"Полегнала е Тодора под дърво, под маслиново". Така се пее в една от най-хубавите български народни песни. Преди два дни в парламента "Атака" също полегна под дърво, само че орехово. А Волен Сидеров стана основен участник в една от най-грозните сцени, на които пленарната зала е ставала свидетел в последните години. Още в деня, когато стана ясно, че БСП и ДПС имат 120 депутати, се появиха подозрения, че неколцина от "Атака" най-вероятно ще бъдат привлечени под една или друга форма - както се случи през 2005 г. Оказа се обаче, че този път схемата включва не един или двама депутати, а цялата партия.

Каквито и да са обясненията на "Атака", фактите в тяхната последователност са следните. Първо, Сидеров се регистрира, за да осигури кворум в парламента. Второ, при гласуването на кандидатурата на Пламен Орешарски за премиер депутатите от "Атака" не гласуваха, с което дадоха възможност на 120-те от БСП и ДПС да се наложат над 97-те от ГЕРБ. Ако т.нар. националисти, 23-ма на брой в този парламент, бяха гласували дори "въздържал се", кандидатурата на Орешарски нямаше да мине. Гласовете "за" трябва да са повече от тези "против" и "въздържали се", а те щяха да бъдат 120 на 120. Трето, при гласуването на структурата и състава на МС самият Сидеров беше "против". Ако останалите негови колеги в ПГ го бяха последвали, структурата и състава на МС също нямаше да бъдат приети. Те бяха подкрепени от 119 депутати от БСП и ДПС, а освен Сидеров против бяха и всички 97 от ГЕРБ, общо 98. Четвърто и най-важно - оттук насетне кабинетът на Орешарски не може да бъде свален чрез вот на недоверие, дори ако "Атака" подкрепи този вот. Според конституцията, за да мине вот на недоверие, за него трябва да гласуват поне 121 депутати, а ГЕРБ и "Атака" заедно имат 120. Новоизбраното правителство може да падне само ако има някакви вътрешни раздори в БСП и ДПС или чрез нов 10 януари. Вярно, в един момент "Атака" и ГЕРБ могат да напуснат парламента, с което ще блокират неговата дейност, тъй като без тях няма как да има кворум. А това ще доведе и до оставка на правителството. Задължително условие за този вариант обаче е всички депутати на Волен да му останат лоялни докрай - нещо, което досега не се е случвало.

Факт е, че по-добре беше да се избере правителство по много причини, свързани с икономическата криза, еврофондовете и т.н. Но това правителство според предварителните заявки трябваше да бъде програмно и в него да преобладава експертното начало. Доколко новите министри са експерти, предстои да видим. Засега единственото, което се знае със сигурност, е, че мнозина от тях, начело със самия премиер, в различни периоди са били съпричастни към различни партии. Този факт може да води до различни изводи и оценки, но със сигурност не означава непременно надпартийност и експертност. Освен това правителството беше избрано по същия начин както всички коалиционни кабинети досега - чрез задкулисни договорки. При това не по-малко безпринципни от онези, благодарение на които стана възможна тройната коалиция преди 8 години. Тогава БСП се съюзи със сина на "монархофашиста" Борис III, а ДПС с наследниците на възродителите. Сега Станишев се съюзи със Сидеров, когото също преди време определяше като фашист. Само преди две седмици лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че под никаква форма не е възможна коалиция между движението и "Атака". Що се отнася до Волен, той винаги се е определял като борец против статуквото. А сега полегна на двете партии, които в най-голяма степен го олицетворяват.

Дори в този парламент, при тази патова ситуация правителството можеше да се избере по почтен начин, което щеше да го направи и по-стабилно. Ако наистина бяха искрени в намеренията си да обединят обществото, БСП и ДПС трябваше да проведат поне един разговор с ГЕРБ. Добра или лоша, тази партия спечели най-много гласове на последните парламентарни избори и няма как да бъде подминавана. С високомерното си отношение към ГЕРБ новите управляващи вдигнаха чудесна топка за Бойко Борисов, който поне засега я отиграва майсторски. Бившият премиер още дълго ще го играе държавник и ще обяснява, че не е бил против самото правителство, а против начина, по който то бе избрано - чрез задкулисни договорки и безпринципни съюзи.

Достатъчно беше всички парламентарни партии, включително ГЕРБ, да декларират публично, че се налага да направят големи компромиси в името на това България да има правителство, което да предприеме най-неотложните мерки, свързани с преодоляването на икономическата криза. Нито една партия не би загубила общественото доверие от подобен акт. Напротив, всички може би щяха да спечелят и да повишат като цяло ниския рейтинг на политическата класа сред избирателите. Българските политици обаче никога не са обичали честния, почтен и открит подход.

Що се отнася до "Атака", не е трудно да се прогнозира нейната съдба оттук нататък. Полягането под орех носи много рискове, защото сянката на това дърво е твърде дебела. Последните протести изведоха Сидеров и компания на гребена на вълната и ги вкараха в парламента. Почти сигурно е обаче, че това им беше за последно.