|
| Роман Василев бе министър за развитие на електронното правителство в служебния кабинет на Марин Райков. Възпитаник е на университета Чинхуа в Пекин, завършил е магистратура по бизнес администрация в "Тандърбър", Аризона, САЩ. Работил е в Индонезия, САЩ, Япония. Създава "Юронет България", чрез която през 2005 г. участва в изграждането на банкоматната мрежа у нас. Разработил е Глобална стратегия за ефективно приобщаване на служители, като от 2008 до 2012 г. ръководи центъра за автомобилна електроника "Джонсън Контролс Електроникс-България". |
- Естонците са един от примерите, които често цитираме и визираме, когато говорим за добре развито електронно правителство. За да бъдем на такова ниво, ще ни трябват няколко години. Говоря за добре разпространени електронни карти, а не само няколко хиляди, с които да се разпознаваме в е-пространството. Целта е със сегашните проекти, които се довършват в Министерството на транспорта по програми на ОПАК, egov.bg да бъде единен портал. Той ще дава възможност всеки, който иска да получи или предложи електронна услуга, да го прави на тази национална платформа.
Това, което предлагаме в момента, са е-услуги, организирани по ведомства и администрации. За да има по-добро търсене на подобни услуги, те трябва да бъдат групирани и предлагани по събития от бизнеса и живота. Например на човек му се ражда дете - той трябва да знае какво да направи, как електронно да подаде и получи необходимата информация, за да регистрира новородено дете. Т.е. да не е необходимо да се обучава какво изискват всички закони в страната, а те проактивно да му бъдат подредени. Същото важи и за бизнеса. Целта е хората, които досега не са се занимавали със собствен бизнес, а искат да отворят фирма, да имат възможност да получат услугата максимално бързо. Това ще им пести време и усилия. Не е необходимо всички да бъдем финансисти, адвокати или други специалисти, за да превърнем една добра идея в бизнес.
- Вие какво заварихте в началото на март?
- Аз бях министър за развитие на електронно правителство, а такова министерство дотогава нямаше. Аз и моят екип започнахме работа с всички министерства, включително и със сдружението на общините. Започнахме директно да координираме действията, така че проектите, които се развиват, да бъдат приключени и внедрени. Нашата основна роля в тези 10 седмици бе да насърчаваме и подпомагаме работата на колегите, защото разпокъсаността, който заварихме, трябваше да бъде намалена. Много от проектите за е-управление се правят, без да са централно съгласувани и обмислени. И понякога се налага да се повтаря наново нещо, вече направено.
- Преди време говорехте и за план за насърчаване на електронното правителство. Какви са основните акценти в него?
- Да, ние направихме план и основните приоритети, които сме заложили, са свързани, първо, с информираност и образованост на всички за това що е то е-правителство. По-конкретно планът се отнася за електронното управление на администрацията, по какъв начин подреждаме процесите в електронен формат и въздействаме върху тях и електронните услуги. Голяма част от това, което администрацията предлага, са т.нар. информативни услуги, при които влизаш в един сайт и разбираш какви услуги се предлагат, на какви цени, в какво време. Малко по-развитият вид е формуляр, който може да бъде свален и попълнен електронно. Но има два вида услуги, които ние наричаме "комплексни и интегрирани". Комплексна е-услуга е, когато на едно място си подаваш заявлението, информационната система запитва администрациите и те получават необходимата информация електронно. Интегрираната е-услуга е с електронно ID, с което влизаме, системата ни разпознава и отиваме например в менюто "Попълване на данъчна декларация". Вместо отново да попълваме име, ЕГН и т.н., информационните системи го правят вместо нас. За хората трябва да остане за попълване единствено новата информация, която те трябва или искат да добавят.
- И сега има работещи е-услуги, но Вие имате ли информация колко точно от държавните структури имат електронна връзка помежду си?
- Всички държавни структури могат да комуникират по имейл, това е наложена практика. И някои вече го правят по-често и по-добре. Въпросът е каква информация преминава по имейл, каква информация трябва да бъде поискана и получена, както и документооборотът. Има ведомства, които имат обмен на е-документи, но по-често срещаната ситуация е само вътрешноведомствено решение. Причина са различните деловодни системи, които са приложени. Затова трябва да се целим в интегрираност на е-информация.
- Според Вас каква е основната причина, която е попречила на предишните правителства да направят въпросната единна е-система?
- Трябва да има по-висока информираност, всички в администрацията да знаят къде са другите в развитието на е-управлението. Трябва да има ясни правила и съответно финансиране. У нас се изграждат много различни приложения, но те често не се поддържат. А една информационна система, след като не се поддържа една, две, три години, много бързо остарява и по естествен начин престава да функционира.
- Наскоро транспортният зам.-министър Валери Борисов заяви, че общините, които би трябвало да участват във внедряването на е-правителство, не са достатъчно активни. Какво ги затруднява?
- Финансирането е често споменаван проблем. При липсата на пари, дори и да има желание за реализиране на е-услуги, то не може да се случи. Това, което трябва да искаме от общините, е не само да участват активно, но и проактивно да ги въвличаме в процеса, като им покажем какви решения биха могли да бъдат мултиплицирани в тяхната община. Но и общините трябва да разберат, че не е толкова трудно.
- За изграждането на система за е-управление досега бяха използвани над 200 млн. лв. Колко средства още ще трябва да бъдат вложени?
- Ние смятаме, че трябва да има поне няколко десетки милиона годишно за развитие на е-правителство. Може да се намери подходящ механизъм за публично-частно партньорство или друг начин за финансиране, който не изисква само държавата да дава пари. Повечето популярни е-услуги биха могли да се самофинансират. Но трябва да има ясен план с приоритети. Ние залагаме, например, че трябва да има електронни обществени поръчки, с които бизнесът ще работи по-бързо, ефективно и прозрачно. Трябва да има е-здравеопазване, е-образование, трябва да има много електронни елементи, които да бъдат разработвани не на парче, а с ясна визия и разбиране. Трябва ежегодно да се показва ясно не само докъде сме с харченето на пари, а и с реалните постижения.
- Освен тестовите 5000 бройки от т.нар. "електронни ЕГН-та", кога ще започне издаването на допълнителни за всеки, който пожелае да има?
- Това може да се случи, след като бъдат направени необходимите законови промени за реализирането на електронното ID. Тепърва трябва да се вземе решение ще бъде ли то част от личните карти на българите, или не. Би било разумно час по-скоро да се вземе решение то да бъде част от българската лична карта, за да може с едно издаване човек да се идентифицира както физически, така и електронно. Около 15 страни в Европа вече имат електронни лични карти, включително държави като Албания. Смятам, че не трябва да изоставаме, особено като държава - членка на ЕС.
- Какво смятате за електронните здравни досиета, в които за момента не включват цялата информация за пациента, а само за процедурите, които са заплатени по здравната каса?
- Това, което беше обявено на 15 април 2013 г. от НЗОК, е т.нар. "пациентско досие". Влизайки в тази система, съответният пациент може да види част от информацията за себе си. Това е така, не защото има плащане към НЗОК, а по-скоро защото в момента системата на здравната каса предлага това като електронна информация. Нужно е цялостно е-здравеопазване, а не само възможност за информативни услуги. Би трябвало всеки да може да се среща с личния си лекар по видеовръзка, той да има цялата информация за здравното състояние и когато предпише лекарство, докато пациентът отиде до аптеката - лекарството вече да бъде подготвено. Системата ще помогне да се избягват грешки. Да не говорим за случаите, в които лечението не може да бъде предложено от лекар, който е наблизо. С видеовръзка и възможности за диагностика, сядайки пред апарат, който измерва нашето състояние и електронно го предава към лекаря, това също би спестило време.
- Едно от основните опасения на чиновниците пък е, че при реализирано е-правителство могат да загубят професията си. Обосновани ли са техните притеснения?
- Не. Виждал съм какво се случва в много организации, където се въвеждат е-услуги. Просто вместо да работим с хартиен носител, работим в електронна среда. Обменът на информация става по-бърз и ефективен, просто се работи на друго ниво. Това, че се електронизират процесите, не значи, че човешкият фактор се минимизира. Тези системи за управление се изграждат въз основа на определени процеси, които без участието на човека в много случаи не могат да бъдат започнати и завършени. Това е като да караш по двулентов път или магистрала. И в единия, и в другия случай се придвижваш от едно място към друго, въпросът е с каква скорост и с какви усилия.
Поздрави от Жоро от Кьодо от другия вход. 