На пръв поглед демонстрацията изглеждаше малка. И уж всичко трябваше да протече спокойно. Около 3500 души се бяха събрали на белградския Площад на републиката, за да протестират мирно срещу сключването на споразумение между Сърбия и Косово за бившата сръбска провинция. Изведнъж обаче пред множеството се явиха двама духовници - и предизвикаха истински политически пожар. Митрополит Амфилохий прокле споразумението между Сърбия и Косово, постигнато под натиска на Европейския съюз. Европа, както каза той, е "организирала нацистко-фашистка окупация на Косово". Амфилохий, който е сред най-отявлените сръбски националисти, се слави с острия си език. Същото важи и за колегата му Атанасий.

"Отговорното за сключването на споразумението сръбско държавно ръководство - премиерът Ивица Дачич, вицепремиерът Александър Вучич и президентът Томислав Николич - се състои от "трима предатели", които вярват не в Бога, а в ЕС и НАТО", заяви Атанасий. След което войнственият митрополит направи паралел между премиера Дачич и убития през 2003 г. премиер Зоран Джинджич. "Дачич не се интересува от небесното царство. Така говореше и Джинджич и краят му настъпи по волята на Господ", каза митрополитът. Тези думи на Атанасий прозвучаха като зла прокоба. Скандалните изяви на двамата духовници не останаха без последствия. "С какво любимият ни Господ е заслужил да го представляват такива хора?", попита атакуваният правителствен ръководител Дачич. А сръбският патриарх Ириней заяви, че зад думите на митрополитите не стоят "нито синодът, нито църквата". Но това не накара двамата духовници да се спрат, коментира "Дойче веле". Пред водещия сръбски в. "Политика" Амфилохий заяви: "В правителството трябва да отмре всичко, което е болно". Атанасий пък подчерта, че като всеки един свободен сръбски патриот той има право да прави такива изявления.

Скандалните прояви на двамата митрополити не само не слагат край на споровете по отношение на подхода към Косово и ориентацията на Сърбия като цяло, но дори показват, че този дебат тепърва започва - най-вече в православната църква. А нейното влияние не е за подценяване. Както показва проучване на в. "Политика" църквата се ползва с най-голямо доверие сред обществените институции - много по-голямо, отколкото спрямо правителството, правосъдието или армията. В продължение на векове православната църква грижливо поддържа тезата за заплашваната отвсякъде Сърбия и същевременно се застъпва за сръбското надмощие и експанзия. Тя поддържа византийските традиции и се вижда изрично като държавна църква. В бившия диктатор Слободан Милошевич например сръбските духовници виждат сбъдване на "техните мечти за Велика Сърбия", както пише в едно свое проучване политоложката Сабрина Рамет. А когато по време на войната в Босна и Херцеговина Сребреница пада в ръцете на сръбските части, а командирите обявяват, че ще разрушат джамиите, православният митрополит Василий Качавенда чества "чудото и милостта на Бога, че смелите бойци само за три дни са освободили сръбските земи, окупирани от турците". Църквата се обяви и против Дейтънското споразумение, с което приключи войната в Босна, тъй като с него бе сложен край и на проекта за Велика Сърбия.

И до днес Сръбската православна църква разпространява своите митове и лъжи не само в часовете по вероучение, но и в медиите. През декември 2012 г. например църквата организира представяне на книгата "Престъпления по време на война - геноцид в мирно време". Интересното в случая е, че авторите на книгата засягат не сръбските престъпления в Босна или Косово, а уж повишената заболеваемост от рак след бомбардировките със съдържащи уран бомби, използвани от НАТО през 1999 г. Не само радикални владици като Амфилохий и Атанасий се месят охотно в политиката. Техният шеф - сръбският патриарх, често изрича хомофобски думи или пък отправя нападки срещу Европейския съюз, когато той настоява Сърбия да преговаря с Косово за нормализация на отношенията. В началото на април патриарх Ириней открито атакува споразумението с Косово, понеже то щяло да бъде последвано от настояването Косово да бъде признато като държава. "На сърбите им се налага доброволно да отстъпят своята територия, своя суверенитет и дори следите от 1500-годишната църковна история в Косово", пише патриархът в писмо до президента, правителството и парламента, с което само продължава традицията на изопачаване на историята. Защото реалността е съвсем друга. След като в продължение на няколко века е част от Византийската империя и след един кратък сръбски епизод от средата на XV век, Косово принадлежи петстотин години към Османската империя. Сърбите го завладяват едва по време на Балканската война, а по време на Втората световна война комунистите обещават на албанците правото на самоопределение - което би трябвало да означава обединение на Косово с Албания. След това обаче Тито оттегля обещанието си.

В крайна сметка след едно отлагане, предизвикано от църквата, временното споразумение между Сърбия и Косово стана факт в края на април. Това накара патриарха да заяви, че по този начин била "пожертвана нашата вековна и най-важна територия". Както изглежда църквата е изгубила една от битките си, но това няма да я накара да се откаже. Патриархът отправи призив към всички сърби "да не се примиряват с тиранията на несправедливостта и да продължат да гледат на Косово като на своя земя". Зоран Джинджич беше тръгнал да модернизира родината си, но внезапната му смърт спря този процес. И сега е време той да бъде продължен. Следващата партия шах за Сърбия - тази за истинските проблеми в сръбското общество - може да започне само ако се сложи край на безперспективната битка за Косово. На това с всички сили се противи Сръбската православна църква, която вижда в модернизацията враг, който може да срине нейното все още могъщо влияние сред голям брой обикновени сърби.