|
| Емил Хърсев |
озаконяване на кипърския модел:
капиталови инжекции от бюджетите ще се раздават след задължително "подстригване" на акционерите, държателите на облигации и вложителите в спасяваната банка. Засега се обсъжда "минимален праг" в размер на 8% от баланса. Но гарантираните депозити (до 100 хил. евро) нямало да се пипат. Освен тях в пасива на банката има компоненти (общи резерви, провизии), които се отписват при санирането. Значи минимумът от 8% всъщност изисква кредиторите (държатели на облигации и вложители) да се простят с минимум 15 до 20% от вложените в закъсали банки пари. Е, не е кипърското дълбоко подрязване (двойно), но е достатъчно тежък удар. Кой за Бога ще си сложи парите в банка с риск да загуби 1/5 от капитала? Друг важен извод от спора на финансовите министри е да кажем
сбогом на "банковия съюз",
който господата преди година само представяха като стълб на гарантираната финансова стабилност на еврозоната. Но така и не ни обадиха какво крие гръмкият слоган. Уж щеше да има част от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) за инжектиране на болни банки директно (без да минава през бюджетите на страните и да надува държавния дълг). Сега се казва, че от 500-милиардния ЕСМ за тази цел ще се отделят едва 60 млрд. евро и ще се дават само за "системно релевантни" банки, т.е. за банкови гиганти, чийто фалит "би застрашил еврозоната като цяло", и то само когато не са в състояние да наберат допълнителен частен капитал, и родната им държава не е в състояние да ги подкрепи с капитал. 60 млрд. евро са толкова нищожни, че банковата колегия веднага ги определи като
фъстъчки (peanuts),
в жаргона на финансистите това значи жалка, пренебрежима сума. И наистина. Досега за помощи на Гърция, Испания и Кипър са използвани 240 млрд. евро, близо 50% от целия ЕСМ. От тях 200 млрд. вече са платени. А "проблемните" заеми на банки в еврозоната се оценяват на 2 трилиона евро, от тях поне 1 трл. са потенциалните чисти загуби. И общата сума, и възможната загуба постоянно растат, защото депресията продължава, икономиките на повечето страни в еврозоната дори вървят надолу ("рецесия в депресията"). С лимита от 60 млрд. евро директна помощ за банки от ЕСМ финансовите министри изваждат от ребуса на банковото "спасяване" Европейската комисия. Сигнал, че
"Тройката" се разпада
Досега закъсалите страни от еврозоната бяха под надзора на Тройката спасители - ЕК, ЕЦБ и МВФ. Преди по-малко от месец европейските лидери се обявиха срещу участието на МВФ в тези операции, те си били "вътрешна работа на ЕС". И кой остана от "спасителите", май само ЕЦБ? От "банковия съюз" също остана единният европейски банков надзор - и той ще бъде поверен на ЕЦБ и трябва да заработи догодина (макар и досега нищо за този нов "банков цар" да не е ясно). Няма нищо по-опасно от този модел, който постепенно се налага в Европа. И нищо ново - това е японският модел от поне 10 години насам, наричаме го
кръг на зомби-банки:
банките в Япония са претоварени от съмнително събираеми кредити, те само се "превъртат", т.е. се разсрочват и трупат (минимални) лихви. Ако приложим световните стандарти за капиталова адеквантост и изписване на провизии, ще излезе, че банките са с отрицателен капитал, т.е. вече умрели. Но не ги затварят, поддържа ги живи централната банка с кредити при символични лихви, по същество безлихвени. Идеята е натрупаната загуба да се стопи с бъдещите печалби. Засега обаче новите загуби надхвърлят текущите печалби. Малцина се съживяват, повечето зомби-банки стават все "по-умрели". Перспективата зомбирани банки да плъзнат из Европа си е истински пазар на ужасите. Но алтернатива няма. За щастие,
бордът и БНБ пазят лева,
загрижена да не допусне вноса на европейските банкови проблеми в България, централната банка поддържа далеч по-високо ниво на адекватност и провизии на банките у нас. Но пък за това пък си плащаме всички по-високите лихви. Те, разбира се, са про-депресивен фактор и спъват възможния растеж.
. По безброй причини: никаква икономика, голямо участие на чужди банки, които са умрели и т.н. Той повтаря мантрите на Станишев от преди 5 години, че кризата ще отмине България, смях.
