Резултатите от частичните избори за кмет на Варна са известни: в неделя ще има балотаж между Христо Бозов - независим, подкрепен от БСП и "България на гражданите", и кандидата на ГЕРБ Иван Портних. Трети е Чавдар Трифонов, също независим, подкрепен от ДСБ, четвърти остана бизнесменът Веселин Марешки. Разликата между първите двама е около 2200 гласа (30% на 26.9% в полза на Бозов). Всичко това се случи при рекордно ниска за Варна избирателна активност - 25.7% (73 873 упражнили вот).

Първоначалните реакции в публичното пространство бяха като за случил се апокалипсис - "Варненци бойкотираха урните, заслужават си съдбата", "За какво изгониха Кирил Йорданов, след като не гласуват" и т.н. Само че



един по-трезв анализ показва,



че на частични кметски избори в България се гласува вяло. 23% бе активността при избора на Йорданка Фандъкова за кмет на столицата през 2009 г. 19% бе в Русе през 2005 г.

Ниската активност безспорно е трудно обяснима след силно политизираната зима и пролет. Трябва обаче да бъдат казани две неща. Първо, протестите не излъчиха алтернатива, а не го сториха, защото т.нар. им лидери не можеха, а и не искаха. Почти всички от тях са подставени лица (от първия ден!) на бивши и настоящи общински съветници, служители, бизнесмени, гравитиращи край кметството. Едни сега подкрепят Бозов, други - Портних. Делението на това "гражданско общество" логично копира разлома, по който покрай вота се конкурират партиите. Второ, на сергията нямаше кандидати, които да олицетворяват съдържателна промяна. Бозов бе 6 години заместник на Йорданов. Портних в качеството на лидер на ГЕРБ-Варна управляваше година града със стария кмет. Щеше и днес, ако не бяха протестите. Независимият Чавдар Трифонов (17.13%, 12 497 гласа) цяла кампания обясняваше, че не е свързан с корпоративни интереси. Обясняваше го, защото е бил мениджър в ТИМ, а и бе основателно атакуван за връзки с Корпоративна търговска банка. От друга страна, колкото и да уважаваме свободата на личността, няма как да пренебрегнем факта, че Портних, уж главният носител на новото, е зет на Красимир Маринов, дългогодишен съветник и политически приятел на Йорданов. Кандидат за кмет бе и секретарят на общината Михаил Куликов. Тъй че за каква промяна говорим?

Едни местни избори в голям град, колкото и да са специфични, не могат да се отличават кардинално от общите национални тенденции. Ликвидирането на политическите различия в името на парите, преднамерените лъжи,



кощунствените съюзи отвращават хората



Когато се появи личност, припозната като алтернатива (цар, генерал), избирателите се стичат пред урните. Правят го и в полза на проекциите им по места. Когато харизмите увяхнат, урните опустяват. Сега е точно такъв момент. Както ще стане ясно по-долу, БСП си взе своето във Варна. Червените електорални ескадрони демонстрираха висок граждански дълг. Отливът дойде от клюмнали гербери.

Иван Портних се оплака в изборната нощ, че при ниска активност контролираните и купените гласове решават вота. Така е, ама не в този случай, не и на първия варненски тур. Активността в ромските махали бе ниска. Това, което убягна на Портних или пък нарочно спести, е, че варненските избори се превърнаха в сблъсък на твърдите електорати. Бозов взе 21 880 гласа, приблизително толкова, колкото заработи БСП на 12 май във Варна (28 000). Спечели с 2200 гласа повече от социалиста Борислав Гуцанов преди 2 години. Чрез Портних обаче ГЕРБ загуби 38 000 гласа за месец и половина. Логично ГЕРБ няма кален през годините твърд електорат, той омеква, щом партията не е на власт. Вероятно мнозина ще опонират, че на кметски избори партийни паралели не могат да се правят - могат, когато активността е ниска. При ниска активност пред урните излизат твърдите ядра.

В дългите години на управлението си Йорданов бе изградил мрежа от сдружения, формални и неформални групи на интелектуалци, спортни деятели, малки партии, които му помагаха на избори. Наследството бе в полза на Бозов. Портних нямаше "зестра", дори собствената партия му създаде проблеми. През лятото на 2012 г. той смени като областен координатор депутата Павел Димитров. Година по-рано Димитров бе пробвал неуспешно да издигне за кмет Данаил Папазов. Сега Папазов пак щеше да е кандидат успоредно с Портних (дори бе регистриран инициативен комитет, но пристанищният шеф стана транспортен министър). По време на кампанията изпадналият в немилост Димитров разбуни ГЕРБ, атакувайки фронтално Цветан Цветанов в телевизионно интервю, а два дни преди вота "невинно" потвърди новината пред местен вестник (на БСП), че Портних до 2011 г. имал руско гражданство. Т.е. ГЕРБ не бяха единни. Когато при ниска активност се броят бюлетини, тия подробности имат значение - малко при загуба на 38 000 гласа и много при пасив от 2200.

Повечето наблюдатели са на мнение, че се е състояла



мръсна предизборна кампания



Имаше компромати, плакатни войни и т.н. Но не мисля, че те стигнаха до широката аудитория. Бозов е дете на Кирил Йорданов, а Портних - като го гледаш и слушаш, буквално прилича на дете. Нищо кой знае какво впечатляващо не предложиха в кампанията - сивотата е по-важна от компроматите. Колкото повече сивота има в едни мажоритарни избори, толкова повече те престават да бъдат такива.

А сега малко забава. Час след затварянето на секциите журналист попита Бозов дали Кирил Йорданов го е поздравил. Претендентът отвърна отрицателно - дългогодишният (градо)началник очевидно е взискателен. Портних пък прогнозира, че с такива резултати хората щели да протестират отново, "пак ще бъдем на улицата". Не, Портних не е бил на улицата, седмици оглавяваната от него ГЕРБ-Варна мълчеше и не знаеше как да отговори на площадния вик за оставка на Йорданов. Лиляна Павлова рече, че България се управлява от "тройна или по-голяма коалиция". И коя, моля, предвид силите в парламента, следва да е четвъртата партия в коалицията? Но нека бъдем снизходителни - в изборната нощ героите са уморени, тонизирани, не от безалкохолно.



Балотажът е непредсказуем



2200 гласа се равняват на точно три ромски секции. Сблъсъкът е класически - ляво срещу дясно. Високата избирателна активност работи за Портних, в негова полза би било и вкарването на кампанията в руслото "БСП ли искате?". Варна е десен град, на хиляди негови граждани БСП действа като червено на бик. Портних е нов политик (все още), интелигентен човек, по-малко забъркан в статуквото. Бозов обаче има нещо, което по принцип българските политици нямат - репутация и кариера в професионална си област, преди да стане политик (лекар, бивш шеф на Военноморската болница), сам се е изградил като експерт и управленец, на негова страна е и опитът, което предполага по-голяма независимост.

Дано в неделя значение имат личните качества на кандидатите. Пък дали протести, избори, трусове и т.н. са били за добро, времето ще покаже. Още нещо е важно: ние все още се учим на демокрация. Наивно е да мислим, че едно площадно недоволство непременно ражда политическа алтернатива.