Ако някой е искал да демонстрира, че България може да мине и без президент, то покрай трагедията в Москва почти успя.

Защото в един момент се оказа, че от всички власти в държавата само главата й не е знаел за плановете на руските власти да атакуват в ранните съботни часове завзетия от терористи московски театър, в който имаше и българи-заложници.

Кой не се изреди да казва, че имал информация - говорителят на Външно министерство, главният секретар на МВР, премиерът. Само един "самотен" Георги Първанов си призна, че нищо не е знаел.

В предаването на БНР "Неделя 150" външният министър Соломон Паси фактически потвърди, че ръководеното от него ведомство



не е счело за нужно да информира президента.



На въпрос дали са укривани данни от Георги Първанов, той отговори, че всеки от кризисния щаб "по своите канали" е "информирал всеки, който е трябвало да бъде информиран". После той прехвърли отговорността върху директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров, който бил подчинен на президента и трябвало да го информира. Накрая Паси предположи, че генералът с "присъщата се педантичност" го е сторил.

Генералът обаче явно не го е сторил, защото в събота, пак пред БНР, на въпрос бил ли е запознат с информацията преди атаката, тъй като други институции се похвалили, че са знаели, държавният глава обяви, че той не е бил сред тези институции.

Оказва се, че от държавния глава е била укрита информация умишлено. И това се случва не за първи път, даже не и за втори. Поради което



няма как да се твърди, че е "случаен пропуск".



През февруари т.г. например външният министър Соломон Паси не беше намерил време да информира държавния глава, че медиците в Либия са излезли от затвора, макар че по това време и двамата бяха в Белгия, на няколко метра един от друг. През септември пък кабинетът реши да подари оръжие на Грузия точно когато Първанов се срещаше с Путин и българският държавен глава се оказа пак в небрано лозе. Само преди няколко седмици президентът пак бе сюрпризиран - той научи каква е правителствената позиция за затваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" от ферхойген в Брюксел. Или казано иначе сегашният случай около московската криза си е чиста проба рецидив.

В цялата тази сценка са абсолютно без значение актьорите - дали те се казват Паси, Първанов, Сакскобурготски, Тодоров, Василев или Гяуров. Става дума за принципи, чието неспазване може да изграе лоша шега, а дори и да доведе до фатални последици.

Защото какъвто и който и да е държавен глава, по всички закони неговата роля в кризисни ситуации - без значение дали са на територията на страната или извън нея, е голяма. А в някои случаи буквално изключителна.

И този случай ясно показва, че



много нещо скърца между институциите.



Дали поради ревност, дали заради желанието на този или онзи да се изтъкне или пък поради сам по себе си сбъркания модел на управление, добиване и използване на информацията? Явно и заради трите заедно.

А най-вече всичко туй иде от хвалипръцковщината на родният елит.

Надпреварата между различни институции и властимащи да обясняват кой колко предварително знаел за операцията на спецслужбите в Москва беше ужасно смешна. Един бил информиран два дена преди атаката, защото се познавал с еди кой си шеф на руска специална служба, друг научил за влизането на командосите два часа преди това, трети пък едва ли не участвал в превземането на театъра чрез ежеминутните доклади на родните специални служби. А стига бе! Че ако руските спецслужби наистина бяха разказали за предстоящата акция на цяла България, при склонността на родните ни полици към самохвалство чеченците щаха да са научили много преди щурма! Да не би да става въпрос за фалшивата информация, която руснаците бяха разпространили по посолствата, за да разбират кои сътрудничат на терористите?

И ето тук идва страшното. Не дай, Боже, подобно нещо да се случи в България - заложниците няма да имат никакъв шанс, защото институциите ни ще се избият от тупане в гърдите и натискане кой да извлече дивиденти от ситуацията.