За кръстоносните походи са се изписали хиляди произведения и вече са заснети стотици филми, но тази тема не дава покой на хората. За едни това са били оправдани опити да се върнат Светите земи за християните, за други са варварски пример на безкрайната алчност на човека, прикривана от висши цели и идеали. За мюсюлманите и евреите кръстоносците са варвари, които са потопили в кръв тяхната земя и са получили заслуженото наказание накрая, когато бяха изгонени. "Високите идеали бяха осквернени от жестокостта, алчността и самодоволството на редица благородници, които превърнаха свещената война в продължителен акт на нетърпимостта в името на Господа, което само по себе си е грях срещу Светия дух", описва тези събития Стивън Рансимън, който е автор на изследователската творба "Историята на кръстоносните походи". "Жестоките и примитивни европейци проляха реки от кръв на образованите и висококултурни араби", приблизително така описват редица автори войните, които европейските рицари водиха от XI до XIV век в Светите земи и по пътя към тях. Сега една нова книга на американския социолог Родни Старк от университета в Бейлър, се опитва да промени тази гледна точка, като става един вид



адвокат на кръстоносците



В своята творба "Батальоните господни: Случаят с кръстоносните походи" той привежда редица аргументи, които оправдават рицарите на кръста.

"Кръстоносните походи нямаше да се състоят без провокациите преди това. Те не са били началото на европейския колониализъм. Тези войни не се водеха за земя и богатства или с цел насилствена промяна на вярата. Кръстоносците не са варвари, които изтребват културните мюсюлмани. Тези рицари наистина са вярвали, че са извършвали дело в името на Господа", пише Старк. Много свидетелства обаче има за това, че авторът е направил своите изводи много преди да започне работата по своята книга. Той дори не скрива факта, че не е историк. А неговата книга съвсем не е опит да се разбере същността на кръстоносните походи. Старк поставя пред себе си задачата да възстанови образа на рицарите герои, които приели тази мисия по повелята на папа Урбан II с цел освобождаване на християнския свят от езичниците, за което се надявали да получат опрощаване на греховете. Така например, ако Родни Старк попада на факти, които не се вписват в създаваната от него картина, той просто се старае да ги опровергае. По този начин е убеден, че гоненията срещу евреите по време на първия кръстоносен поход са дело на шепа рицари, които са нарушили повелята на католическата църква в Рим. А репресиите срещу различните стари християнски общности в мюсюлманския свят (сирийски християни, катари, валденси и други, които били обявени за еретици) въобще не са засегнати в трактовката на социолога от САЩ.

За разлика от повечето историци Старк не приема за начало на походите



призива на папа Урбан II през 1095 г.,



а "ислямската интервенция" в Средиземно море в предишното столетие. Той набляга и на арабско-ислямското, наричано още мавърско, завладяване на Иберийския полуостров за относително краткия период от 711 до 718 година. Тези мюсюлмани стигат до Франция, където все пак са спрени в битката при Поатие, но продължават да владеят Испания до 1492 г. Родни Старки привежда също така цитати от мюсюлмански предания, в които пророкът Мохамед призовава за насилствена смяна на вярата. Именно затова американецът смята, че кръстоносните походи са били на практика само необходима мярка за защита на Европа. Старк описва надълго и нашироко зверствата на мюсюлманите към християните и евреите в покорените страни, както и срещу поклонниците в Светите земи. По този начин той цели да запълни пропуските на предишни подобни изследвания, които често изпускат тези насилствени действия на мюсюлманите. Старк обаче излиза извън рамките на своите първоначални намерения да промени едностранчивата гледна точка по този въпрос и самият той става необективен.

В момента неговата книга не се продава лошо. На корицата на американското издание може да се види следната фраза: "Старк твърди, че кръстоносните походи са били първият военен отговор на немотивираната агресия на ислямските терористи".



Това е чудовищен анахронизъм,



който има малко общо с историческата наука. А фактът, че Родни Старк на няколко пъти категорично се обявяваше срещу изопачаването на тези исторически събития в полза на съвременните политически лозунги, като че ли не е било забелязано от автора на рекламния текст. Но явно този маркетингов ход има ефект, тъй като религиозните християнски блогери и консервативното сп. "Ню Америкън" на дясно мислещото Общество на Джон Бърч веднага определиха Старк като смел човек, който дава отпор на "всички тези светски историци, които позорят паметта на кръстоносците". Създадената от него идеална картина на тези рицари и техните походи се основава на романтизма от XIX век. Става дума за историите за доблестни воини с лъскави доспехи в стила на английския крал Ричард Лъвското сърце, които са донесли културата в езическите страни, или пък обратното - за европейските прегрешения, които са разрушили прогресивния ислямски свят. Именно тези различни клишета са характерни за литературата от този период.

Тези две крайности имат своя голям брой последователи. Не случайно веднага след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ тогавашният американски президент Джордж Буш призова за "кръстоносен поход срещу терористите". Според неговите разбирания те били именно това, което описва сега Родни Старк. Вярно, че Буш бързо замени тази фраза с "война срещу тероризма", за де не предизвика мюсюлманските си съюзници. Другата крайност е тоталната противоположност на тази теза, а именно за шаблонните разкази за интервенцията на европейските империалисти, което досега вдъхновява арабските националисти и ислямисти. Именно затова вероятно най-голямата грешка на Старк са неговите заключения, с които оправдава действията на кръстоносците. Те гласят така: "Те наистина са вярвали, че са воини на Господа". Проблемът е, че в абсолютно същото вярват привържениците на джихада (свещената война за мюсюлманите).