Фрапиращо голям брой съвипускници на френския президент Франсоа Оланд от елитната френска Национална школа по администрация (Ecole Nationale d' Administration - ЕНА) заемат ръководни постове във властта. Това са хората, които подкрепиха своя състудент в предизборната му кампания и за благодарност получиха постове в управлението на страната. Аферата около бившия ковчежник на Социалистическата партия Жан-Жак Ожие, който се оказа съсобственик на фирми в различни данъчни оазиси, привлече вниманието към редица други състуденти на Оланд, завършили заедно с него елитния университет между 1978 и 1980 г. Критиците на президента твърдят, че т. нар. випуск "Волтер", кръстен така през 1978 г. в чест на 200-годишнината от смъртта на философа, е монополизирал властта във Франция. Най-именитият випускник в момента е президентът Оланд. От "Волтер" са още влиятелният министър на труда Мишел Сапен, генералният секретар на Елисейския дворец Пиер-Рене Лема, както и шефката на президентската канцелария Силви Юбак, разкри "Дойче веле".

Бившата кандидат-президентка Сеголен Роял също се запознава с Оланд по време на едно студентско парти на "волтерианците". Двамата живяха в продължение на дълги години на съпружески начала, имат четири деца, но впоследствие връзката им се разпадна. Говори се, че при следващи промени на кабинета Роял може да получи министерски пост. Настоящи банкери, председатели на управителни съвети, членове на Конституционния съвет и висши държавни чиновници също са от "волтерианския" випуск на ЕНА. Други влиятелни фигури като министрите на външните работи и на финансите са завършили същия университет, но не са от випуска на Оланд. Неслучайно бившият президент Никола Саркози, който не е търкал същите студентски скамейки, се опитваше да ореже властта на ЕНА, но успехът му беше по-скоро символичен. Днес "волтерианците" са по-могъщи от когато и да било. Мнозина французи имат усещането, че в Париж на власт е една политическа клика, която разпределя помежду си всички важни постове и облаги. При това Шарл дьо Гол беше основал ЕНА през 1945 г. именно с цел да демократизира достъпа до управлението на страната с помощта на нови елити. Трима президенти, седем премиери и безброй министри са завършили въпросния университет. С годините обаче се увеличиха и критиките срещу елитните му абсолвенти. Хората смятат, че випускниците на ЕНА взаимно си подават апетитни хапки от властта, разпределяйки си Франция като лична територия. На всичкото отгоре абсолвентите на висшето учебно заведение са по-скоро технократи, отколкото икономически лидери, повече администратори, отколкото държавници. Някои дават тъкмо Оланд за пример в това отношение.



Възходът на "Волтер"



По време на следването си Франсоа Оланд не олицетворявал типичната ЕНА и разчитал повече на собствените си способности и чар, отколкото на връзките с политически важни приятели. В студентските си години той дори основава синдикат и мечтае да реформира Франция. Звездата на випуска "Волтер" изгрява през 1981 г., когато социалистът Франсоа Митеран печели изборите за Елисейския дворец. Той започва голяма кадрова рокада и дава зелена светлина за "волтерианците". Днес те си имат вече и свой собствен президент. Единствената утеха за онези, които се опасяват от прекомерната власт на бившите съвипускници от ЕНА, е по-скоро биологична: голяма част от "волтерианците" скоро ще навлязат в пенсионна възраст.

Политиците във Франция също така със сигурност са запомнили 15 април т.г., който може да влезе в историята като "ден на истината". Тогава бяха публично огласени доходите на всичките 38 министри - това беше последица от скандала около тайната швейцарска банкова сметка на Жером Каюзак, който беше принуден да подаде оставка като министър на бюджета. Според оповестените данни за доходите на членовете на кабинета един от най-състоятелните е министърът на външните работи Лоран Фабиюс, чието имущество възлиза на около 6 милиона евро. Като цяло се оказа, че в сегашното социалистическо правителство на Франция милионерите са 8 от 37 министри, съобщиха френски медии. Мишел Делоне, министър по въпросите на хората от третата възраст, разполага с 5.4 млн. евро, повечето от които са част от голямо наследство. Министърът на труда Мишел Сапен и здравният министър Марисол Турен са обявили състояние от съответно 2 и 1.4 млн. евро. Дори премиерът Жан-Марк Еро е милионер, като богатството му възлиза на 1.5 млн. евро. Президентът на Франция Франсоа Оланд, който също е милионер с 1.7 млн. евро, но бе огласил състоянието си, когато бе избран за държавен глава, предприе безпрецедентния ход по разкриване на имуществото на министрите от своя кабинет под натиска на медиите. В момента във Франция се обсъжда проектозакон, който ще задължи депутатите, членовете на министерските кабинети, както и директорите на централни административни органи също да обявяват доходите си.

В момента средната заплата във Франция е 1600 евро на месец, а



безработицата е близо до исторически рекорд



от 10.6%. В същото време фактите за влошената икономическа ситуация във Франция са красноречиви сами по себе си. През последните десет години в промишлеността са закрити 750 000 работни места. През 2011 г. външнотърговският дефицит е достигнал рекордните 70 милиарда евро. Франция все повече губи конкурентоспособността си - това е основната причина за дефицита и високата безработица. Същевременно слабата конкурентоспособност ограничава влиянието на страната в международен план и застрашава жизнения стандарт на французите. Това е дяволски кръговрат, от който трудно може да се излезе. Френската индустрия е в клещите на германската експортна икономика, от една страна, а от друга - в капана на бързоразвиващите се страни като Китай, Индия и Бразилия, които имат предимства пред френските конкуренти с ниските си трудови разходи. Затова и френските предприятия печелят все по-малко. За последните десет години печалбите им са се свили от 30% на 21 на сто, докато в Германия са стабилни или дори се покачват. За това не е чудно, че при все повече французи се затвърждава убеждението, че от Париж ги управлява някаква политическа каста, която е скъсала с икономическата и житейската реалност.