На 1 март министър Аню Ангелов трябваше да обяви предизвестения избор за покупка на изтребители трета ръка F-16 от Португалия и да зарадва нашите американски и португалски приятели от НАТО. Но не стана - на 1 март ГЕРБ вече не беше на власт.

Дойде обаче Гергьовден и на празника на армията се видя, че мераците да бъдат похарчени 700 млн. лв. за военни самолети не са секнали. Президентът Плевнелиев каза, че много му се ще да зарадва армията с нова бойна техника, а служебният премиер Марин Райков изненадващо съобщи, че е раздвижил процедурата.

Какво се случва и защо?

САЩ пристъпват към една от най-амбициозните си програми във военната индустрия - производство на нов модел изтребител F-35, който ще измести широко използвания досега F-16. Самолетът се произвежда с участието на Израел и редица европейски страни от НАТО - Великобритания, Белгия, Холандия, Норвегия, Дания и Турция, които също ще се превъоръжат с новото чудо. Затова голям брой F-16 ще бъдат пенсионирани в САЩ и Европа. Това обаче не ги превръща в планини от старо желязо. От "пенсионерите" може да се печели - като бъдат продадени на едни държави, които не могат да си позволят лукса да поръчат F-35.

Всеки препродаден F16, независимо от кого и на кого, удължава живота на производствената линия на Локхийд за тези самолети и носи печалби за САЩ - чрез доставка на резервни части и оборудване и тренировка на пилоти. САЩ и другите от НАТО вече са сложили серията употребявани F-16 на вниманието на Ирак, Пакистан, Индонезия, Филипините и други. Белгия още през 2007 г. продаде 16 от своите самолети на Йордания, а до 2015 г. ще се освободи от други 12. Холандия договори с Чили продажба на 16 самолета и планира да се освободи от останалите до края на 2015 г.

Това обяснява защо САЩ така настойчиво предлагат на някои бедни източноевропейски страни да пазаруват стари американски изтребители. Още през септември 2011 г. румънският президент Басеску съобщи, че Вашингтон лансира регионален проект за доставка на F16. В нашия печат изтекоха грами от 2008 г. на американския посланик у нас Джон Байърли, в които той съветва как България да бъде убедена да купи от старите щатски изтребители. Не е тайна, че Вашингтон активно лобира България и Румъния да вземат употребени F-16 от Португалия. Лисабон разполага с излишни американски изтребители от реколта 1984 г., с които отдавна иска да се раздели. Румъния вече "клекна" и военният министър Корнелиу Добрицою миналата есен обяви, че Букурещ ще закупи 12 F-16 втора ръка от Португалия, като за самите самолети цената е 125 млн. евро, а 475 млн. евро ще отидат за модернизация на машините и за обучение на пилоти. От румънска страна беше съобщено, че сделката е направена при силна конкуренция от българска страна.

Че България възнамерява да последва примера на Румъния, личи от това, че още през април миналата година български експерти са оглеждали самолетите в Португалия. На 19 декември м.г. правителството даде мандат на Ангелов да води преговори и да ги приключи до 1 март 2013 г. Военният министър тогава побърза да защити сделката, като посочи, че не е важно кога е произведен самолетът, а колко живот има. За да не изглежда, че изборът е предрешен, бе съобщено, че ще се водят преговори с други доставчици - Германия, Италия, Швеция, Израел. На 15 януари научихме, че списъкът вече е стеснен до италианския "Юрофайтер", "новия "Грипен" на Швеция и употребявания F-16 на Португалия.

Смущаваща е и самата процедура - без конкурс, чрез директно междудържавно договаряне, в противоречие с инструкциите от Брюксел, откъдето вече предупредиха България и Румъния да не купуват самолети без конкурс.

Смущаваща е и цената, за която се говори, че ще платим - 8 самолета за 400 млн. долара, или 50 млн. долара за самолет, колкото плаща и Румъния. 50 милиона обаче са огромна сума за машини трета ръка, които излизат от въоръжение в САЩ и други натовски страни, на практика са непродаваеми на световния пазар и могат да се вземат почти без пари. Португалия всъщност 7 години безуспешно търси купувачи за своите самолети. Преди пет години Йордания взе 16-те самолета втора ръка от Белгия за 90 млн. дол. - по 5 млн. дол. парчето. Миналия август Ройтерс съобщи, че САЩ са подарили на Индонезия 24 изтребителя втора ръка F-16, за да засилят двустранните връзки и способността на Индонезия да брани въздушното си пространство.

Възниква и друг въпрос - защо не се преговаря и с Русия за доставка на самолети? Чисто нов МИГ-35, който несъмнено превъзхожда и най-модернизирания F-16 трета употреба? Защо по примера на Словакия, която също като нас е член на НАТО, не модернизираме наличните МИГ-29. Такава услуга се предлага от Израел, която модернизира същите МИГ-ове за Полша? След капитален ремонт само за 48 млн. долара нашите МИГ-29 могат да летят до 2029 г.! Защо да даваме тогава 700 милиона?

Отговорът е ясен - ген. Аню Ангелов сам призна, че решението за покупки на изтребителите е политическо. И в тази връзка трябва да припомним една грама от 14 май 2008 г. на американския посланик в София Байърли, според когото "България има нужда от американска помощ, за да се освободи от руската зависимост", а използването на руски самолети е зависимост от Русия по отношение на тяхната поддръжка. Но нима покупката на скъпи употребявани американски изтребители е в интерес на България?

Най-важен обаче е въпросът дали при цялата ни мизерия и всичките ни проблеми доставката на скъпа военна техника трябва да е на предно място в дневния ред на държавата. Съгласно стратегията за национална сигурност в близките години не ни грози агресия.

Вярно е, че нашите МИГ-29 не могат да участват в операции на НАТО в други региони срещу трети страни, защото не им е подменено навигационното и комуникационното оборудване. Но такова искане от страна на НАТО никога не е поставяно към нас, нито пък е в националните ни интереси да се включваме в такива операции. Най-разумното решение е да се модернизират с малко пари нашите МИГ-29. Но в угода на чужди интереси някой пак опитва да лови риба в мътна вода. А в мътното блато, от което държавата ни се опитва да се измъкне, риба просто няма - нямаме 700 млн. долара за американски изтребители трета ръка.