, и хората с торбите, които изхвърчаха от тях и - кои на бегом, кои с чевръста стъпка, кои изнурено - се отправяха към залата. Слава богу, ексдепутати с торби не видях за разлика от предишните избори. Чух обаче от торбите



гласовете на тия,



които остават без свой глас в новия парламент. "Нашите нямаха пари, затова не влязоха", "При тия изборни закони на партиите мастодонти какво искате - няма живот за малките","Времето не стигна", "Народът е прост, податлив на манипулации","Няма надежда за тая държава", "Да се бяха разбрали, да не беше пуста лидерска неприязън, ама на...", "Още една дупка в морето се оказа гласът ми", "Няма как, пак ще се излиза на улицата...".

Горе-долу това се чуваше от около една четвърт от съдържанието на торбите. И не си приписвам свръхестествени способности, а наистина това се чува - и вие сигурно сте го доловили. Ако не от торбите, то от ефира, блоговете, интервютата.

При това положение не е нужно да си политоложко светило, за да предвидиш два по-фундаментални сценария за по-нататъшното функциониране на политическата система у нас. Политиката по принцип е вид обществена санитария - тоест политическите сили са тези, които освен да защитават публично интересите на своите имат и по-важно предназначение - призовани са да служат за буфери между често противоположните страсти и мераци на големи обществени групи. Когато големи части от обществото се чувстват лишени от такова политическо представителство, то следват конфликти и нестабилност. Големите улични вълнения от февруари т.г. бяха срещу досегашното политическо статукво и от тази гледна точка сегашните избори не премахват причината за тях. Така че нека погледнем



пак двата сценария



Първият - лошият, е такъв. Създава се правителство "на малцинството" или пък нестабилна коалиция от влезлите в парламента. Недоволството отвън - поради кризата, липсата на политическо представителство, общата неприязън към политическата класа, - съчетано с неизбежните конфликти в новия парламент и кабинет, бързо довеждат до нови избори. Тези избори обаче, предвид сегашните резултати, задълбочават тенденцията към "двупартийно" гласуване, поне при големите две политически сили. Гласувалите "всуе" на току-що миналите избори се боят гласът им пак да не отиде нахалост и гласуват срещу "по-омразния голям" - за "по-малкото зло". Тоест сегашният резултат се възпроизвежда с по някой процент отгоре. Следва нова нестабилност. А после - ново гмуркане в още по-дълбока политическа криза. От чийто изход е непредсказуемо как ще излезем - може просветлени и морално умити, ама едва ли. Най-вероятното е да излезем така: шепа олигарси и маса емигранти, декласанти, клошари...

Вторият вариант е възможност да се състави такова правителство, че хората да получат почивка от натрупаните дотук разочарования, свързани с досегашния политически елит. И с това, което са приели за наглост от негова страна. Правителство, в което не преобладават досегашните дългогодишни партийни функционери, в което не доминират омръзнали екранни витиеватковци или бабаитстващи лидери с фундаменталистки егоцентризъм.

Изключително важно е в такова управление



да влязат представители на тези двайсет и няколко процента



гласували, но неизлъчили свои политически представители, среди. От тези среди, които сега гледат покрусени с рефрена "А моите останаха отвън". Тези части от обществото са много важни за стабилността на близка бъдеща България. Според мен тези сили от невлезлите в парламента дори заслужават пропорционално, а понякога и надвишаващо изборните им резултати внимание в подобно правителство - наречете го програмно, експертно, както щете.

Ако има сила в новоконструирания парламент, способна да постигне такова обединение с такт и находчивост, ще имаме относително издръжливо правителство. Иначе не виждам просвет.