Четвъртък беше хубав ден за скандали. Точно когато премиерът Орешарски трябва да си е мислел, че няма накъде да стане по-лошо след зам.-министри от СИК, реплики за "интернет лумпени" и протестиращи оттук до Брюксел, на бял свят сякаш нарочно изникна удивителното намерение на просветното министерство да разчисти учебните програми от произведения, които винаги сме смятали за неделима част от колективната ни памет.

Накратко: намери се кой да сведе изучаването на Ботев в гимназията до три стихотворения - "Хаджи Димитър", "Обесването на Васил Левски" и "До моето първо либе". Да, наистина не виждате "На прощаване". То, както и "Моята молитва", "Борба", "Елегия" и "Майце си", трябваше да изпаднат от програмата. За първи път щеше да изкласи поколение, което няма да е учило "Андрешко" и "Косачи". Те заедно с още 7 разказа на Елин Пелин също са изхвърлени от учебниците. От Иван Вазов са жертвани 15 творби - "Дядо Йоцо гледа", "Чичовци", "Тъгите на България", "При Рилския манастир", "Елате ни вижте" и т.н. Цели 13 произведения изчезват на Пейо Яворов, сред тях "На нивата", "Арменци", "Хайдушки песни". Няма ги и "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Само в програмата за XII клас се предлага да отпаднат общо 26 произведения на български писатели и поети - 5 творби на Гео Милев, "Вечери в Антимовския хан" на Йордан Йовков, "Тютюн" на Димитър Димов и "Моторни песни" на Вапцаров. Отпада изучаването на автори като Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников. Българските ученици щяха да бъдат и сред малкото на света, които



няма да познават "Хамлет",



но пък щяха да четат в час "Трима на бумел" на Джеръм Джеръм.

За да бъдем честни, трябва да подчертаем, че учебните програми се прекрояват поне от година и половина и този скандал не е на БСП. Но сегашните управляващи хлътнаха подобаващо дълбоко в него. Просветният министър Анелия Клисарова отначало се хвърли самоотвержено да брани промените. "Това е за добро. Искаме да станем по-отворени, по-атрактивни, да привличаме младите хора в училище", разправяше министърът пред "Стандарт" в четвъртък. След възмущението по форуми и социални мрежи Клисарова изведнъж влезе в час. Програмите изчезнаха от затънтения раздел на сайта, в който бяха скрити, а професорката се закле: "Докато аз съм министър, няма да позволя от програмата по български език и литература да отпадат произведения на български класици. Не виждам как с подобни промени можем да повишим качеството на обучение и защо българските класици трябва да са представени с по-малко произведения". Уви, в това правителство клетвите "докато аз съм министър" не означават почти нищо.

Проблемът на всичко това е, че колкото неаргументирано се пробутваше може би най-фундаменталната промяна в най-важния предмет в средното образование, толкова неаргументирано и се анулира. Че всички си прехвърлят огромната отговорност като горещ картоф - БСП на ГЕРБ, а ГЕРБ - на служебния кабинет, а служебният кабинет - обратно на ГЕРБ. Нелепо е, че тепърва ще се правят проверки какъв е този проект, кой го изпълнява, колко струва. Тази информация медиите публикуваха още в сряда, преди министърът да забележи темата (по собствените й признания тя останала шашната, когато излязла да говори за награди по математика, а я посрещнали на нож с Ботев и Вазов).

Силно смущаващо е дълбокото укриване на този проект. На фона на пълната секретност, в която той е сведен до знанието на учители през април при служебния кабинет на Марин Райков, трябва да се припомни широката публичност, която ГЕРБ даде на аналогичните проекти за програми по "Технология и предприемачество", физическо и пр. Излиза, че някой в необятните експертни редици си е давал отлично сметка какъв скандал ще произведе програмата по литература. Впрочем



другият "секретен" проект е по история



Защо ли!? ГЕРБ, разбира се, заема неособено достойната позиция сега да се прави на ни чул, ни видял. ГЕРБ носи отговорност единствено за програмите, публикувани от тях. Проектите по български език и литература и история не са били приети, защото работните групи са продължавали работа и е имало много спорове, твърди бившият зам.-министър и настоящ депутат от ГЕРБ Милена Дамянова. Само че в продължение на повече от година именно под нейния надзор по този проект е работено и са харчени милиони левове.

Да видим сега аргументите. В най-добрия случай те са оскъдни. Според шефката на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" в МОН Евгения Костадинова промените са "в отговор на негативните знаци, които ни дават сега действащите програми - страшно много произведения и препускане по материала". Според нея целта е да се намали броят на творбите и учениците да имат повече часове за упражнения, да се научат да работят с текст, да мислят, а не да възпроизвеждат, да коментират, да създават собствена теза. Само че ако някой ще вади "На прощаване" от програмата, тези мъгляви аргументи не могат да го оправдаят. Напротив - подобни промени могат да се прокарват единствено с желязно построена аргументация, която да убеди обществото в необходимостта от тях. Сега единомислието по този въпрос е удивително - както отбеляза един форумец, Ботев няма много стихотворения и в училище трябва да се изучават всичките до едно. Уви, по нищо не личи, че властта ще съумее да проведе този свръхсериозен дебат. И нищо чудно един ден проектите пак тихомълком да цъфнат в някой затънтен раздел на МОН. А учебниците без съмнение имат нужда от промяна, и то спешна. Защото дори малкото ни поводи за гордост от българската образователна система започват да се провалят.

Интересна е и друга сюжетна линия - как министерството на образованието ще отчете пред европейските партньори изпълнението на проекта, за който са похарчени 10 млн. лв. Но май в момента това е най-малкият проблем на просветния министър.