Прочетох с интерес за страховете относно отслабването на демокрацията в Унгария. Като унгарски икономист, прекарал няколко години в Европейския парламент, напълно разбирам тревогата на защитниците на демокрацията. Въпреки това аз мисля, че тези тревоги са изключително преувеличени. Обикновено те са в духа на становищата на сегашните опозиционни партии и са забравили старата мъдрост на римляните: audiatur et Altera Pars (трябва да се изслуша и другата страна).

Едно от най-честите обвинения е за свободата на медиите. За съжаление малко хора извън Унгария разбират езика ни и могат да следят становищата, изразени в радиостанции като Klubradio или ATV, не могат да четат вестници като ежедневниците "Непсабадшаг" или "Непсава", където изобилстваше критиката срещу правителството. Друго обвинение е, че в Унгария има нарастващ антисемитизъм. Но равнището на антисемитизма не е лесно да се измери. Досега не съм прочел вестник по темата, засягаща всяка страна в Европа, в който да не се казва, че антисемитизмът нараства. Има обаче нещо конкретно, което може да се оцени - това е развитието на еврейския културен живот в Унгария, особено Еврейския летен фестивал. Влезте в неговия сайт и ще бъдете поканени и добре дошли в Унгария, за да натрупате преживявания и познания. Третата критика по отношение на Унгария е за хората от ромски произход. Животът за повечето от тях наистина е мизерен заради промяна в политическата система, тъй като се сринаха всички отрасли, в които те работеха (тежка промишленост, строителство). За четири години изчезнаха 1.5 млн. работни места, една трета от общия им брой, и ромите бяха ударени най-тежко. Всъщност създаването на нови работни места за ромите е една от най-важните задачи на всяко унгарско правителство. Не искам да кажа, че всичко е наред в моята страна, но доколкото знам за другите страни, ситуацията при нас не е много по-различна.

Тук е важното да кажем следното: ако повечето унгарци не харесват какво прави правителството, те имат възможността да го заменят. За съжаление, ако на европейците не им харесва какво прави европейското правителство - Европейската комисия - те нямат никаква възможност да го сменят.



Така че къде демокрацията е в опасност?



Проблемът обаче не опира само до Унгария. Ако той засягаше само нея, бих казал, че някои от причините за критиките са, че просто другите не ни обичат. Но въпросът е, че Унгария не е единствената, която е мишена на удари. Понеже европейската икономика достигна дъното, отрицателните стереотипи за всеки един от нас и дори историческите оплаквания зачестиха в речите на политиците, а оттам и в европейските медии. В германската преса често може да се прочете, че гърците са мързеливи, мошеници, лъжци или неблагонадеждни, което трябва да убеди читателите, че те заслужават тежките икономически мерки, стоварили се върху тях. Държавите с финансови проблеми са кръстени PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания ). Южните страни често са критикувани, че водят разточителен живот, че живеят над възможностите си, работят твърде малко и търсят финансова помощ от другите. В замяна германската канцлерка Ангела Меркел е изобразявана с мустаците на Хитлер, а Берлин е обвиняван в амбиции за господство.

Но наложените стереотипи често са погрешни. Да хвърлим поглед примерно върху статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за годишната продължителност на работното време - в Гърция тя е 2017 часа, Италия - 1778, Португалия - 1714, Испания - 1674, а Германия - 1408 часа. Кой е мързелив? Или да видим дългосрочния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). През периода 1950-1973 г. развитието на PIGS е много динамично, без големи дисбаланси (както бе и в страните от Западна и Източна Европа). След скока на петролните цени темпът на техния растеж намаля, но развитието им остава над средното ниво до миналото десетилетие, когато натрупват както външен, така и вътрешен дълг. Основателна ли е тогава тезата, че след като десетилетия наред са работили упорито и дисциплинирано,



PIGS изведнъж са станали мързеливи и разточителни?



За да избегне натрупването на дългове от страните членки, Договорът от Рим (1957 г.) посвещава една глава (глава 2, дял II, част трета) на външнотърговското салдо (платежния баланс) на страните - членки в тогавашната Европейска общност. Държавите с излишък се задължаваха да помогнат на страните с дефицит чрез увеличаване на вноса от тях. Всички тези мерки обаче бяха изхвърлени и заменени от процедурата срещу прекомерния дефицит в Договора от Маастрахт, прокарвайки пътя към неограничена външна задлъжнялост (таванът на бюджетния дефицит бе закован на 3% от БВП, докато външният дълг може да нараства до цели 60% от БВП - бел.ред.). Днес в документите на Еврокомисията няма никакво споменаване за платежния баланс (виж например препоръки за 2013 г. за отделните страни) и това е основата на настоящите икономически проблеми, които



възпламеняват национални конфликти



и негативни стереотипи. Истинските причини за кризата са отхвърленото изискване за равновесие в платежния баланс, съпроводено с дерегулацията на финансовия сектор и въвеждането на обща валута между страни, чийто икономически потенциал е много различен.

Докато Германия преследва годишен излишък от 160 млрд. евро във външната си търговия, измъкването от кризата е илюзия. Това, което става в момента, не е интеграция, не и "по-тесен съюз", а все по-разделен съюз с все по-концентрирана власт без социална отговорност. Вместо да се караме помежду си, трябва да се върнем към идеите на бащите основатели и към Римския договор и да преосмислим какво наистина значи интеграция.



----------------------------------------

* Авторът е унгарски икономист, работил за групата на независимостта (демократите в Европарламента през 2004-2009 г.). Това всъщност е групата на евроскептиците. През 2009 г. тя претърпя поражение на изборите за Европарламент, загубвайки много от предишните си мандати.