Изборите минаха, резултатите са ясни, но правителството не е. Прогнозите са полюсно различни. Някои песимисти вече вещаят скорошни нови избори. Други черногледци казват: преди тройната коалиция крадеше по формулата 3-5-8, сега двойната коалиция БСП-ДПС (смятана за най-вероятната) ще краде 50 на 50. Оптимистите виждат на хоризонта кабинет от експерти с надпартийна програма, който ще има стегнат набор от отговорности и задачи и затова ще свърши повече работа от всеки партиен, многопартиен или служебен кабинет. Народното събрание, в което няма силно мнозинство, което да гази като валяк останалите партии, също може да се окаже по-действено и по-полезно от предните парламенти.

В кошмарния сценарий БСП и "Атака" следват с фанатично упорство програмите си и докарват до фалит България. Банкрутът няма да ни се размине, ако двете леви партии изпълнят заканите си да "демонтират" сегашната данъчна система, да национализират частните енергийни дружества и златодобива, ако тръгнат да удвояват пенсиите и заплатите, да строят АЕЦ "Белене" и прочие. В обратния вариант се съставя кабинет с министри експерти, не политици, и с разумна програма, която не е на ничия партия, а е плод на пълно съгласие по най-важните въпроси.

Ако съдим по мъките от 2010 г., когато правителство, синдикати и работодатели едва се разбраха за антикризисните мерки, задачата за съставяне на управленска програма няма да е лесна. От друга страна, партиите, влезли в Народното събрание, нямат място за увъртане, клинчене и пазарлъци - никоя не спечели убедително доверието на избирателите. А гражданското негодувание продължава да клокочи. Така че политиците ще трябва да си стиснат ръцете за няколкото важни задачи, на които следващото правителство ще трябва изцяло да се посвети. Не е важно как ще го наречем, а по какво задание ще работи и дали министрите ще са на ниво. Защо да не опитаме с програмно/експертно правителство, след като сме се напатили от други?

Днес най-важно е какво казва бизнесът, защото всички беди на България идват от дългата сиромашия, а предприемачите са тези, които правят икономиката, тоест произвеждат богатството. Е, бизнесът е единодушен - по-добре редовно правителство, отколкото дълга политическа криза. Не ни трябват безкрайни политически пазарлъци и служебни кабинети.



Бъдещото правителство може да се окаже много устойчиво



- напук на лошите прогнози. То има няколко силни котви.

Първо, неразрешима политическа криза и скорошни нови избори не са много вероятни. Да не забравяме, че има една важна група от 240 души, които ще си пазят властта - новоизбраните депутати. Както отбеляза проф. Михаил Константинов, "желанието на българския депутат да депутатства ще бъде стабилизиращ фактор в 42-ото народно събрание".

Каквото и да е правителството, то няма да има стабилна подкрепа. Колкото и парадоксално да звучи на пръв поглед, това положение има плюсове. При липсата на широк парламентарен гръб и обществено доверие правителството няма да е принудено да върши пакостите, набелязани в някои партийни програми. А и защо изобщо говорим за програми? Коя партия в последните петилетки се е придържала към предизборната си платформа? Да не би БСП през 2005 г. да е обещавала плосък данък на избирателите? А точно водената от нея тройна коалиция го въведе. ГЕРБ уж щеше да намали осигурителната тежест, а я увеличи, освен това се заричаше да сваля ДДС и лихвите по кредитите, а към края си най-неочаквано шамароса спестителите с данък върху лихвите по депозитите. БСП свали нивото на подоходното облагане във време на икономически бум, точно когато се заговори за опасно "прегряване", а сега, когато спорим дали сме в депресия, рецесия или криза, иска да вдига данъка. Впрочем видя се ясно и за радост, че



в България популизмът не вирее чак толкова



Иначе много повече хора щяха да гласуват за обещаваното от БСП яко облагане на богатите или за национализацията на златодобива и ЕРП-тата, прокламирана от "Атака".

Валутният борд си остава перфектната усмирителна риза за самозабравили се политици и партийни вождове. Олигарси и техните слуги в момента се опитват да клатят със слухове паричните съвети и мечтаят за отвързване на лева за еврото. Но е трудно да си представим правителство камикадзе, което би посегнало на борда - той по всеобщо признание ни опази от още по-тежка криза, финансова дестабилизация и хиперинфлация.

България е член на ЕС и нейното правителството - каквото и да е то, не може да се позволи да безобразничи с борда, бюджета, резерва и дълга на държавата, за да стопи задълженията на нови кредитни милионери или да се хареса на бедния народ. Ако някой все пак тръгне през просото, първо ще го застигне гневът на Брюксел - под формата на наказателни процедури, съдебни дела и стряскащи глоби, а вследствие на това и народът ще го разлюби и помете.



Призракът на протестите не е изчезнал.



Ниските доходи и относително високите цени - също. Новото правителство ще трябва честно да каже на българите, че в икономиката не стават чудеса и че забогатяването ще отнеме доста време. Няма смисъл да викаме неволята или да чакаме Годо, трябва сами да поправим счупената каруца. Гневът на бедните и гладните е реална заплаха - но само ако правителството се захване да разпределя порции и да оформя обръчи от приятелски фирми. Ако покаже, че работи за решаване на проблемите, хората няма да скачат на улицата, дори ако подобрението се бави. Освен това стачки и демонстрации има и в други страни, имало е и у нас. Това не означава непременно падане на правителството. Означава, че властта трябва да свърши определена работа.

Идните месеци са съдбоносни за еврофондовете. България може да загуби стотици милиони, ако затъне в политически пазарлъци, но едно умно правителство може да запретне ръкави и да минимизира щетите от всички досегашни забавяния. Срещу страната ни има доста наказателни процедури заради нарушения на европейските директиви. Бъдещото правителство трябва да направи и невъзможното, за да извади България от тях.

От 2014 г. влиза в сила новият 7-годишен бюджет на ЕС и България трябва да защити и изпълнява новите си програми за опериране с еврофондовете. Ако сега политиците ни се издънят, ако закъснеят с документите и ако страната ни не превключи незабавно на високи обороти с усвояването на старите и новите евроресурси, ще ни боли за изпуснатите ценни средства през следващите седем години. За да догоним шампионите в оползотворяването на еврофондовете, трябват "само" две неща - максимално опростяване на процедурите и



натикване на корупцията в миша дупка.



Тази революция може да не е по силите на едно правителство, но идващото трябва да я започне.

В логична връзка с горната задача идва другата - намаляване и премахване на ненужната бюрокрация и данъкоподобните такси. Ако новото правителство не е наясно, БСК веднага ще му подари своя подробен план за намаляване на административното бреме. Другите работодателски организации също са готови да подскажат всички необходими стъпки.

Спешна задача е управлението да стане електронно. След като предните министерски съвети потрошиха стотици милиони в името на е-услугите и размахваха пред очите ни някакви споразумения за внос на челен опит от отличници като Австрия и Естония, бъдещото правителство ще има шанса да прекрати безкрайното пилеене на пари за разноговорещи софтуери и просто бързо да пренесе на наша земя някой от доказано работещите модели. Сега си имаме служебен министър на е-управлението, но пак липсва график и списък за стъпките за преминаване от хартиено към дигитално управление.

Освен към задачите за изпълнение новото правителство и подкрепящите го групи в Народното събрание трябва да се придържат и към кодекс от няколко забрани: да не пипат данъчната система и да не вдигат данъчно-осгурителната тежест, за



да не убият и малкото все още шаващи фирми;



да не се оплакват от лошото наследство, а да се захванат със санирането на България, като започнат с икономическото оздравяване, което е основа на всичко останало; да не вдигат неразумно доходи, без икономиката да го позволява, защото това само ще подпали инфлация и пак ще доведе до обедняване; да не трупат безотговорно нови дългове, защото ние данъкоплатците, ще трябва да ги връщаме с лихвите.

Добре ще е в бъдещия кабинет да влязат непартийни фигури, които са безспорни авторитети в своята сфера (макар че е трудна задача, понеже правилото "Никой не е пророк в собствения си дом" сякаш е писано за България). Това важи и за министрите, и за другите ключови постове, където има нужда от промени - заради изтичане на мандати или поради очевидно несправяне със задълженията. ДКЕВР например трудно може да бъде защитена в сегашния си състав и мандат.

Много е важно кой ще стане премиер, както и качествени хора да поемат финансите и икономиката - защото първият трябва да опази хазната и фискалния резерв от атаки и мераци на всякакви черпаклии, а вторият да свърши всичко онова, което предшествениците му упорито пренебрегваха - да се погрижи за бизнес климата, да улесни битието на фирмите. През последните петилетки България не случи на силни икономически министри - те затъваха до ушите в енергийното блато и изобщо не стигаха до останалата икономика. Затова бизнесът си остава заложник на бюрокрацията. Новото правителство има шанса да открие волеви човек, който



да охлаби примките около врата на предприемачите.



Номинираният за премиер на БСП Пламен Орешарски зададе лош тон, като започна да се оплаква от наследството на ГЕРБ. Това няма да реши нито един проблем, а и на българите не им се слушат жалби за изпразнения фискален резерв или за растящия бюджетен дефицит. Ако искаха това, щяха да оставят Бойко Борисов още един мандат да се сърди за авгиевите обори на тройната коалиция. Българите се вълнуват от друго - кога безработните ще си намерят работа, кога ще пораснат пенсиите, като ще имаме европейски заплати, не само европейски цени, а също и как ще почистим и подредим енергийната къща, пълна с паразити, боклук и оголени кабели, даващи на късо.

Много е важно и политици, и коментатори да престанат да насаждат тревоги и заплахи, да спрат да рият в миналото и да обсъждат само какво трябва да се прави занапред. Миналото да бъде оставено на прокуратурата. Ако има далавери, тя ще е тази, която трябва да се занимава с тях. Всички знаем какви са грешките и пропуските, крайно време е да минем от етап "какво" на фаза "как". Положението на България е тежко, но не е апокалиптично. С добро управление, с повече самочувствие и хъс можем да станем нещо повече от фискален отличник и да счупим клишето "най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС", с което дежурно западните медии начеват коментарите за нас.

Бъдещото правителство има уникален шанс да загърби екзотиките в предизборните четива и речи и да свърши няколко важни, безспорни и неотложни неща, които никоя партия не е отрекла - дори в апогея на предизборното надлъгване. В крайна сметка предсрочните избори винаги са изход. Ако следващото правителство не успее, ще изберем друго. Това й е хубавото на демокрацията.