Заради тежките миграционни процеси от малките населени места към големите градове и основно в София поколения деца стигнаха до училище, без да минат през детските градини заради липса на места в тях. Затова от години родители, които са принудени да плащат на бавачки, за да се върнат на работа, настояват общините да им плащат компенсации, след като субсидира част от издръжката на малчуганите в забавачките.

Аргументите им са железни. Децата им не са по тяхно желание извън градините, а защото общината не се е погрижила да осигури места за всички. Те също плащат данъци - и местни, и на държавата, и след като всяко дете в градина получава по 120 лв. месечна субсидия от общинския бюджет и по над 1500 лв. на година от държавния, защо и за тях да няма такава сума, за да си помогнат за бавачка. Все пак тези пари са и от техните данъци. И нали управляващите все говорят за стимули за бързо връщане на работа?



Тези родители вече се сдобиха с лоби в парламента



в лицето на бившите общински съветници от БСП в София Борис Цветков и Георги Кадиев. Двамата предложиха законодателни промени, с които задължават общините да изплащат сума, равна на субсидията за издръжката на дете в градина. За София става въпрос за 120 лв. месечно. Предложението вече мина през правната комисия, но гласуването в зала беше отложено. По време на дебатите обаче стана ясно, че дори родителите са разделени в позицията си. Част от тях са против компенсациите, защото "така дадени на ръка на малцинството, не се знае кой за какво ще ги използва". Аргументът е доста абсурден. Обществото, плащайки данъци, е решило, че децата имат равно право на издръжка. Данъкоплатците не издържат детските градини, а децата.

И да намери механизми парите да отиват наистина при децата, например да се дават под формата на ваучери за покриване на конкретни нужди - за храна, за дрехи, може да се превеждат директно за заплащане на комунални разходи, за да не остава детето без топлина и светлина у дома. Не би трябвало да е проблем да отиват и към частни градини и занимални, след като няма достатъчно държавни и общински.

Инатът на държавата да не финансира по никакъв начин частните забавачки, занимални и училища с аргумента, че това ще доведе до безразборното им разкриване и те ще предлагат обучение със съмнително качество, не издържа на пазарните принципи. Когато предложените услуги са със съмнително качество, родителите просто ще заведат детето си в друга забавачка, а с него ще се преместят и парите.



Зам.-кметът на София Дончо Барбалов изрази още съмнения



за негативни ефекти към мярката освен финансовите проблеми, които ще доведат до спиране на строителството на новите градини или до нуждата от увеличение на данъците. Според него тази компенсация би увеличила демографския натиск към столицата и големите градове и би довела до наплив на желаещи родители децата им да бъдат в тези детски градини, за да получат 120 лв. Всъщност няма здравомислещ родител, който ще тръгне от малък град към София, където разходите са в пъти повече, без жилище, без работа, за да взема някакви си 120 лв. на месец. С тези пари не може да се покрие дори здравословното хранене от четири пъти на ден, което се получава в градините. Да не говорим за другите удобства, като обучението, отоплението. А и плащането със сигурност ще върви с ограничения пред пришълците, например чрез адресна регистрация. Като се прибави към това и евентуалното въвеждане на възможност парите да се дават като ваучери, а не на ръка, опасността от вълна от детска миграция се свежда до минимум.

Очевидно е, че когато едни деца получават пари от публичните разходи, а други - не, трудно може да се намери логична причина защо е това разделение. Липсата на финанси не може да е оправдание. Липсата на възможност за контрол - още по-малко. Предложението на червените депутати обаче има няколко сериозни недостатъка. Защо е само за децата в градините? Майките остават без доходи още след втората година на децата си, когато са за яслени групи. И защо само общините да плащат сума, равна на своята част от субсидиите? Държавата също има ангажимент към издръжката на малчуганите в забавачките - тези над 1500 лв. на година са още по 125 лв. на месец. Както се иска равноправие за децата, така трябва да има и справедливост при разпределението на бюджета. Щом данъкоплатците финансират издръжката на детските градини, следователно те трябва да бъдат достъпни.



Но докато институциите си изяснят



кой какви нужди има в държавата и кой как трябва да се подпомогне, демографската криза ще реши проблема и с бюджетните разходи, и с местата в градините. След три години местата вероятно ще са повече от децата, тъй като тогава за влизане в забавачките ще се бори Набор 2012 г., най-малкият от следвоенните години на България - по-малко от 62 000 бебета. През тази се очаква да са дори още по-малко. А дали има неравнопоставеност между децата в градините, които държавният и общинските бюджети издържат, и останалите извън класирането, които не получават нищо, ще решава комисията за защита от дискриминация. Там вече има подадена жалба от родители на дете без място в детско заведение.