Със затоплянето на времето в София започват най-различни дейности - от мащабни ремонти на ключови булеварди до дребни козметични кръпки на вътрешноквартални улици. Този момент неслучайно се очаква от много софиянци с нетърпение, защото, кой знае, "може и на моята улица багер да огрее". Уви, това няма как да се знае предварително, защото Столична община никога не оповестява публично списъка с кварталните улици, които възнамерява да ремонтира. Аргументите са, че това са текущи ремонти и не е нужно да се пояснява къде ще се извършват. Така всеки само се надява, че някога и на неговата улица ще се появи асфалт, а дупките ще се запълнят.

С подобен сюжет започва и историята на една софийска улица - малка и безизвестна, в новата част на столичния квартал "Витоша" в район Студентски - "Тодор Кожухаров". Дори такситата трудно я откриват. А други, които знаят как да стигнат дотам, отказват да го правят, защото дупките са толкова големи, че може да останат без предното окачване на колата си. Не щеш ли, в началото на април



там се появява камион,



който започва да изсипва странен черен материал. "Всички грейнаха от радост, че и за нашата уличка най-после са се сетили", разказват днес хората от малкия жълт блок, който заедно с няколко огромни зелени дървета са единственото хубаво и цветно нещо на ул. "Тодор Кожухаров". Историята обаче не завършва щастливо, напротив.

Минават седмица-две и на улицата камарите със странния материал стават огромни, но не се случва нищо друго. В края на април гражданите решават да се обадят в общината, за да попитат какво става. След дълъг разговор с жена от администрацията, която отговаря за ремонтите на улиците, оттам обясняват, че улицата не е в списъка за ремонти. "Какво се случва ли? И ние това се питахме", разказват хората, които веднага след това са изпратили сигнал до столичния инспекторат.

След великденските празници на "Тодор Кожухаров"



отново настава оживление



Във втория работен ден, 8 май, към 10 часа пред блока се появяват камион и багер, които блокират улицата. Както обикновено по протежението й са паркирани колите на хората от блока, защото няма къде другаде да се спре. "Защо сте паркирали тук? Ние сега ще разпръснем материала по улицата", кара се шофьорът на камиона. Ремонтът е толкова потаен, че никой не е предупредил хората за него, а по вида на улицата никой не може да предположи, че там се прави ремонт - няма нито табели за ремонт, нито ограждения. На възмущението, че няма как да се отгатне, че точно в този ден фирмата ще работи, човекът троснато отговаря, че багерът идва ча-а-ак от Перник.

Реакциите както на съседите, така и на общината не закъсняват. Още на следващия ден в общата група на етажната собственост хората започват да се оплакват, че от Студентска община звънят наред, за да ги предупреждават, че тази улица е общинска и трябва да се спрат всякакви дейности. Оказва се обаче, че кметството има само претенции, но не и намерения да ремонтира улицата, защото "няма пари".

"Току-що получих най-странното телефонно обаждане в живота си! Обадиха ми се от Студентска община да ме питат кой е поръчал засипването на улицата! Да си признае, и да спре! Даже да се разчистят нещата! Понеже импровизираният паркинг срещу входовете А и Б се води общински парцел и дружеството, чиято собственост, е, не иска да е засипан с натрошен асфалт! На въпроса защо аджеба собственикът на парцела не дойде и да си го огради, щом толкова държи на него, получих вечния отговор - няма пари! А въпросът "Общината защо не асфалтира сама улицата?", някак си потъна!", гласи оплакването на един от живеещите в общата група на етажната собственост.

В крайна сметка цялата енергия е насочена към основния въпрос -



кой е поръчал ремонта



и какво се случва? Хората решават, че просто някоя строителна фирма си изсипва остатъчен материал на улицата, за да не плаща за превоз до депо. Комуникацията с отговорните институции обаче продължава, а тя не е никак лесна. След реакцията на районната община на сигнала от края на април се отзовава и екип на столичния инспекторат. Оттам обаче правят това, което хората вече са свършили - търсят сметка на фирмата. Името й е "Инфракорект-строй" ЕООД, регистрирана в Перник. Собственик е Румен Георгиев Цинцов. Хората се свързали с въпросния господин, но той не дал никаква информация - не се сеща за кой обект става въпрос. След повторно обаждане живеещите в блока стигат до друг служител, който обаче само усилва мистерията в тази история. Отначало Георги обяснява, че са работили на обект в квартал "Изгрев" и двама непознати са дошли да помолят да им изсипят малко материал, за да запълнят дупките и на тяхната улица - "Тодор Кожухаров". След това обаче променя версията и пояснява, че всъщност фирмата е извършвала ремонт в Студентския град и двама души са ги помолили да дойдат и на тяхната улица. Фирмата решила на добра воля да свърши работата. Инспекторатът изважда за подписи протокол, че е направена проверка, и си отива.



Привлечена от шумотевицата,



идва общинската фирма "Пазари Изток". Те обявяват, че мястото, на което хората от блока паркират, е тяхна собственост и не трябва да се прави нищо или ако ще се прави, да се иска разрешение. След това от фирмата разрешават на хората на това място да се направи градинка. Гражданите решават да проверят чия наистина е тяхната малка улица. От направление "Архитектура и градоустройство" в общината им дават номера на разрешението за строеж на фирмата, която е построила блока. И толкоз. Истината - чий е имотът и кой какво прави на него, остава неоткриваема. Но някъде в лабиринта от общински служби хората на ул. "Тодор Кожухаров" са усвоили друга истина - че в София не политиците служат на гражданите, а обратното. Службите умеят да произвеждат само протоколи, наказания и заплахи, но не и да направят нещо полезно за града. И дори при доброто желание на хората да помогнат на институциите това няма как да стане, защото самите институции не работят помежду си.