Следващият български еврокомисар няма да се казва Сергей Станишев. Не че е подавал молба за назначение, но дипломати и леви функционери напоследък си подхвърляха версията, че може би лидерът на БСП и ПЕС търси начин да се оттегли от партийните си постове, преди да ги освободи принудително. Слуховете се засилиха след заседанието на Съвета на ПЕС в София на 22 юни, когато гостите от чужбина изпаднаха в неудобното положение да подкрепят Станишев въпреки скандиранията срещу него пред НДК. Солидарността им бе протоколна заради партийната дисциплина и продиктувана от любезност, защото нямаше как да кажат на домакина си, че разваля партито.

Влиятелният председател на групата на ПЕС в Европарламента Ханес Свобода (Австрия) бе точен индикатор за промяната в настроенията. Той бранеше Станишев от нападките на ГЕРБ, сякаш бранеше себе си. Свобода стана съпътстваща жертва на обвиненията срещу Станишев, че лидерството в ПЕС му било дадено като благодарност за решението на оглавяваната от него тройна коалиция да възложи на австрийския клон на "Сименс" (където работи съпругата на Свобода) направата на новите документи за самоличност на българите. Далаверата била за милиони. Жегнат от подозренията за търговия с влияние, той си запуши ушите за сигналите от България, че виждайки се отново на власт,



Станишев е започнал да гази базови принципи на европейската демокрация



Първото разколебаване на Свобода стана на 15 юни, когато написа в "Туитър": "Изненадан съм от номинацията на българското правителство за ръководител на ДАНС. Трябва да има по-компетентни хора" (от Делян Пеевски - бел. авт.). Два дни по-късно, на 17 юни, той пусна нов "туит": "Правителството на България трябва да подхване истински реформи, да започне диалог с хората и да се бори срещу корупцията", с което каза, че това правителство пази статуквото, глухо е за народа и е корумпирано като другите. А ден преди да дойде в София, заяви: "За пореден път имам впечатлението, че в някои страни, когато някой е на власт, използва всичките възможности, които тя дава, за да остане на власт. Това правеше правителството на Борисов, сега има друго, ново правителство, което не прави точно каквото правеше Борисов, но също се опитва да укрепи собствената си политическа власт. А първостепенната цел трябва да бъдат борбата с корупцията, модернизирането на страната и намирането на хората, които могат да се справят с това".

Единствената подкрепа, на която Станишев можеше да разчита на заседанието на ПЕС, бе, че няма да се иска оставката му точно в този момент. Малко преди това въпросът за оставката му от лидерския пост в БСП бе отклонен заради риска да бъде бламиран и като лидер на ПЕС. Неговото оцеляване обаче не бе нищо друго освен



отсрочване на партийното му разжалване,



което може да се случи още на следващия конгрес на ПЕС догодина и дори по-рано, ако се окаже, че с действията си вреди на левицата пред изборите за Европейски парламент. Според участници в Съвета на ПЕС в София Станишев е причинил голямо неудобство на европейската левица чрез сътрудничеството си с антиевропейската и ксенофобска партия "Атака" в името на оцеляването на правителството на Пламен Орешарски. Десният парижки вестник "Фигаро" цитира на 28 юни неназован делегат на Френската социалистическа партия, който казал, че "съюзът с "Атака" бе червената линия, която не биваше да се пресича (от Станишев). Нашите български приятели я преминаха без угризения".

Засилената тревога в левите среди след заседанието в София се изля в блога на Ханес Свобода буквално на другия ден след завръщането му в Брюксел. На 24 юни той написа: "За мен остава неразбираемо и неприемливо, че новото правителство на малцинството назначи за главен борец с корупцията един олигарх (Делян Пеевски)... Също така не мога да разбера защо шефът на дясноекстремистката партия "Атака" (Волен Сидеров) бе избран за председател на комисията за борба с корупцията в парламента". Тревогата му бе основателна, защото пораженията, нанесени от Станишев на европейската левица, проличаха много скоро. Още на следващата сесия на Европарламента групата на зелените премина в лагера на десницата,



за да накаже България заради заиграването й с "Атака"



С обединени сили евродепутатите от двете групи с лекота вкараха в дневния ред извънреден дебат на 2 юли за положението в България, който направи двойна услуга на десницата: тушира ефекта от дълго готвените критики срещу дясното правителство на Виктор Орбан в Унгария и постави на една дъска с него лявото правителство на Орешарски в България, издигнат за премиер лично от лидера на ПЕС Станишев.

Изненадан от внезапния демарш в понеделник вечерта, Свобода отправи спешен призив във вторник сутринта към българското правителство "да се разграничи от "Атака", за да има поне един аргумент за отбрана в предстоящия след часове дебат. Станишев свика бърз брифинг за журналисти в София и рапортува: "Българското правителство има ясна разграничителна линия с партия "Атака"... Партия "Атака" не подкрепи правителството при гласуването му в парламента. Партия "Атака" няма и свои представители в ръководството на Народното събрание. Идеологията на "Атака" и нейната антиевропейска риторика не са приемливи за левицата." Но вече бе много късно. Никой в пленарната зала в Страсбург не показа, че е чул думите му. Даже евродепутати от БСП не го цитираха. Ивайло Калфин даде пример на партийния си ръководител какъв речник трябваше да използва в тази аварийна ситуация: "За да изключа всяко двусмислие, искам да кажа, че "Атака" е антиевропейска, ксенофобска, националистическа партия, която е далеч от европейските ценности. Казвам го сега, казвал съм го и тогава, когато правителството на Борисов се държеше на гласовете на "Атака" при вотовете на доверие, които искаше в парламента."

Само че Станишев говореше едно при предишното правителство, а върши друго при сегашното. Неговото поведение се превръща в



бреме за европейската левица



и тя би се разтоварила с облекчение от него, за да не й се налага през задаващата се предизборна кампания в ЕС постоянно да се оправдава заради своя лидер.

Не бяха лишени от логика слуховете, че Станишев имал нужда от оцеляване на това правителство още година - година и половина, за да може след европейските избори то да издигне кандидатурата му за следващ еврокомисар от България. Това би бил единственият начин да освободи и двата висши партийни поста (в БСП и ПЕС) поради несъвместимост с функциите на еврокомисар, без да изглежда, че е свален от тях наказателно. Само че след дебата завчера в Европарламента пътят за спасение на Станишев през Брюксел изглежда отрязан. Дори и да се задържи това правителство, което изглежда слабо вероятно, дори и да бъде издигната неговата кандидатура за еврокомисар, сигурно е, че той ще бъде подложен на такъв безпощаден огън по време на препитването му в Европарламента, че позорът на Румяна Желева ще му се стори невинна закачка. Бракът му със Сидеров - колкото и да твърди, че не е консумиран - стана част от неговата биография.

Станишев затъна в зависимост, от която например френските социалисти демонстративно се гнусят. Когато през 2002 г. те гласуваха с ръкавици за "крадеца" Ширак, за да препречат пътя към властта на "фашиста" Льо Пен, имаха ясното съзнание, че политическата борба поставя червени линии, които не бива да се преминават независимо от властовите съображения. Станишев обаче я прекрачи и сега може само да изследва политическата пропаст, която лежи отвъд нея.