Правителството на Бойко Борисов, макар да разчиташе на патерици в парламента, вероятно ще е последното, което може да се нарече еднопартийно. Поне в следващите години. Резултатите от последните парламентарни избори показаха, че политическото пространство е силно раздробено, а народът се е отказал да чака поредния месия. Това е причината за създаването на невъзможната на пръв поглед нова (макар и не в чист вид) коалиция. Формално тя не е тройна - "Атака" с всички сили се стреми да се впише в представите за опозиция, но на практика бетонира сегашното правителство. "Дребната" услуга веднага вкара Сидеров в правителствената схема наедно с ДПС, което със сигурност ще се отрази на авторитета му.



Патентът далеч не е български



До същото положение с несъвместими по идеология партньори достигнаха ред европейски страни. През 2011 г. в ЕС има четири коалиции, в които си партнират леви и десни - Австрия, Ирландия, Люксембург и Кипър. В Австрия подобно партньорство изстреля до върха крайните националисти на покойния Йорг Хайдер, което пък доведе до замразяване на отношенията на държавата с ЕС. Както и в България, така и в Европа кризата, безработицата и икономиите наляха вода в мелницата на радикалите. За сравнение - "Атака" изпадаше от парламента според почти всички социолози, но по данни отпреди масовите протести.

След подреждането на фигурите от последните избори се разбра, че явно отсега нататък това ни чака - коалиции. Волен Сидеров не успя да стигне до лелеяната от него роля на балансьор и да измести от тази позиция партията на Ахмед Доган, защото през годините доверието в него се колебаеше от 1-2% до над 7 процента, след като се закачи за протестите срещу кабинета на Борисов. Но вече е "незаобиколим фактор" за това правителство. За разлика от "Атака" движението няма колебания в подкрепата, тя е гарантирана и затова пряко или непряко участва във властта от доста години. Единственият, който успя напълно да го неутрализира, бе Иван Костов в мандата 1997- 2001 г., въпреки че бе част от замисъла ОДС. След това управлява един мандат с НДСВ, още един в същата конфигурация плюс БСП. По времето на ГЕРБ формално движението бе низвергнато, но държеше 90 на сто от четвъртата власт. Сега е официален партньор на т.нар. програмно правителство. Междувременно партията привлече куп българи, за да се раздели с омразното определение "етническа партия". Доган стана почетен председател и се оттегли от ръководството на ДПС, но то си остана лидерско.

Трайното партньорство между ДПС и БСП дразни редовите социалисти, но ще трябва да свикват. "Ако съдите само по правителството, може да си помислите, че ДПС е първа сила на изборите", гневят се те. След горчивия си опит по време на тройната коалиция соцшефовете не си взеха поука по една-единствена причина -



без ДПС няма власт



Такава е тенденцията и ако не се намери някаква политическа сила, която да влезе под кожата на избирателите дотолкова, че да има мнозинство в парламента, обречени сме на двойни, тройни и дори четворни коалиции. Те могат да си наричат кабинета както искат, но ще им се наложи да правят компромиси и при назначенията в министерствата, и при прокарването на политики. Затова спортното министерство ще се управлява от специалист по синтаксис. Делян Пеевски пък, който стъпи не повече от два пъти в 41-вия парламент, ще е менторът на сегашното Народното събрание, който ще громи бившите управляващи и най-вече Цветан Цветанов, освен ако не се върне в някое министерство, както при тройната коалиция. Но както се казва, хак му е на Бойко Борисов. Години наред медийната империя на Пеевски лееше дитирамби за магистралите на ГЕРБ, трупаше власт и пари. Борисов нямаше нищо против. ДПС ще има свои представители навред. Можете да сте сигурни, че ще подновят искането си за участие в специалните служби, МВР и т.н. Е, сега вече няма как да не го получат.

Хората на Ахмед Доган няма да пропуснат да осребрят поредното си пребиваване във властта ... с още повече власт. Те разширяват позициите си с всеки ход, така че очевидно и следващите правителства ще са обречени на ДПС. И далеч не само защото формацията е центристка. На хоризонта не се вижда друга, която да ги измести от ролята им. За кратко такава изглеждаше ДБГ на Меглена Кунева, уви, гражданите не я припознаха. Един от последните шансове ДПС да бъде изолирано от властта бе изпуснат през 2005 г., когато БСП и НДСВ можеха да направят кабинет, макар и без конституционно мнозинство. Предварителните договорки на тогавашния президент Георги Първанов с Доган обаче бяха твърде сериозни и БСП скочи с двата крака в капана. Сега вече не може да излезе от него, включително и чисто математически. За свалянето на програмното правителство "Орешарски", което бе избрано със 119 гласа, са необходими 121 депутати, с които никой в НС не разполага.