Директорката на начално училище Ева Бромстер бе събудена от телефонно обаждане късно вечерта в четвъртък. "Училището ви гори", съобщи нейният началник, директор на местния инспекторат по образование.

Бромстер хукна към училището, което се намира северно от Стокхолм в предградието Тенст, населено предимно с имигранти. Тя откри, че една от класните стаи е напълно изгоряла, а другата е пълна с вода до глезените, с която пожарникарите са гасили огъня. Това бе вторият пожар в училището през последните три дни. Миналата седмица банди от главно млади имигранти в Стокхолм и в други малки и големи градове палеха къщи и автомобили в пристъп на разрушителна ярост, каквато рядко може да се види в тази държава, която се гордее със своето спокойствие и уважение към законите. Безредиците потресоха Швеция, която има репутацията на държава,



радушно приемаща имигранти



и търсещи убежище лица. Сред тях има много хора, които бягат от насилието в Ирак, Сомалия и Сирия. В световните класации Швеция редовно заема място на една от най-щастливите държави в света.

"Не знам защо някому е притрябвало да запали нашето училище. Не мога да разбера това. Може би те не са много доволни от живота си", сподели Бромстер.

Всъщност бунтовете не се нещо ново за Швеция. През 2008 и 2010 г. имаше сблъсъци на имигранти с полицията в южния пристанищен град Малмьо. Но палежите и нападенията от миналата седмица в Стокхолм, а също гледките с младежи, хвърлящи камъни срещу пожарникарите, накараха много шведи да се чудят какво е сбъркало тяхното общество, което харчи толкова средства в помощ на бедните и онеправданите.

Насилието бе ограничено главно в твърде бедните квартали, но голяма част от обитателите им е защитена от крайната нищета чрез системата за социално подпомагане, която е една от най-скъпите в света въпреки съкращенията в нея, извършени наскоро.

Дясноцентристкият премиер Фредрик Рейнфелд презрително окачестви безредиците като "хулиганство", а крайнодясната партия "Шведските демократи" се възползва от тази проява на насилие, за да демонстрира антиимигрантската си позиция и да поиска депортирането на онези имигранти, които нарушават законите. "Това не е проблем на полицията, а пряк резултат от безотговорната имигрантска политика, която създаде дълбоки пукнатини в шведското общество", заяви лидерът й Джими Акесон.

Левите, които господстваха десетилетия наред в шведската политика и въведоха социална система за подпомагане "от люлката до гроба", винят за вълненията съкращаването на държавните помощи и бавната приватизация на държавните услуги. Те посочват и разрушаването на идеалите на търпимост и равноправие в страната. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува неотдавна доклад, в който се казва, че неравенството на доходите в Швеция от 1985 г. до края на миналото десетилетие е нараствало по-бързо, отколкото във всяка друга индустриално развита държава, въпреки че Швеция остава много по-равноправна от повечето други държави. "Богатите забогатяват, а бедните стават по-бедни.



Швеция започва да прилича на САЩ",



заяви активистът Барбро Сорман от опозиционната Лява партия на Швеция

Малко са обаче признаците на лишения в имигрантските анклави на Стокхолм. Северните предградия на Стокхолм, построени през 60-те години в рамките на държавна програма за създаването на 1 милион жилища за 10 години, могат да се похвалят с поддържани паркове, не особено привлекателни, но добре поддържани държавни жилищни блокове, добре оборудвани училища, младежки центрове, библиотеки и легиони от социални работници, които получават заплати от държавата.

Роденият в Сърбия ръководител на екип от млади държавни служители Деян Станкович патрулира по нощните улици заедно с родителите си и други доброволци. Той си спомня посещението на озадачени социални работници от Америка в неговия район: "Те казаха, че тук всичко е зелено и безопасно и не разбираха какъв е проблемът."

Липсата на работа е един от големите проблеми. Безработицата в страната е 8%, но в имигрантските райони този показател е най-малкото двойно по-висок. А сред младите хора под 25-годишна възраст тя е по-висока вече четири пъти. Но както казва Нима Санандаджи, родената в Иран кюрдка и авторка на няколко книги за имиграцията, в отделни райони на северна Швеция безработните са много повече, "но там те не палят коли и не хвърлят камъни".

Станкович се отнася със съчувствие към оплакванията на имигрантите за дискриминация на трудовия пазар. Наред с това много от търсещите работа, особено младите от тях, предявяват нереални изисквания и очакват



държавата да им намери работа в техния квартал



"Има голям брой млади хора между 20 и 22 години, които казват: "Трябва ми работа, тя ми трябва точно сега и искам да живея тук." Това е техен проблем, но той се превръща и в проблем на държавата", казва Станкович.

Гневът на младите имигранти озадачи и разтревожи старото поколение от техните общности. Те се постараха да допринесат за намаляване на напрежението. "Няма оправдание за това насилие", казва учителят Абдула Ахмед, който е емигрирал от Сомалия преди 23 години, а сега патрулира нощем по улиците, търсейки нарушители на спокойствието.

Сред различните поколения имигранти има огромен разрив относно възприемането на живота в Швеция. "Родителите ни казват, че трябва да изпитваме благодарност. Те самите са благодарни, защото е трябвало да преживеят войни. Но онези от нас, които са родени тук, няма с какво да сравняваме нашия живот", казва младият Рами ал Хамиси от предградието Хусбьо, чието семейство е дошло в Швеция от Ирак. Според него външно Хусбьо изглежда приятно, но отвътре този район съвсем не е толкова приятен. Хамиси следва първи курс в юридическия факултет на Стокхолмския университет и не е участвал в бунтовете. Той признава, че Швеция му е дала такива възможности, каквито не е имал в Ирак, но отношението към него в Швеция "не е като към бял младеж". "Постоянно чувствам дискриминиране", казва той.

Безредиците станаха истински подарък на съдбата за партията "Шведските демократи". Допитванията показват увеличаване на популярността й - заради негодуванието, което изпитват мнозина шведи, обиждани като расисти, след като са приели в страната си толкова много бежанци. Имигрантите и децата им, родени в Швеция, представляват 15% от населението на страната, а миналата година Стокхолм прие почти двойно повече имигранти, превръщайки се в главен европейски пункт за бежанците от Сирия.

Бившият полицай Майкъл Лунд, работил няколко години в организация за борба с расизма, споделя: "Обикновените шведи гледат телевизия и се възмущават, когато виждат гледки с имигранти, които хвърлят камъни. Аз също съм възмутен, но това е единственият начин да бъде привлечено вниманието на политиците и медиите."

Миналата седмица Лунд е ходил в районите, пострадали от безредиците. Той има немалък опит от работа в неблагополучни и бедни квартали, но по думите му досега не е осъзнавал "колко много младежи мразят полицаите" и ги смятат за расисти. "Полицията е уплашена, младежта също е уплашена. А когато се срещат наплашени хора, трябва да се очаква беда", предвещава той.