|
| Калин Донков |
Не знам дали г-н П. бе споделил с мен целия си "спомен",защото онова, което открих в броя на списанието от 2009 г., съдържа и нещо, което придава особен смисъл на неговото проучване. Но всичко по реда си...
По време на големи войни подготовката на мощните милитаристични държави освен построяването на нови поколения самолетоносачи, крайцери и подводници,освен натрупването на огромно количество самолети, танкове, артилерия, боеприпаси и логистика включва и разработване на методика и средства за оползотворяване и изгребване на богатствата и ресурсите на завладените земи. Една от тях е въвеждането на временни окупационни пари, които нямат никаква стойност извън превзетите територии и животът им има продължителност колкото самата окупация. Освен дето унижават гордостта на победените, тези парични знаци напълно подчиняват икономическия живот на завоюваните държави.
Националната валута обикновено е част от националното самочувствие,
станала е съставка на националната символика и е важен реквизит от националния суверенитет.
Да започнем с Япония. С нея и ще завършим. Когато в края на 1941 г. японските експедиционни сили се стоварват в Бирма, Малая и Филипините, както и по най-важните острови и архипелази в Тихия океан, в трюмовете на щурмовите кораби и на транспортните самолети заедно с бойните части пристигат и денкове с банкноти. Нова местна валута, предназначена за психологическо и икономическо овладяване на новите територии. Те носят имената на мирновременните пари в окупираните земи (за Малая - долари, за Суматра - гулдени, за Бирма - рупии, за Филипините - песос) и голяма част от тях японците не успяват да унищожат поради изненадващото - за тях! - завършване на войната, така че днес изобилстват в класьорите на колекционерите.
Европа също "предлага" банкноти за завладените райони във Франция, Белгия, Русия, Сърбия, Румъния и Италия през Първата световна война. А през Втората немците печатат "самостоятелна" украинска валута - карбованец за бъдещата, също "самостоятелна" Украйна. Тези "валутни войни" германците допълват с масово производство на фалшиви пари от официалните валути на противниковите държави - съдбата на отпечатаните огромни количества долари и лири стерлинги, укрити, а после намерени, е, меко казано, неясна. Има немалко белетристика и филми за това, както и просто разследвания.
Оказва се, обаче, че
всъщност японците са пионери в това коварно финансово дело
Те въвеждат военновременна валута още през ХIХ век, когато нахлуват в Тайван. После, когато след Първата световна война стоварват войски в Далечния изток, в приморските райони на Съветска Русия те въвеждат свои окупационни йени и с тези хартийки успяват да изкупят и да изнесат огромни богатства от окупирания Сибир: храни, злато, кожи, руда. Когато се изтеглят, японците унищожават остатъка от своите "пари", за местните хора те пък нямат никаква стойност, никой не ги пази и така малкото останали банкноти от онези окупационни емисии днес са между най-скъпите в света. За някои от тях колекционери дават до шест хиляди долара.
Така си дойдохме на думата...
По спомени от прочетеното в славното списание моят кореспондент навярно е предположил, че това може да е някой от онези скъпоценни екземпляри, запилял се по Сибир и попаднал при нашия "бригадир". По моему е малко вероятно, тъй като приморските краища на СССР бяха много строго закрити за чужденци и попадането на цяла бригада българи в онези ширини ми се види невъзможно. Било е по времето, когато в Съветския съюз се усвоявали целините, българите се трудели главно в Казахстан, откъде е донесъл онзи варненец загадъчната банкнота, не става ясно. Все пак, колекционерската й цена (ако наистина беше от "онези" пари) поне обяснява раздвижването в електронната ми поща.
Но защо ви разказвам това?
Влиятелни мъже и жени предлагат ревизия на ролята на еврото, говорят за връщане на националните валути в ЕС, като възможност за "малките братя" да изправят на крака смазаните си от кризата икономики. Самият Оскар Лафонтен, активист, а и фактор при въвеждането на еврото, днес подробно обосновава един такъв ход. Докато се фиксираме върху честни-нечестни изборни резултати, върху проценти и кворуми, върху бомбастични разкрития и отстъпвани-отбранявани имунитети, ние оставяме подобни идеи да преминат през общественото съзнание незабелязано, "тихо като през пустиня". Няма ли да бъде късно, когато един ден те зазвучат с пълни децибели и няма ли изненадата да бъде съпроводена с поредната печална българска равносметка?
Някогашен герой на моите "Частни случаи", в живота шеф на бензиностанция, имаше обичай да казва: "Тази шума - за днес, за утре - друга шума". "Шумата" бяха банкноти, които той картинно пускаше отвисоко да се сипят и разпръскват по пода. С това той изричаше нещо общоизвестно, с което ние вътрешно рядко се съгласяваме докрай - че парите не са между големите ценности на живота, че те идват и си отиват и, най-подлото, имат обичай да сменят притежателите си.
И ето го сега и еврото! Изигра ли своята роля единната европейска валута и каква беше тя? Възможно ли е и то да се окаже от онези временни пари, които се изпаряват заедно със значителни национални активи и се измерват не само с огромни пропуснати ползи, но и с пропуснато време, пропуснати шансове и море от лични човешки загуби!
И кой губи и кой придобива в случая, когато се въвеждат и отменят, когато се печатат и унищожават банкноти?
А най-вече, сега ли трябваше да ги приказват тези работи, когато най-после се появиха петте евро с българските букви по тях?
|
| Новата банкнота от 5 евро, която бе пусната в обращение от май, окачена на фасадата на Холандската банка в Амстердам. Това е първата европейска банкнота с кирилица. Но сега ли трябваше да говорят в Европа, че еврото вече е изживяло ролята си, когато най-после се появиха българските букви на него? |
- заради въпросите, които се надигат. Независимо от отговорите. Разораването на бурените винаги е от полза.
