Голямото европейско семейство от вчера се увеличи с още един член - Хърватия стана 28-та страна, официално присъединила се към ЕС. Пълноправното й членство е едно от най-логичните решения, макар може би и позакъсняло, тъй като доста по-изостанали държави като България и Румъния успяха да я изпреварят по европътя. Хърватия бе забавена заради специфичните й вътрешни проблеми - споровете със съседна Словения, поставеното от Брюксел условие за арестуване и предаване на Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия на ген. Анте Готовина (той бе оневинен и освободен в края на м.г.) и други политически проблеми. Но пък сега на няколко пъти бе похвалена, че е изключително добре подготвена за еврочленството си и напълно заслужено в нощта между 30 юни и 1 юли небето над цялата страна бе озарено от пищни фойерверки и заря, а площадите в големите градове бяха озвучени от музика в чест на присъединяването на Хърватия към еврообщността.

Еуфорията от дългоочакваното влизане в ЕС обаче се чувства само сред хърватските политици. Преобладаваща част от 4.2 милионното население на страната приема с апатия, скептицизъм и дори с лек страх присъединяването на Хърватия към Евросъюза. Хората не очакват драстична промяна с положителен знак на живота си, а дори се опасяват, че ще бъдат изправени пред нови трудности. Показателни са и резултатите от последното социологическо проучване на местната агенция "Кробарометър", според което 69.4% от хърватите смятат, че



еврочленството не е правилната посока,



към която е тръгнала родината им. Когато Хърватия започна преговорите за членство преди десет години, проевропейски настроени бяха 85% от жителите. Тогава хърватите приемаха еврочленството като начин да загърбят проблемите и войните, през които минаха след обявяването на независимост от бивша Югославия през 1991 г., но дългите преговори с Брюксел и трудностите, които изскачаха по пътя към ЕС, засилиха евроскептицизма. ЕС вече не е сигурно убежище или спасение, а "единствената алтернатива на Европа ще бъде завръщане към това, което имахме вчера, и ние знаем, че не го искаме", коментира местният в. "Нови лист".

Хърватия подаде молба за еврочленство през 2003 г., затвори последната преговорна глава на юни 2011 г. и подписа Договора за присъединяване към ЕС през декември същата година. "Първи юли бележи края на едно дълго пътуване - отдалечихме се от ограничения национализъм, който беляза първите години на хърватската независимост, и възприехме европейските норми", коментира Стипе Месич, който бе държавен глава на страната в периода между 2000 г. и 2010 г. Той е смятан за архитектът на еврочленството на Хърватия. Безспорно икономическите проблеми, които Хърватия преживява в последните години, са в основата на минорното настроение сред населението. Икономиката на страната се държи основно на туризма с почти 13 млн. посетители за м.г.



От 2009 г. страната е в рецесия,



а безработицата вече е около 20%. Според данни на Евростат брутният вътрешен продукт на глава от населението в Хърватия е 39% под средното за ЕС, като само Румъния и България изостават след нея. Средна месечна заплата в новата страна в ЕС е 730 евро по местни данни за месец април 2013 г. За сравнение у нас тя е около 400 евро.

Никой в Хърватия не вярва, че спасението е в еврочленството, въпреки че Загреб ще се ползва от фондовете на ЕС и разчита до 2020 г. да получи 11.7 млрд. евро, за да съживи икономиката си. "Хората в Хърватия ще усетят тези помощи под формата на нови работни места и стопански ръст. И то колкото се може по-бързо", обеща еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан. Дори и хърватският премиер Зоран Миланович не е чак такъв оптимист като Хан. "Пълноправното членство няма да направи Хърватия по-благосъстоятелна от днес за утре", признава Миланович. Той обаче е убеден, че страната ще се справи с предизвикателствата, защото може да разчита на ЕС. Президентът на Хърватия Иво Йосипович също не си прави никакви илюзии, че икономическата ситуация ще се промени с магическа пръчка. "Реалисти сме и знаем, че пълноправното членство няма да реши всичките ни проблеми. Но това е възможност за нас и вярвам, че ще я използваме", казва президентът на страната. Той е убеден, че "единственият начин да излезем от кризата е чрез повече Европа, а не с по-малко Европа". Населението на страната обаче съвсем не вижда възможност за по-добър живот в еврочленството, а дори го смята за опасност.



"Членството в ЕС няма да ни донесе нищо добро",



опасява се служителката в текстилна фабрика Ката Сечич (53 г.), цитирана от редици световни агенции. Според нея "може само да стане по-лошо, особено за текстилната промишленост", която вече е в тежко положение заради евтините китайски стоки, а сега ще има и нова конкуренция - изделията от останалите страни - членки от ЕС.

Достъпът до единен пазар с на 500 млн. потребители ще даде много възможности на Хърватия. Големият пазар всъщност си е нож с две остриета - безспорно има много предимства, но може да се окаже и пагубен за неконкурентоспособните стоки. Хърватите очакват скок на данъците, на цените в резултат на еврочленството. Те също се страхуват, че отварянето на трудовия пазар ще доведе други граждани от страните - членки на ЕС, и те ще заемат работните места. Предстои да видим дали младите хървати ще възприемат влизането на страната в ЕС като удобна възможност да потърсят щастието и късмета си в по-богата еврочленка.

Винопроизводителите вече усетиха горчивия вкус на еврочленството месеци преди то официално да е факт - през пролетта министерството на земеделието обяви, че традиционното за Далмация сладко десертно вино, наричано "прошек", след 1 юли няма да може да се продава с това име. Смята се, че то е подобно на италианското "просеко", което пък има статут на защитена марка в ЕС. А двата продукта освен сравнително близкото звучене на наименованията и това, че са вид вино, нямат друго общо и не могат да бъдат объркани. Хърватският прошек се прави от стафиди и се пие като силно десертно вино. Просекото е леко газирано вино, подобно на шампанско. Именно затова Хърватия ще трябва да се заеме да докаже разликата в продуктите, за да бъде вдигната забраната, за което настояват местните винопроизводители.

По този начин страната се превръща в една от първите, които влизат в ЕС примирено вместо с еуфория, както например беше в България и Румъния. Другата разлика е, че хърватите от години вече се чувстват с право като европейци и имат по-висок жизнен стандарт от редица страни на Балканите.