От години основното главоболие на стратезите на родната икономическа реформа е липсата на достатъчно чужди инвестиции. Резултатът е плачевен - 51 666 директни чужди инвестиции в България на стойност $ 4,5317 млрд. за 10 години. Полша е привлякла само през миналата година $ 8,83 млрд., Чехия - $ 4,91 млрд., а Русия - $ 2,54 млрд. През 2001 г. в страните в преход в Югоизточна Европа са вложени малко над $ 3 млрд., докато в страните от Централна Европа и балтийските държави тези инвестиции са над $ 16 млрд. България е сред двете страни, отбелязващи спад в притока на чужди капитали в сравнение с 2000 г.

Обективни фактори или извинения - дал Господ. България е на Балканите, а те не са най-сигурното място през последните 10 г. Реформите у нас протекоха най-бавно. Така и не се приеха закони с ясни примамки за чуждия капитал. Законите и правителствата твърде често се сменяха през годините. Глобалните икономически неблагополучия само усложниха положението. Терористични актове, забавяне на темповете на икономическо развитие в Западна Европа и в САЩ, заплаха от удар на САЩ срещу Ирак, която пък предвещава петролна криза. Но всичко това не оправдава субективното безхаберие и липса на целенасочена и последователна стратегия за създаване на най-благоприятни условия за приток на чужд капитал.

Най-осезателно в последно време се усеща



липсата на впечатляващи нестандартни идеи и проекти



А те заедно с политическата стабилност, данъчните облекчения и умението на политиците да "продават" страната си са най-сигурната кукичка за гигантите в бизнеса.

Пример за неумел мениджмънт на момента беше последният Икономически форум за Югоизточна Европа, проведен в София. Той не бе използван от правителството за хвърляне на ръкавица към инвестиционната общност. Именно тя можеше да бъде впечатлена с пакета от 9 мерки, които кабинетът смята да предприеме, за да ускори развитието на икономиката. Защото голяма част от тях са насочени именно към чуждия бизнес.

Вместо това мерките бяха обявени в парламента и не произведоха съществен отзвук. Защото много от тях са всъщност претоплени стари идеи. Част от тях дори бяха елемент от законодателството под една или друга форма, но не дадоха очаквания резултат.

В закона от 1997 г. се даваха преференции за специални инвестиционни проекти. Те бяха за инвестиции над $ 5 млн. или за такива, създаващи над 100 работни места в 93 общини с висока безработица. За тези проекти се гарантираше институционална подкрепа и на инвеститорите се преотстъпваха 50% от данъка върху печалбата. През 1998 г. тези преференции бяха отменени или защото никой не ги ползваше, или заради натиск от МВФ. Сега се предлага почти същото - отмяна на данък върху печалбата за инвестиции над 5 млн. евро. И създаване на индустриални зони, в които ще се предоставят земя, съоръжения и инфраструктура от държавата на инвеститорите.

Прогнозата, че инвеститорите ще отидат в районите с висока безработица заради свободната евтина работна ръка, едва ли ще се оправдае. Чуждият бизнес отдавна иска не евтина, а високопрофесионална и добре образована работна ръка. Представители на чужди компании у нас от години се оплакват, че срещат трудности с намирането на нужните специалисти.



Само повтарянето на едно желание не води до реализацията му



За ударно развитие на капиталовия пазар у нас се говори от началото на прехода. Истина е, че то може да доведе до навлизане на множество портфейлни инвеститори. Само че ентусиазмът на Николай Василев, Апостол Апостолов, Владимир Каролев и още неколцина радетели за завъртане на българската фондова борса се сблъсква с мощен отпор от страна на други висши държавни чиновници. За тях пускането на големи пакети от атрактивни дружества на борсата е загуба на власт и контрол върху приватизацията им. Или пък загуба на възможност за лична изгода.

Голямата българска приватизация приключва. И почти не останаха големи фирми, чиито пакети на борсата биха предизвикали чужд интерес. Така че за развитието на българския капиталов пазар остава да се очаква инициатива от страна на родния бизнес. Той трябва да осъзнае ползата от изваждането на акции на фирмите на борсата. Иначе призивите на Василев за търсене на алтернативи за финансиране на бизнеса ще си се давят в мълчание и неразбиране - както досега.



Държавата - инвеститор? Среда за корупция



Една от идеите на кабинета, предизвикала най-голяма дискусия в последно време, е създаването на фонд за рискови инвестиции в дялово участие с пари от фискалния резерв. Такива фондове съществуват по света и имат оздравителна роля за икономиката, тъй като инжектират свеж капитал в добри компании. След като те почнат да печелят, фондът продава на печалба участието си. В повечето случаи обаче тези фондове са частни. Защото подобни инвестиции носят известен риск. А е едно да играеш хазарт с пари на частни лица и съвсем друго - с парите на всички данъкоплатци в държавата.

Мантрите за чужд частен мениджмънт, за частни съакционери от чужбина, колкото и да са добронамерени, едва ли биха стигнали до съзнанието на обикновения българин. За него е ясно само, че държавата има пари, които, вместо да му даде като увеличение на заплатата или пенсията, харчи в рискови начинания. За чуждите инвеститори подобна идея не е интересна, защото големият бизнес не желае за съакционер държавата.

Освен това практиката в България сочи, че когато държавата реши да се прави на икономически субект, се създава среда, благоприятстваща корупцията. А именно тя е дамгата, която накара много чужди компании да зачеркнат страната ни от плановете си.



Приватизацията приключва. А сега накъде?



Досега основният източник на чужди инвестиции беше приватизацията. С продажбата на БТК, "Булгартабак", БМФ, БРП, ДСК и електроразпределителните дружества и последната надежда наши фирми да привлекат чужд интерес се изчерпва.

Затова акцентът трябва да се премести към привличане на инвестиции "на зелено", т.е. в новостартиращ бизнес. Съвет в тази насока даде и вицепрезидентката на ЕБВР Норийн Дойл.

"Да се привличат инвестиции "на зелено" е по-трудната задача", категорична бе Дойл. Тя обяви премахването на 20% от лицензионните режими, опростената данъчна система, добрата прогнозируемост за бизнеса, намаляването на срока за възстановяване на ДДС за добри новини от България, които улесняват бизнеса у нас. Но подобряването на инфраструктурата в региона на Балканите и намаляването на бюрократичните пречки според шефката на ЕБВР са предизвикателства, с които политиците трябва да се справят.

У нас обаче стартирали милиардни инфраструктурни проекти се бавят. Това се случи с инвестициите на американската AES в "Марица-изток 3", с проекта за "Горна Арда", с Дунав мост 2, с магистралата София-Ниш, с жп линията София-Скопие.



Държавната агенция - безлична и безпомощна



Логично би било на този фон да се води целенасочена политика за неутрализиране на негативните фактори и за изтъкване на предимствата на България като място за успешен бизнес. В предишните правителства отговорността за идването или отсъствието на инвестиции носеше специално създадената Агенция за чуждестранни инвестиции. Днес тя като че ли отсъства. Шефът й Николай (Ник) Маринов е почти непознат за обществеността. Знае се, че беше координатор на предизборната кампания на НДСВ, че е протеже на Стоян Ганев. Пословични са оплакванията му - от ниския статут на ведомството, от малкия бюджет, от недостатъчния персонал, от високия наем на сградата, от търговските представители по света, от липсата на добър закон. Реални действия за справяне с проблемите така и не последваха. За промени в Закона за чуждестранните инвестиции се говори, откак НДСВ е дошло на власт. Идеите за насърчаване на чуждия бизнес обаче се сблъскват с тотален отпор от т. нар. национално отговорен капитал, който пък има свое лоби в парламента.

Недоволство от работата на АЧИ изразиха хора около Ахмед Доган. Те поискаха ново ведомство да се занимава с привличането на инвестиции. А самият Доган от месец говори за тайнствен инвестиционен план за привличане на милиарди. Дано ефектът от него не бъде какъвто е резултатът от надеждите за изсипване на арабски капитали в страната вследствие личните контакти на премиера с кралските особи в тази част на света.

Единственият човек, който прави нещо истинско за привличането на външни капитали в царския кабинет, е вицепремиерът Николай Василев. Не могат да се отрекат нито ентусиазмът, нито усилията му.



Чакат се резултатите от няколкото совалки по света



Вицепремиерът е убеден, че шефовете на гигантите в световния бизнес обичат да бъдат ухажвани от високопоставени държавници. И не хаби енергия и време да ги посещава. Тази философия май ще излезе печеливша. Очакват се реални инвестиции от Корея, Китай, САЩ и Великобритания.

Друга линия в опитите за привличане на инвестиции напоследък е фокусирането върху определени отрасли. Автомобилостроенето е една от сферите, където се работи най-целенасочено. Убеждението е, че пробив в този отрасъл би отпушил поток от инвестиции в съпътстващи сфери.

Все пак няма начин един човек, пък бил той и с работоспособността на Николай Василев, да осъществява цялата правителствена политика в областта на привличането на инвестиции. Очевидно е, че и самият вицепремиер разбира добре това. Доказателство е, че от около месец той има



старши съветник по чуждите инвестиции



Павел Езекиев е на 30 години, син е на известния журналист пътешественик Димитър Езекиев, и временно е "замразил" кариерата си на инвестиционен банкер. Последно е работил в Дойче банк-Лондон, а преди това в "Майкрософт" и др. Владее механизмите на убеждаване на компаниите да стигат до инвестиционни решения. Ясни са му и слабостите на досегашната политика на привличане на задгранични капитали. Въпросът е доколко ще му се даде възможност да помогне.

Съществуват и планове за промени в Агенцията за чуждестранни инвестиции. Търговските представители по света бяха задължени да контактуват ежедневно със 100-те най-големи компании в страните, в които работят.

От целия 13-годишен преход досега стана ясно, че общоизвестните стратегии и философии не работят в България. Трябва бързо министрите да облекат оригинални идеи в закони, в които да се предвидят достатъчно примамливи преференции въпреки отпора на МВФ. Парламентът от своя страна трябва да се справи със съпротивата на т. нар. национално отговорен капитал, който скача срещу всяка инициатива за привличане на чужди инвестиции. Бизнесът пък трябва да престане да чака държавата да му осигурява партньори, да се пребори с егоизма си и да започне сам да се грижи за вливането на свежи капитали от чужбина. Печелившите от всичко това със сигурност ще са доста повече от губещите.