Европейската икономическа преса неохотно и предпазливо открива мрачна зависимост: все по-често в коментарите за безработицата говорят за глад. Повечето икономисти вярват, че 7% безработица е оптимална, т.е. до това ниво е по-скоро полезна. Надскочи ли го - пречи. Двойно над оптималната безработица (14%) е сериозен проблем, а ниво над три пъти оптимума (21%) се счита за праг на социална криза. С него идe гладът. И това не е метафора, а стопанска история. Лишенията са една от бедите. Задържи ли се дълго толкова ниско ниво на заетост, рухва целият пазар на труда, потъва потреблението, обществото озверява "... и никой, ама абсолютно никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта". С тези думи Джак Керуак завършва "По пътя" *) Писал ги е преди 56 години само. Не е работа на икономист да прави разбор на свят, чиято икономика се разпада. Няма нужда след "Гроздовете на гнева" на Джон Стайнбек. Днес в Европа има страни с безработица над горния праг: Гърция с 27.2%, Испания с 26.7%, гони ги Португалия със 17.5%. Засега



България е далеч от колапс



на труда. В края на март сезонно изравнената безработица у нас е "едва" 12.6%. Ако отчетем и сивата икономика, която била 1/3 от видимата, ще излезе, че реално незаети са 5-7% от трудоспособните и търсещи работа. Заплатите растат с близо 8% средногодишно и в най-дълбоката криза. Досега. Но първите месеци на 2013-а за първи път от 1997 г. бележат спад на средната заплата. Това е тревожен сигнал за страна, в която поне половината работещи са бедни, а всеки зает в стопанството храни 1.7 дете, 0.9 пенсионер, 0.04 полицай, 0.1 бр. държавен хрантутник, 0.3 професионален циганин **) и още 0.1 друг вид безделник. Т.е. един пълни чинията, той и още 2.8 души боцкат от нея. Ако средната му заплата падне с 2%, а инфлацията е 4%, нацията ефективно обеднява с 6% х 3.8, т.е. с 23%. Болезнено ще се почувства един процес на падане, та дори и на задържане на номиналната заплата - знаете как през зимата горнякът качва чувството за студ и -5 градуса ни щипят като -15. Идва време да помислим за



осигуряване на препитание



с извънредни мерки. Те не могат да бъдат пазарни. Какви? В Германия, която се справя най-добре, проблемът се решава с програмата Харц IV. Държавата изважда от трудовия пазар "излишното" население, като му гарантира физическо (доста скотско, честна дума!) оцеляване. Всеки трайно безработен получава мебелирано жилище, ток, топло и по 500-600 евро на месец джобни за храна и всичко останало (не е на калпак, сметката е сложна). Бюджетът храни трайно безработните, за да не бедстват на улицата, но и да не тежат върху пазара на труда, иначе свръхпредлагането на труд срива заплатите в години на криза. Затова безработицата в Германия е само 5%. Това е под оптимума и затова властите вече натискат хранениците на Харц IV да работят. Германският начин да се гарантира препитание на "излишните" бедни е твърде скъп. Друга страна не би го понесла. Значи трябва по друг начин



да гарантираме издръжка



поне до нивото на човешки живот на всеки гражданин. Това е аргументът в основата на популярни политически идеи като настояването държавата да гарантира минимални доходи - заплата от 1000 лева и пенсия от 500 лева, или настояването на група протестиращи всеки българин - работи или лежи, от раждането до кончината си - да получава твърда рента, за да живее. Погрешно се нахвърлихме срещу тези идеи. Това не е утопия. Да живееш без страх от глад и нищета е нужда, а не утопия. Утопични (и затова невъзможни и икономически пагубни) са само начините за решение, които ни предлагат. Историята ни дава възможни решения. Всъщност то е едно.



Решението е комуната



Моля ви, прочетете следващите 2 реда, преди да псувате. Не става дума за комунизъм, а за комуна. Комунизъм е Харц IV. Комуната е трудово общежитие. Например бригадирски лагер. Роден съм в комуната Димитровград, знам за какво става дума. Строили са го много, но еднакво бедни хора. Пари не са вземали, но са имали хляб, покрив (барака), сигурност и среда, приятели. Били са щастливи в този свой свят. С "Новия ред" Рузвелт прави същите трудови комуни за "излишните" американци. Израелският кибуц е комуна. И приютът на отец Иван. И всеки манастир. А Димитровград и Хаинбоаз не са същински комуни. Комуната е натурално, самозадоволяващо се, непазарно стопанство. Тя е много ефективно средство срещу глада и мизерията, защото



комуната увеличава продукта,



като се самоизхранва и самоиздържа, не къса от залъка на друг. Помислете. Има 300 хил. трайно безработни. Има поне толкова инвалиди и немощни стари хора, за които някой трябва да се грижи. Ако накараме първите поне да гледат вторите, един пай ще храни двама. Ако живеят не в пазарна, градска среда, а в комунално общежитие, оптимизирано за съвместен живот на 1000-3000 души, издръжката ще падне не с 50%, а поне с 80%. Те ще си организират стопанство. До 1-2 г. ще излязат на плюс, ще започнат да дават джобни пари на обитателите, ще върнат на държавата нищожните пари за първоначални разходи. Пустеещи имоти, бивши военни поделения, цели села има. Трябва организация, оптимизация и (малко) пари за начало.

- - -

*) Превод Рада Шарланджиева, "Народна култура", С., 1981 г.

**) Етносът рома наистина преобладава в заетите с цигани по занятие, но далеч не ги изчерпва, делът му даже пада.