|
| Барак Обама е преследван от скандали през втория си мандат. |
Миналия четвъртък Барак Обама направи опит да се отърси от скандалите, като уволни бирник №1 на САЩ, обнародва десетки имейли за терористичната атака в Бенгази миналата година и обеща нов закон за защита на комуникацията на журналистите. Сянката на съмнение върху управлението на администрацията му обаче остава.
Президентът Барак Обама отлетя за Ню Йорк сутринта на 13 май, след като отговори на въпроси, свързани с два от скандалите, разтърсващи напоследък администрацията му. Целта на визитата бе събирането на дарения за Демократическата партия. Преди да се срещне с дарителите, подкрепящи партията, той направи ретроспекция на втория си мандат и заяви, че ще продължава да търси сътрудничество с републиканците.
"Искам реално да управлявам",
обясни Обама.
От думите му става ясно, че според него има начин да се разделят проблемите, които възникват през втория мандат, и скандалите. Ситуацията обаче е прекалено объркана точно в този момент. Политикът, който може да се похвали с късмет наред с уменията си, ще трябва да се възползва от всяка възможност, за да се справи с това политическо джиу-джицу.
Дори и в най-добрите времена подходът на Обама към републиканците даде скромни резултати. Въпросът е дали почти отношенията между Белия дом и опозиционната партия са непоправимо влошени, както и до каква степен противоречията ще повлияят негативно на репутацията на Обама. Отговорите ще покажат колко ефективно той може да управлява.
Още е прекалено рано да се правят каквито и да било заключения за дългосрочните вреди, нанесени върху управлението на Барак Обама от новината, че данъчните служби са взели на мушка консервативни организации и че Министерството на правосъдието в продължение на два месеца е събирало записи на телефонните разговори на репортери и редактори от Асошиейтед прес. За момента тези скандали - заедно с продължаващото разследване на Конгреса на атентатите срещу американското консулство в либийския град Бенгази - са големите предизвикателства пред администрацията. Президентът и съветниците му се опитват да разграничат Белия дом от действията на федералната данъчна служба и на Министерството на правосъдието, като твърдят, че
става въпрос за невежество
Независимостта на данъчната служба е привидна, заявиха високопоставени служители. На президента му трябваха три дни, за да изрази възмущението си от действията на ведомството и да поиска оставката на шефа му. А що се отнася до изтеклото разследване на Министерството на правосъдието, представители от Белия дом заявиха, че това е министерско решение, което не е било съгласувано с държавния глава.
Тези отговори вероятно няма да издържат изпитанието на времето. Белият дом наистина може да не е бил информиран, но пък сега и президентът е изправен и пред двата проблема.
Движението "Чаено парти" е политическо наказание за Обама още от първата година след влизането му в Белия дом. То помогна да се промени хода на дебата за здравеопазването и той да стане една от най-оспорваните битки по време на двата президентски мандата на демократа. Политическият потенциал на гражданските активисти, които обединиха сили зад плакатите на "Чаеното парти", помогна за най-голямото поражение на избори за Конгреса на партията, чийто представители са обитавали Белия дом в продължение на 70 години.
Президентът и съветниците му може и да не са знаели за това, че данъчните са взели на мушка и по-строго контролират организации, свързани с "Чаеното парти".
Злоупотребата с власт обаче потвърди оплаквания,
идващи от консерваторите и от конгресмени от Републиканската партия, че такава е практиката, и впечатленията на консерваторите, че администрацията наистина е враждебно настроена към движението "Чаено парти". Да се потърси отговорност от виновните е само част от предизвикателството, пред което президентът е изправен.
По-малко информация има за теча на данни относно разследването, провеждано по нареждане на Министерството на правосъдието. Проверката се извършва от администрация, която дойде на власт, като обясняваше колко са важни гражданските свободи, но записите са разочарование точно в тази посока. Никой не може да си спомни нещо толкова мащабно от това, което Министерството на правосъдието очевидно прави в тайното събиране на информация за работата на журналистите от Асошиейтед прес.
Обама демонстрира гнева си в понеделник, когато осъди воденото от Републиканската партия разследване за убийството на четирима американци по време на терористичната атака в Бенгази на 11 септември 2012. Със сигурност междупартийното боричкане е замесено в разследване на Конгреса. Още повече че на мушката на лидерите на Републиканската партия е и бившият държавен секретар Хилари Клинтън, която е потенциален и трудно преодолим президентски кандидат през 2016 г.
Обама заяви, че сегашното фокусиране върху гледните точки на администрацията е политически маловажно. Но както отбелязаха другите, многобройните промени в тези позиции изглежда отразяват
вътрешната война между Държавния департамент и ЦРУ
Обама се мъчеше да докаже, че смяната на гледните точки не е прикриване.
Предвид момента на нападението в Бенгази, което се случи в разгара на президентската надпревара, Белия дом се опитваше този проблем да не се превърне в част от дебата на кампанията - и несръчният подход към въпроса на републиканския кандидат Мит Ромни предостави удобно прикритие за това. Кампанията на Обама постави Ромни в отбранителна позиция, а не обратното, въпреки смъртта на четиримата американци и последвалите изброени пропуски за сигурност, които бяха голямо петно върху администрацията.
Официалните представители на Белия дом избягваха да правят заключения за произхода на атаките. Дори когато ръководителят на Националния център за борба с тероризма свидетелстваше, че случилото се в дипломатическата служба на САЩ в Бенгази е терористична атака, президентът продължи да се съпротивлява срещу подобна квалификация на атаката. По някаква причина семантичният трик на администрацията допринесе за това, което сега президентът отхвърля като политически незначимо.
Обама е в началото на втория си мандат, но мандатът не тръгна по план. Инициативата му за контрола върху оръжията е блокирана. Перспективи за една голяма сделка по бюджета са проблематични. Имиграционната реформа се придвижва бавно в Сената и е изправена пред несигурност в Камарата на представителите, макар представители на администрацията да остават оптимисти, че Конгресът в крайна сметка ще одобри законопроекта.
В Ню Йорк президентът каза: "Аз ще направя всичко възможно през следващите три и половина години да държа ръката си протегната към моите републикански приятели. Искам да свърша докрай някои неща. Нямам много време". Той ще трябва да посвети част от ценното си време в опит да разчисти неочакваните бъркотии, изсипали се върху бюрото му. Доколко администрацията му ще бъде извън пистата ще зависи до голяма степен от това колко умело Обама ще се справя с това, което му предстои.
Скандалите
Бенгази отново е на дневен ред
Клише е, но е вярно - във Вашингтон зад всеки скандал има престъпление и опит за прикриването му. Новото издание на скандала около нападението над американското консулство в Бенгази, при което загинаха 4-ма американци, сред които и посланикът на САЩ, и реакцията на администрацията на това нападение, не са изключение. Дълго твърденията за някакъв заговор и скандал в тази история изглеждаха като някаква мания на републиканците. Но в нея има нещо.
На 10 май журналистът от "Ей Би Си Нюз" Джонатан Карл разкри детайли от процеса на редактиране на изявленията на ЦРУ по повод на нападението. Шокиращо е да се видят 12-те различни редакции, през които преминават опорните точки за изразяването на позицията на ЦРУ, преди тя да бъде предоставена на Конгреса и на посланика на САЩ в ООН Сюзън Райс. Само за 24 ч. тези разкрития се превърнаха от твърде специфична материя в пълна каша.
От самото начало на процеса на редактиране опорните точки съдържат погрешното внушение, че нападението е "спонтанно инспирирано от протестите пред американското посолство в Кайро". Това е важен факт, защото десницата винаги критикува администрацията на основание на предположението, че ЦРУ и Държавният департамент, противно на това, което казват, са знаели, че нападението не е било спонтанно и че не е последица от демонстрация. Но всичко друго около промените, които се правят в текста, е проблематично. Първоначалният вариант, показан от Карл, посочва, че е имало "поне 5 други нападения срещу чуждестранни интереси в Бенгази", преди това, в което загиват 4-ма американци. Това не е финалната версия. Нито пък тази, която гласи, че "ние знаем, че ислямски екстремисти, свързани с "Ал Кайда", са участвали в нападението". Това е заменено със следния текст: "Има индикации, че екстремисти са участвали в ожесточените демонстрации".
Демократите ще кажат, че редактирането не е мотивирано от желанието на Обама да запази името си чисто от това, че е воювал срещу "Ал Кайда" в навечерието на изборите. Но самото съществуване на тези редакции, каквато и да е мотивацията за тях, сериозно подкопава позициите на Белия дом.
Патриоти на прицел
Неправителствени организации на консерватори, както и други, които не одобряват правителствената политика, са били подложени на пресилени безпочвени проверки и натиск от данъчната служба в САЩ, разкри в. "Уолстрийт джърнъл". Администрацията започна разследване, след като данъчните си признаха, че гледали "под лупа" организации, в чиито названия се съдържат думите "чаено парти" и "патриотичен". Става дума за натиск върху организации, регистрирани по данъчния кодекс като освободени от някои данъци. Те имат възможност да развиват политическа дейност, но основният фокус в работата им е социален. Разследването установи още, че високопоставен служител на IRS (данъчната служба) още в средата на 2011 г. е бил наясно, че консервативни групи неправилно са подлагани на сериозни проверки, въпреки че година по-късно тогавашният шеф на данъчните Дъглас Шмид категорично отрече това пред комисия в конгреса.
Скандалът се разрази, след като след оплакване от консервативните неправителствени организации главният финансов ревизор на данъчната администрация започна проверка. Резултатите от нея бяха представени в Конгреса и показаха, че по време на изборите през 2012 г. данъчните неправомерно са набелязали консервативни политически групи за допълнителни проверки, за да се установи дали точно те не нарушават статута си на освободени от данъци.
В края на миналата седмица шефката на отдела за освобождаване от данъци на организации в IRS Луис Лернер заяви, че службата се извинява за "абсолютно неподобаващите" действия на нисшестоящи свои служители.
Засилените данъчни проверки спрямо опозицията в САЩ не са преследване по политически причини, а централизирани проверки, по време на които са допуснати грешки, заяви на слушания в Конгреса в петък уволненият ръководител на федералната данъчна служба (IRS) Стивън Милър. Той говори пред бюджетната комисия на Камарата на представителите. В отговор на въпрос Милър уточни, че не е подкрепял кампанията за преизбирането на Барак Обама и не е обсъждал с Белия дом ситуацията с проверките, докато те не бяха огласени от медиите.
Властта подслушва журналисти
На 10 май по нареждане на Министерството на правосъдието тайно са били иззети данни за телефонните разговори, осъществявани от репортери и редактори на американската информационна агенция Асошиейтед прес (АП). Разговорите са провеждани през април и май 2012 г. от телефони в бюрата на АП в Ню Йорк, Хартфорд и Вашингтон, както и от телефон в пресцентъра на Камарата на представителите. Иззета е информация и за домашните и мобилните телефони на няколко журналисти от АП. Следователите отказали да съобщят причината за действията си.
Скандалът гръмна, след като на 14 май ръководството на АП съобщи за безпрецедентната акция. Тогава ръководството на агенцията изрази съмнения, че тя вероятно е свързана с разследване на публикувана от АП информация за операция на ЦРУ в Йемен, попречила на "Ал Кайда" през пролетта на 2012 г. да взриви бомба в самолет на път за САЩ. Информацията се появи в материал на АП от 7 май 2012 г. В хода на скандала американският министър на правосъдието Ерик Холдър обясни, че причината за изземането на разпечатките на телефонните разговори е изтичане на информация, засягаща националната сигурност.
Действията на Министерството на правосъдието веднага повдигнаха въпроси за свободата на словото, а атаките бяха насочени и към президента Барак Обама. Говорителят на Белия дом Джей Карни обясни, че Белият дом не е замесен в решението за изземването на разпечатките на АП.
Клише е, но е вярно - във Вашингтон зад всеки скандал има престъпление и опит за прикриването му. Новото издание на скандала около нападението над американското консулство в Бенгази, при което загинаха 4-ма американци, сред които и посланикът на САЩ, и реакцията на администрацията на това нападение, не са изключение. Дълго твърденията за някакъв заговор и скандал в тази история изглеждаха като някаква мания на републиканците. Но в нея има нещо.
На 10 май журналистът от "Ей Би Си Нюз" Джонатан Карл разкри детайли от процеса на редактиране на изявленията на ЦРУ по повод на нападението. Шокиращо е да се видят 12-те различни редакции, през които преминават опорните точки за изразяването на позицията на ЦРУ, преди тя да бъде предоставена на Конгреса и на посланика на САЩ в ООН Сюзън Райс. Само за 24 ч. тези разкрития се превърнаха от твърде специфична материя в пълна каша.
От самото начало на процеса на редактиране опорните точки съдържат погрешното внушение, че нападението е "спонтанно инспирирано от протестите пред американското посолство в Кайро". Това е важен факт, защото десницата винаги критикува администрацията на основание на предположението, че ЦРУ и Държавният департамент, противно на това, което казват, са знаели, че нападението не е било спонтанно и че не е последица от демонстрация. Но всичко друго около промените, които се правят в текста, е проблематично. Първоначалният вариант, показан от Карл, посочва, че е имало "поне 5 други нападения срещу чуждестранни интереси в Бенгази", преди това, в което загиват 4-ма американци. Това не е финалната версия. Нито пък тази, която гласи, че "ние знаем, че ислямски екстремисти, свързани с "Ал Кайда", са участвали в нападението". Това е заменено със следния текст: "Има индикации, че екстремисти са участвали в ожесточените демонстрации".
Демократите ще кажат, че редактирането не е мотивирано от желанието на Обама да запази името си чисто от това, че е воювал срещу "Ал Кайда" в навечерието на изборите. Но самото съществуване на тези редакции, каквато и да е мотивацията за тях, сериозно подкопава позициите на Белия дом.
Патриоти на прицел
Неправителствени организации на консерватори, както и други, които не одобряват правителствената политика, са били подложени на пресилени безпочвени проверки и натиск от данъчната служба в САЩ, разкри в. "Уолстрийт джърнъл". Администрацията започна разследване, след като данъчните си признаха, че гледали "под лупа" организации, в чиито названия се съдържат думите "чаено парти" и "патриотичен". Става дума за натиск върху организации, регистрирани по данъчния кодекс като освободени от някои данъци. Те имат възможност да развиват политическа дейност, но основният фокус в работата им е социален. Разследването установи още, че високопоставен служител на IRS (данъчната служба) още в средата на 2011 г. е бил наясно, че консервативни групи неправилно са подлагани на сериозни проверки, въпреки че година по-късно тогавашният шеф на данъчните Дъглас Шмид категорично отрече това пред комисия в конгреса.
Скандалът се разрази, след като след оплакване от консервативните неправителствени организации главният финансов ревизор на данъчната администрация започна проверка. Резултатите от нея бяха представени в Конгреса и показаха, че по време на изборите през 2012 г. данъчните неправомерно са набелязали консервативни политически групи за допълнителни проверки, за да се установи дали точно те не нарушават статута си на освободени от данъци.
В края на миналата седмица шефката на отдела за освобождаване от данъци на организации в IRS Луис Лернер заяви, че службата се извинява за "абсолютно неподобаващите" действия на нисшестоящи свои служители.
Засилените данъчни проверки спрямо опозицията в САЩ не са преследване по политически причини, а централизирани проверки, по време на които са допуснати грешки, заяви на слушания в Конгреса в петък уволненият ръководител на федералната данъчна служба (IRS) Стивън Милър. Той говори пред бюджетната комисия на Камарата на представителите. В отговор на въпрос Милър уточни, че не е подкрепял кампанията за преизбирането на Барак Обама и не е обсъждал с Белия дом ситуацията с проверките, докато те не бяха огласени от медиите.
Властта подслушва журналисти
На 10 май по нареждане на Министерството на правосъдието тайно са били иззети данни за телефонните разговори, осъществявани от репортери и редактори на американската информационна агенция Асошиейтед прес (АП). Разговорите са провеждани през април и май 2012 г. от телефони в бюрата на АП в Ню Йорк, Хартфорд и Вашингтон, както и от телефон в пресцентъра на Камарата на представителите. Иззета е информация и за домашните и мобилните телефони на няколко журналисти от АП. Следователите отказали да съобщят причината за действията си.
Скандалът гръмна, след като на 14 май ръководството на АП съобщи за безпрецедентната акция. Тогава ръководството на агенцията изрази съмнения, че тя вероятно е свързана с разследване на публикувана от АП информация за операция на ЦРУ в Йемен, попречила на "Ал Кайда" през пролетта на 2012 г. да взриви бомба в самолет на път за САЩ. Информацията се появи в материал на АП от 7 май 2012 г. В хода на скандала американският министър на правосъдието Ерик Холдър обясни, че причината за изземането на разпечатките на телефонните разговори е изтичане на информация, засягаща националната сигурност.
Действията на Министерството на правосъдието веднага повдигнаха въпроси за свободата на словото, а атаките бяха насочени и към президента Барак Обама. Говорителят на Белия дом Джей Карни обясни, че Белият дом не е замесен в решението за изземването на разпечатките на АП.
|
| САЩ бяха скандализирани и от разкритията, че Министерство на правосъдието се е сдобило тайно с данни и записи на телефонните разговори, проведени от журналисти от информационната агенция Асошиейтед прес. |
|
| При атентат срещу американското консулство в либийския град Бенгази през септември м.г. бе убит посланика на САЩ в Либия Кристофър Стивънс. Преди дни стана ясно, че американската администрация е премълчала истината за трагедията. |