|
| Служебният премиер и външен министър, който не се въздържа да се назначи за посланик. |
Голям принос за неубедителното представяне на служебното правителство има категоричния отказ на служебния премиер Марин Райков да заема ясни позиции по ключови теми с аргумента, че не може да си позволи да налива масло в кампаниите на партиите. Така остана впечатлението, че
цели преди всичко да замазва проблемите, а не да ги адресира
Служебното правителство с малки изключения се въздържа от каквито и да било коментари за завареното, а приспиването на обществото, представено като успокоение, се оказа основната му гордост. Наред с удобното за ГЕРБ мълчание за наследството, кадровата политика в отделни структури като МВР и бордовете на енергийните фирми остави усещането, че обявеният курс на промяна в тях е само фасада. Какво и как успя да свърши служебното правителството?
На фона на големите очаквания на обществото и твърде обширната програма с приоритети служебното правителство наистина концентрира усилия в двата кризисни сектора, довели до масовите протести - социалната сфера и енергетиката. Тежките проблеми там обаче остават нерешени. Кризата в енергетиката не просто не отминава, а се задълбочава и вече обхваща всичките й системи. Мерките в социалната сфера наистина бяха бързи, но бързането се оказа проблем и парите бяха разпределени ангро. Ангажиментът за честни избори пък бе миниран от зле подготвената администрация, компроматната война в предизборната кампания и неадекватната реакция на кабинета след скандала с бюлетините в Костинброд.
Показателно за проведените избори е пълното разминаване между позицията на Райков за спокойна и добра организация и мнението на външните наблюдатели. Привлечените в изборния борд неправителствени организации дадоха категорична оценка, че организацията е била лоша, с много административни нарушения и с недопустима липса на контрол около печатането, съхранението и транспорта на бюлетините. Райков разбираемо се изплаши от сянката на откритите в Костинброд бюлетини, но абсолютно неразбираемо отказа да поеме каквато и да е било отговорност за липсата на контрол от страна на Министерския съвет. Омаловажаването на възможността с бюлетините да се случва каквото печатницата реши няма нищо общо с честни избори и Райков
дължеше поне това признание
на обществото.
В отказа на Райков да поеме отговорност се удавиха обективните причини за проблеми около вота - неподготвена изборна администрация и недомислици в Изборния кодекс, приет традиционно в последния момент. Служебният премиер тактически подмина с най-общи коментари и компроматната война с подслушването. На фона на това мълчание успешното структуриране на изборния борд, който се оказа работещ формат, остана на заден план.
Не може да се отрече усилието на служебното правителство да предприеме спешни мерки в областта на социалната сфера. Гласуваният извънреден социален пакет обаче бе предизвестено ограничен, след като служебното правителство категорично отказа да прави по-сериозни преразпределения по разходите в бюджета. Така за социалната сфера със спестени от министерствата пари бяха осигурени 41 млн. лв. - 30 млн. лв. за заетост, с които вече са наети над 9000 безработни, и 10.5 млн. лв. за еднократни помощи на социално слаби и деца с увреждания и до 1 г., както и за целогодишно финансиране на социални трапезарии. Проблем в иначе похвалната инициатива беше липсата на диференциран подход при предоставянето на тези помощи. Служебният кабинет не стъпи на принципа за най-нуждаещите се, а на това
кой може най-бързо да получи парите
Това изкриви идеята за подпомагане на хората, които в момента изпитват затруднения, тъй като при помощите за отопление се гледаха доходи от миналата година, а при помощите за децата не се положи никакъв критерий средствата да се разпределят по-справедливо и да се отчетат различните нужди на семействата. Оказа се, че и разчетите са грешни и вместо 56 000 бедни да получат помощ за отопление, право на такава имат три пъти по-малко - 18 000.
Въпреки стагнацията в цели сектори и влошените прогнози за ръста на икономиката, служебното правителство вложи енергия да успокоява обществото, че бюджетът за 2013 г. е изпълним и няма да има проблем с поети ангажименти като вдигането на пенсиите. Срещу тези успокоения стои изтънял фискален резерв, актуализирани в посока надолу очаквания за приходната част на бюджета и емитиран дълг от над 1.3 млрд. лв. Вярно, през април дефицитът по консолидираната фискална програма падна до 286.4 млн. лв., но тепърва предстоят големи плащания, включително и падеж по извънредно емитирания дълг в размер на 800 млн. лв. през август заради субсидиите на земеделците. В същото време от направените заявки за разходи за 2014 г. стана ясно, че цели сектори вече не могат да се побират в разходните си стандарти и ще са нужни преструктуриране и реформи. Изключение в хора на мълчащите направи вицепремиерът Илияна Цанова, която реши за редно да обяви
сериозния риск България да загуби
до края на годината 372 млн. евро от европейското финансиране.
В дневния ред на мандата на служебния кабинет се появиха и две изненадващи на фона на обявените приоритети точки - управлението на парите на държавните дружества в частни банки и сделката за закупуването на изтребители, задействана от предходния кабинет. Макар да остава мистерия кой и как реши тези точки да се включат в дневния ред на служебните министри, трябва да се признае, че приемането на задължителни правила за диверсифицирането на банките, с които работят държавните дружества, е безспорна стъпка напред. Успех, въпреки липсата на абсолютни числа, е и публичното обявяване на дела на парите на големите държавни дружества в конкретните банки. Активизирането по темата с изтребителите говори за външен натиск, но така или иначе засяга една спорна сделка, която следва да бъде извадена на светло.
Третата изненада в програмата остави най-лошо впечатление и вероятно ще бележи за дълги години напред публичния образ на служебния премиер. В последните си работни дни в Министерския съвет той не се въздържа да уреди въпрос, безпрецедентен за служебно правителство, но твърде близък до личната му дипломатическа кариера. Чрез правомощията си на премиер и външен министър Райков се самопредложи за посланик в Рим заедно с още седем номинации за дипломати. Обясненията му оставиха лош вкус - че правел реверанс към следващото правителство, завещавайки му другите посланически назначения. Не помогна и пълната секретност около решението, нито фактът, че желанието му за Рим ни поставя в неловката ситуация да изтегляме току-що встъпил в длъжност дипломат оттам.
Равносметка
Икономиката спря само до енергетиката
Амбициозните програми на отделните министри си останаха само на хартия
Напук на кризата, която налагаше спешни мерки, служебното правителство така и не стигна до каквито и да било решения с по-далечен хоризонт. Точно обратното - по-скоро топката се задържаше около страничната линия, сякаш в очакване времето просто да изтече и отговорностите да бъдат прехвърлени на ново, редовно правителство.
Заради бунтовете от края на зимата повече привидни движения имаше само около енергетиката. Но и там движенията бяха меки, забавени и без какъвто и да било ефект. Въпреки заявките и обещанията за подкрепа на малките фирми Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си остана само енергийно. Служебният министър Асен Василев дебютира с две ефектни, но спорни мерки за излизане от енергийната криза, довела до оставка на кабинета "Борисов". Първата от тях бе възлагането на международен одит на целия сектор, а втората - мащабна чистка по върховете на държавните енергийни дружества, която така и не се състоя.
Правителството не положи никакво усилие да изпълни друг приоритет, с пряко отношение към състоянието на икономиката - да работи за малките и средни предприятия. Обещанието държавата да им се издължи приоритетно остана обещание - без отговорник и срокове за изпълнение. Така и не стана ясно кой колко и на кого точно дължи въпреки уверенията, че ще се направи щателен анализ. И в момента не се знае кои министерства са издължили забавените плащания на малки фирми, а общините директно обявиха, че няма откъде да вземат пари, за да се разплатят.
Назначаването на външна проверка за тока дойде на фона на обявените в енергетиката ревизии от около 10 български институции - прокуратурата, приходната агенция, финансовата инспекция, инспектората на самото министерство, този на Министерския съвет, ДКЕВР и др. Мотивът за чуждата подкрепа бе, че външният анализ ще даде обективна картина. Резултатите от докладите на Световната банка и Европейската комисия, оповестени във вторник, повториха до болка познатата истина - че
българската енергетика е пред фалит
и реформите не могат да се отлагат повече. Гигантска корупция, лошо управление, срастване на сектора с лобистки и партийни кръгове констатираха експертите. Те препоръчаха шокова терапия, бърза либерализация, ликвидиране на паразитната структура БЕХ и спиране на неефективните и скъпи електроцентрали. Сега въпросът е кой точно ще се наеме да изпълни препоръките.
Василев все пак дръзна да обяви, че започва кадрови промени и ще уволни над 20 шефове от държавни фирми, главно в енергетиката, заради поискани драстични повишения в цената на тока, на таксите и добавките. Впоследствие обаче се оказа, че доброто намерение на министъра за промяна в ръководствата на дружествата е било само заявка. Сериозни размествания нямаше. Тихомълком в последния ден на април бе сменен шефът на НЕК Крум Атанасов и на негово място се върна уволненият предната година Иво Лефтеров. Частични промени минаха и в ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Там обаче на поста си на изпълнителен директор остана Валентин Николов. Първо той бе нарочен за гонене от Асен Василев, а после изненадващо Марин Райков обяви, че човекът е голям професионалист и трябва да остане...
Така обсъжданият избор на нови членове на ДКЕВР отново остана на заден план. За сметка на нови наредби служебният министър се ограничи единствено до вяли промени в енергийния закон, които предвиждат комисията да се избира от Народното събрание, а предложения да могат да се правят и от неправителствения сектор. А основното - поправките в ценообразуването - бяха завещани на следващия кабинет.
За всичко останало в икономиката нямаше каквото и да било решение. Единствено бе обявена нова процедура за ВМЗ - Сопот. Тя може да приключи към края на годината. Но оцелелите в някогашния оръжеен гигант работници отново не получават редовно възнагражденията си и готвят протести както преди няколко месеца.
За двата месеца живот на служебния кабинет министерството на регионалното развитие също се движеше по инерция. Като служебен министър и вицепремиер
Екатерина Захариева действаше несмело
и не успя да изпълни най-важната си задача - да изчисти избирателните списъци на ГРАО. Трябва да се признае все пак, че не само липсата на воля е причина за това да имаме над 900 хил. фантоми. Неадекватното законодателство също бетонира ситуацията, но е показателно, че Захариева видя като своя отговорност единствено принтирането на списъците.
Големите инфраструктурни проекти като последния лот на магистрала "Тракия" (който закъсня с пет месеца), лот 1 на "Струма" и връзката на "Хемус" със софийското околовръстно ще се случат вероятно в рамките на няколко седмици. Но за тях заслугата на служебния кабинет е минимална. Става въпрос за договори, подплатени с европейско финансиране, които по щастлива случайност изтичат долу-горе в края на мандата на кабинета Райков.
Единственото видимо усилие на Захариева като регионален министър бе "голямата й професионална любов" - санирането. Пред заплахата от пълен провал на програмата за енергийна ефективност тя успя да издейства увеличаване на финансирането от Брюксел на 75% и осигури "забележителните" 100 000 лв. за бедните семейства, които не могат да поемат никаква част от парите. В резултат блоковете, които искат да се санират към момента, са повече от бюджета на програмата.
Служебният транспортен министър Кристиан Кръстев дойде на мястото на Ивайло Московски с голям хъс да стабилизира транспортната система. Но малко след встъпването му в длъжност той бе квалифициран като
министър на железниците,
след като заяви, че топ приоритет е железопътният транспорт. Въпреки оптимистичните нагласи БДЖ е далеч от стабилизирана компания. По време на служебното управление процедурата за подаване на оферти за приватизация на "Товарни превози" бе удължавана на два пъти, тъй като кандидатите неколкократно изискваха допълнителна информация за огромните дългове на компанията. Последният срок засега е 10 юни.
На камък удари и решаването на проблема с българските превозвачи, които на два пъти блокираха граничния пункт "Капитан Андреево" заради ограниченията, които им се налагат от турска страна. Въпреки активността на транспортното министерство и срещите на Кръстев с турския му колега Бинали Йълдъръм, както и уверенията, че нещата скоро ще се решат, напрежението все още не е стихнало.
Сред приоритетите на Кръстев бе и да успее да резне лентичката на моста Видин-Калафат. Няма да стане - след поредица отлагания сега пускането се очаква да бъде в средата на юни. Основен проблем се оказа създаването на съвместната българо-румънска компания, която ще отговаря за Дунав мост 2. Подписът от румънска страна дойде едва преди дни. Все пак Кристиан Кръстев успя да се вреди за пускането на жп линията Свиленград - турска граница. По нея влаковете могат
да развиват скорост от 160 км/ч по дългото "цели" 17 километра трасе
Не се изпълниха и заявките за разширяване на подкрепата на фермерите. Служебният министър на земеделието Иван Станков заложи на битието си на научен работник и се съсредоточи в разработването на секторни стратегии за развитие. За краткото време успя да представи цели пет. Сформираният от Станков Бизнес-научен съвет трябва да оформи единна стратегия за развитие на земеделието. Вероятно такава все пак ще има - човекът, който водеше този съвет, Димитър Греков, стана нов земеделски министър.
Още с встъпването си на поста Станков заяви желание да се подпомагат загърбвани досега сектори като зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството. За да се случи това обаче, България би трябвало да загърби досегашния модел за разпределение на субсидиите на единица площ и да приеме таванът на парите от ЕС за едно стопанство да не надхвърля 300 000 евро на година. Случи се обратното - след съвета на министрите в края на март Станков съобщи, че България ще може да продължи да прилага досегашната схема на площ до 2020 г. От подпомагането за единица площ се възползват най-вече големите земеделски стопанства.
Тези дни изследване на Института за пазарна икономика показа, че за последните 12 години делът на селското ни стопанство в икономиката се е свил наполовина. Като особено вредно експертите посочиха именно плащането на субсидиите на площ. Резултатът - внасяме над 80% от плодовете и зеленчуците, които потребяваме. Доброто е, че все още имаме възможност за промяна на позицията в преговорите за следващия програмен период.
Големи бяха надеждите и към служебния екоминистър да спре незаконните строителства по Черноморието и защитените местности. Най-острият проблем в неговото ведомство остава ски зоната над Банско. След като предишният министър Нона Караджова подписа становището на ВЕЕС за промяна на плана за управление на Пирин, Юлиян Попов предаде решението за съгласуване с останалите министерства. С този си ход той си навлече гнева на еколозите, които наново организираха протести в защита на планината. По време на управлението на Попов на бял свят излезе доклад на Сметната палата, от който се разбра, че концесионерът "Юлен" многократно е нарушавал сключения договор. Междувременно петчленка на Върховния административен съд пък постанови, че лифтът на Платото е също незаконен. Въпреки че от ековедомството съставиха работна група, която трябва да реши как министерството ще изпълни решението на ВАС, досега наказание за "Юлен" няма. Едно от малкото изпълнени обещания бе осигуряването на достъп до информация. За първи път министерството на екологията публикува целия концесионен договор за Банско.
Сред екоскандалите се вписаха и случаите на строителство в защитени местности и резервати. Само за последните два месеца наяве излязоха незаконни градежи в резерват Ропотамо, в местността "Яйлата", Пирин и Белинташ. Това показва много слаба работа на самото министерство и на неговите структури в страната. След бездействието на Юлиан Попов се оказа, че за еколозите особена надежда няма. Ден преди да бъде одобрено новото правителство, те вече започнаха протести срещу назначенията в него на хора, които могат да имат глас при решаването на екологични проблеми.
Заради бунтовете от края на зимата повече привидни движения имаше само около енергетиката. Но и там движенията бяха меки, забавени и без какъвто и да било ефект. Въпреки заявките и обещанията за подкрепа на малките фирми Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си остана само енергийно. Служебният министър Асен Василев дебютира с две ефектни, но спорни мерки за излизане от енергийната криза, довела до оставка на кабинета "Борисов". Първата от тях бе възлагането на международен одит на целия сектор, а втората - мащабна чистка по върховете на държавните енергийни дружества, която така и не се състоя.
Правителството не положи никакво усилие да изпълни друг приоритет, с пряко отношение към състоянието на икономиката - да работи за малките и средни предприятия. Обещанието държавата да им се издължи приоритетно остана обещание - без отговорник и срокове за изпълнение. Така и не стана ясно кой колко и на кого точно дължи въпреки уверенията, че ще се направи щателен анализ. И в момента не се знае кои министерства са издължили забавените плащания на малки фирми, а общините директно обявиха, че няма откъде да вземат пари, за да се разплатят.
Назначаването на външна проверка за тока дойде на фона на обявените в енергетиката ревизии от около 10 български институции - прокуратурата, приходната агенция, финансовата инспекция, инспектората на самото министерство, този на Министерския съвет, ДКЕВР и др. Мотивът за чуждата подкрепа бе, че външният анализ ще даде обективна картина. Резултатите от докладите на Световната банка и Европейската комисия, оповестени във вторник, повториха до болка познатата истина - че
българската енергетика е пред фалит
и реформите не могат да се отлагат повече. Гигантска корупция, лошо управление, срастване на сектора с лобистки и партийни кръгове констатираха експертите. Те препоръчаха шокова терапия, бърза либерализация, ликвидиране на паразитната структура БЕХ и спиране на неефективните и скъпи електроцентрали. Сега въпросът е кой точно ще се наеме да изпълни препоръките.
Василев все пак дръзна да обяви, че започва кадрови промени и ще уволни над 20 шефове от държавни фирми, главно в енергетиката, заради поискани драстични повишения в цената на тока, на таксите и добавките. Впоследствие обаче се оказа, че доброто намерение на министъра за промяна в ръководствата на дружествата е било само заявка. Сериозни размествания нямаше. Тихомълком в последния ден на април бе сменен шефът на НЕК Крум Атанасов и на негово място се върна уволненият предната година Иво Лефтеров. Частични промени минаха и в ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Там обаче на поста си на изпълнителен директор остана Валентин Николов. Първо той бе нарочен за гонене от Асен Василев, а после изненадващо Марин Райков обяви, че човекът е голям професионалист и трябва да остане...
Така обсъжданият избор на нови членове на ДКЕВР отново остана на заден план. За сметка на нови наредби служебният министър се ограничи единствено до вяли промени в енергийния закон, които предвиждат комисията да се избира от Народното събрание, а предложения да могат да се правят и от неправителствения сектор. А основното - поправките в ценообразуването - бяха завещани на следващия кабинет.
За всичко останало в икономиката нямаше каквото и да било решение. Единствено бе обявена нова процедура за ВМЗ - Сопот. Тя може да приключи към края на годината. Но оцелелите в някогашния оръжеен гигант работници отново не получават редовно възнагражденията си и готвят протести както преди няколко месеца.
За двата месеца живот на служебния кабинет министерството на регионалното развитие също се движеше по инерция. Като служебен министър и вицепремиер
Екатерина Захариева действаше несмело
и не успя да изпълни най-важната си задача - да изчисти избирателните списъци на ГРАО. Трябва да се признае все пак, че не само липсата на воля е причина за това да имаме над 900 хил. фантоми. Неадекватното законодателство също бетонира ситуацията, но е показателно, че Захариева видя като своя отговорност единствено принтирането на списъците.
Големите инфраструктурни проекти като последния лот на магистрала "Тракия" (който закъсня с пет месеца), лот 1 на "Струма" и връзката на "Хемус" със софийското околовръстно ще се случат вероятно в рамките на няколко седмици. Но за тях заслугата на служебния кабинет е минимална. Става въпрос за договори, подплатени с европейско финансиране, които по щастлива случайност изтичат долу-горе в края на мандата на кабинета Райков.
Единственото видимо усилие на Захариева като регионален министър бе "голямата й професионална любов" - санирането. Пред заплахата от пълен провал на програмата за енергийна ефективност тя успя да издейства увеличаване на финансирането от Брюксел на 75% и осигури "забележителните" 100 000 лв. за бедните семейства, които не могат да поемат никаква част от парите. В резултат блоковете, които искат да се санират към момента, са повече от бюджета на програмата.
Служебният транспортен министър Кристиан Кръстев дойде на мястото на Ивайло Московски с голям хъс да стабилизира транспортната система. Но малко след встъпването му в длъжност той бе квалифициран като
министър на железниците,
след като заяви, че топ приоритет е железопътният транспорт. Въпреки оптимистичните нагласи БДЖ е далеч от стабилизирана компания. По време на служебното управление процедурата за подаване на оферти за приватизация на "Товарни превози" бе удължавана на два пъти, тъй като кандидатите неколкократно изискваха допълнителна информация за огромните дългове на компанията. Последният срок засега е 10 юни.
На камък удари и решаването на проблема с българските превозвачи, които на два пъти блокираха граничния пункт "Капитан Андреево" заради ограниченията, които им се налагат от турска страна. Въпреки активността на транспортното министерство и срещите на Кръстев с турския му колега Бинали Йълдъръм, както и уверенията, че нещата скоро ще се решат, напрежението все още не е стихнало.
Сред приоритетите на Кръстев бе и да успее да резне лентичката на моста Видин-Калафат. Няма да стане - след поредица отлагания сега пускането се очаква да бъде в средата на юни. Основен проблем се оказа създаването на съвместната българо-румънска компания, която ще отговаря за Дунав мост 2. Подписът от румънска страна дойде едва преди дни. Все пак Кристиан Кръстев успя да се вреди за пускането на жп линията Свиленград - турска граница. По нея влаковете могат
да развиват скорост от 160 км/ч по дългото "цели" 17 километра трасе
Не се изпълниха и заявките за разширяване на подкрепата на фермерите. Служебният министър на земеделието Иван Станков заложи на битието си на научен работник и се съсредоточи в разработването на секторни стратегии за развитие. За краткото време успя да представи цели пет. Сформираният от Станков Бизнес-научен съвет трябва да оформи единна стратегия за развитие на земеделието. Вероятно такава все пак ще има - човекът, който водеше този съвет, Димитър Греков, стана нов земеделски министър.
Още с встъпването си на поста Станков заяви желание да се подпомагат загърбвани досега сектори като зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството. За да се случи това обаче, България би трябвало да загърби досегашния модел за разпределение на субсидиите на единица площ и да приеме таванът на парите от ЕС за едно стопанство да не надхвърля 300 000 евро на година. Случи се обратното - след съвета на министрите в края на март Станков съобщи, че България ще може да продължи да прилага досегашната схема на площ до 2020 г. От подпомагането за единица площ се възползват най-вече големите земеделски стопанства.
Тези дни изследване на Института за пазарна икономика показа, че за последните 12 години делът на селското ни стопанство в икономиката се е свил наполовина. Като особено вредно експертите посочиха именно плащането на субсидиите на площ. Резултатът - внасяме над 80% от плодовете и зеленчуците, които потребяваме. Доброто е, че все още имаме възможност за промяна на позицията в преговорите за следващия програмен период.
Големи бяха надеждите и към служебния екоминистър да спре незаконните строителства по Черноморието и защитените местности. Най-острият проблем в неговото ведомство остава ски зоната над Банско. След като предишният министър Нона Караджова подписа становището на ВЕЕС за промяна на плана за управление на Пирин, Юлиян Попов предаде решението за съгласуване с останалите министерства. С този си ход той си навлече гнева на еколозите, които наново организираха протести в защита на планината. По време на управлението на Попов на бял свят излезе доклад на Сметната палата, от който се разбра, че концесионерът "Юлен" многократно е нарушавал сключения договор. Междувременно петчленка на Върховния административен съд пък постанови, че лифтът на Платото е също незаконен. Въпреки че от ековедомството съставиха работна група, която трябва да реши как министерството ще изпълни решението на ВАС, досега наказание за "Юлен" няма. Едно от малкото изпълнени обещания бе осигуряването на достъп до информация. За първи път министерството на екологията публикува целия концесионен договор за Банско.
Сред екоскандалите се вписаха и случаите на строителство в защитени местности и резервати. Само за последните два месеца наяве излязоха незаконни градежи в резерват Ропотамо, в местността "Яйлата", Пирин и Белинташ. Това показва много слаба работа на самото министерство и на неговите структури в страната. След бездействието на Юлиан Попов се оказа, че за еколозите особена надежда няма. Ден преди да бъде одобрено новото правителство, те вече започнаха протести срещу назначенията в него на хора, които могат да имат глас при решаването на екологични проблеми.
|
| Министърът на икономиката и енергетиката в служебния кабинет Асен Василев наследи огромни проблеми от своя предшественик Делян Добрев и обяви амбициозна програма. Но почти нищо не успя да свърши. |
За приспиването е "виновен" само професор Николай Петров.
