(1)

В една февруарска заран училищен автобус събира децата от краен квартал на Джибути. Вече са се качили около трийсет малки ученици на възраст между 6 и 12 години, когато на една от спирките в колата нахлуват въоръжени мъже, изхвърлят шофьора и се насочват към границата със Сомалия. Малчуганите са деца на френските граждани от предградието, а похитителите са членове на фронт за освобождение, чиято програма е основана на тезата, че Джибути е част от Сомалия. Когато стигат границата, тъмнокожите терористи обявяват, че ще избият децата, ако не бъдат освободени от затвора няколко ръководители на техния фронт, поставят и още условия. Това е на самата граница, пред френския военен пост. Отвъд границата е сомалийският пост, което после се оказва тежко усложняващо обстоятелство.

Властите веднага изпращат парашутна част и пехота от чуждестранния легион, които преграждат пътя с тежки камиони и бронирни коли. Това става в пустинята, жегата е непоносима, преговорите са безрезултатни, властите обещават, но протакат. Докато със специален самолет от Париж пристигат деветимата антитерористи от GIGN - Групата за намеса на Националната жандармерия.

Тази операция е класика в антитероризма. Тя се изучава и до днес. Основната поука от нея е, че и срещу най-добре организираната операция антитерористът трябва да намери пукнатина, да използва въображението си и да изпълни своята мисия. В пъкъла на "африканската пещ" (Джибути) френските жандармеристи намират решение: понеже децата от автобуса непрекъснато шарят от прозорец на прозорец и пречат на прицела на снайперистите, те изпращат храна, която самите похитители не докосват, но дават на малките пленници. В храната има достатъчно приспивателно, за да могат децата да заспят и търпеливо да се изчака моментът, в който всичките "мишени" едновременно да бъдат елиминирани. По световните стандарти в бранша това е задача с трудност 10. Но антитерористите от GIGN са отлично подготвени и екипирани. С майсторски избрани и замаскирани позиции, невидими върху голата местност, с постоянна радиовръзка помежду си, забележително подготвени психически, те дочакват своя миг. Не липсват усложнения, както обикновено, но операцията е смайващо успешна, въпреки огневата намеса на сомалийския граничен пост и въпреки че единият терорист първоначално избягва куршума и успява да убие едно дете.

Това е началото на епичния боен път на GIGN, десетки "намеси" по целия свят, над 250 освободени заложници, нито една жертва от бойния състав. Това последното се смята за гросмайсторско постижение в антитероризма. "Групата" е обект на изключително обществено внимание, популярни лица от спорта, политиката и артистичните среди гостуват на нейните празненства и юбилеи и охотно се снимат с бойците и с техните началства.



(2)

През 2005 г. се състоя шумен процес срещу група сътрудници на покойния президент Франсоа Митеран за подслушване на политици, журналисти и общественици. Подслушването е било още в периода 1983-1986 г., разкриването му е от 1993, но процесът е бил "замразен" заради секретността, разпростряна върху материалите и доказателствата по делото. Подслушванията са били извършвани по личното указание на президента и са имали за цел да се запазят тайни на неговия личен живот - пикантни подробности, които след смъртта му излязоха наяве и бяха широко коментирани в световната преса. Сред подсъдимите бяха секретари и високопоставени сътрудници на Митеран, присъдите бяха с различни срокове условно и глоби.



(3)

Каква е връзката между антитероризма (1) и подслушването (2)? Има ли някаква логическа или друга зависимост между борбата за сигурност в съвременния свят и драстичното нарушаване на демократичните човешки права? Такива въпроси (между тях и риторични) могат да възникнат немалко. Връзка може да се намери - зависи от гледната точка.

Но в нашия случай връзката се казва Кристиан Пруто.

Кристиан Пруто е създател, идеолог и командир на групата за намеса GIGN. Той ръководи знаменитата акция в Джибути, същата, която се изучава в световните военни академии и антитерористичните школи. Кристиан Пруто е личност, легендарна и почитана във Франция, разполага със симпатиите на обществото, приятелството му е привилегия за знаменитости и високопоставени личности, на кинокадри и фотографии от онова време може да бъде видян заедно с Ален Делон и други звезди на екрана, сцената и спорта. Кристиян Пруто десетилетия олицетворява волята и силата на френската демокрация да брани правата и сигурността на отделния човек.

Същият Кристиян Пруто, воин, рицар и стратег на антитероризма, впоследствие се оказва действащо лице в аферата с подслушванията. Като ръководител на службата за борба с терора, той организира и извършва заедно със свои подчинени инсталирането на "бръмбарите" в частни жилища, кабинети, редакции и клубове на поставените под наблюдение лица. Тази незаконна дейност му донася, макар и след години, присъда за престъпление срещу правата на човека и за злоупотреба с доверието на Френската република.

Обществото приема драматично и с болка деградирането на своя герой. То изгубва нещо повече от любимец, то изгубва един от образите, които са му давали упование във все по-ожесточаващия се свят. Франция го откъсва от сърцето си. За да запази принципа на демократичната държава, тя предава един от знаковите свои любимци на правосъдието. И там той получава своето...

Припомням това, защото сме на старта на дългоочакваното разследване срещу предполагаемия главен виновник за незаконно подслушване в България. Стартът все още не е гаранция за пълното изпълнение на закона. Българската Темида има лоши приятели. Опасявам се, че започва голямото тупкане на топката. Боя се, че заради заплашително разлюлените везни на властта и скандалът с подслушването, и посегателството срещу честността на изборите, и извиращите свидетелства за покровителство на контрабандата и за рекет на бизнеса ще бъдат размотавани в инстанциите, докато затихнат. Отношенията между "героите" на тази властова престъпност и лица от българското правораздаване са толкова комплицирани, че не става ясно кой на кого се явява "любимец".

Случаят "Кристиян Пруто", който показва стандартите на демократична Европа при подобни престъпления, може да бъде един пример. Но може и да не бъде. При нас е така...