Това ме попита един комшия на моите възрастни вече родители, които бях отишъл да посетя в панелката им. Ти, рече, не беше ли нещо поет, интелигенция, не си ли на протест, не гладуваш ли, нали там са такива като тебе? Човекът, едва оцеляващ през всичките тези години на преход, очевидно влагаше ирония във въпроса. Поет и интелигенция не му се виждаха вече авторитетни понятия.

Стана ми мъчно. Народен поет като Вазов, пред чийто дом се събират покрусени българи след някоя национална катастрофа, сега нямаме. Гладуващия за оставка на правителството Едвин Сугарев голяма част от хората, подобни на въпросния комшия, възприемат иронично.

За Сугарев също ми домъчня. С него се надвивахме в един "поетически дуел" преди няколко години - аз чета свои стихове, той чете свои, публиката гласува. Уважавам го като поет, като поетически дуелант също, уважавам го и като бивш политик, за когото няма данни да е отклонявал обществен ресурс. Като политически жестикулант не го уважавам.



Ще кажа по-долу защо



Само че, първо, защо не гладувам - освен когато свърша паретата? Защо не кипя от страстно негодувание против правителството? Защото не виждам разлика между тези, които се събират под пилоните на НДК и тези, които всяка вечер излизат на дефиле пред Народното събрание. Защото и тези, и онези са българи, угрижени за битието си. И тези, и онези се плашат от самотата и стеснената перспектива за утре. И тези, и онези са с по две очи, две уши, говорят моя роден език. Нищо, че в политическата си запалителност едните викат на вторите "пилонаджии" или ги упрекват, че са "стари и грозни", а вторите викат на първите, че са "скачащи маймуни" и "свиркаджии". Това са глупости.

И тези, и онези са човеци. Човеците поради социалната си порода си имат управници. Управниците им ползват ред привилегии по тази причина, често злоупотребяват с положението си. Злоупотребяват навсякъде - в Руанда и САЩ, в Русия и Свазиленд, в Германия и България. Разбира се, някъде по-грубо и демонично, някъде - по-рафинирано. Да вярваме, че е възможно да намерим за управлението си само ангели е илюзия. Виждал съм десетки примери през изминалите десетилетия как амбициозни, интелигентни, добре образовани младежи за няколко месеца във властта се превръщат в чевръсти, цинични, безскрупулни далавераджии. Не всички, но достатъчно, за да очаквам такива метаморфози и в бъдеще. Човекът не се променя с един светъл пример и едно възторжено шествие, иначе след разпъването на Христос по Земята щяха да бродят само светци. Единственото, което може да контролира тези процеси, са неотстъпно гражданско внимание върху избраната от гражданите власт и железни правила при избора, функционирането и смяната на тази власт - с вишегласие, мандатност, разделение на властите и т.н. Неща, които ги има и сега.

Та спонтанният протест срещу Пеевски ми се видя естествен, дори прекрасен. Ето, казах си, един нов, бърз и точен коректив на властта - улицата. Защо бърз и точен ли - защото властта реагира веднага. И се отказа от Пеевски. Властта се отказа и от порочната практика при г-н Цветанов МВР да има "спонсори" - браво. Кое тогава ми звучи дисхармонично в продължаващата музика на протеста - дисхармонично като хор на вувузели в концерт на Дебюси? Ще ви кажа - искането за бърза оставка. Тези са "лоши", я да доведем "добри". Но аз съм виждал много пъти досега да идват "добри". Ще ви обадя една тайна - такива няма. Всички са и добри, и лоши според контрола, според програмата, която изпълняват или не, според динамиката на ситуацията. Когато чух цял сонм бивши и настоящи политици да викат "оставка", ми стана ясно - политиката е непобедима. Дори един от тях, ако не се лъжа - г-н Радан Кънев, по някаква телевизия радостно обяви, че бил първият, поискал оставка на правителството. Дори намери за важно да уточни деня и часа, когато сторил това. Вероятно, за да не запретендира друг за първенството. То ми се видя хем хумор, хем нонсенс някакъв. Защо ли? Защото голяма част от протеста се енергизира от люде, недоволни от изборния резултат. Сега моля за внимание. Забележете колко чувствителни са протестиращите, както и антипротестиращите



на тема цифри:



"Не бяхме 100, ами 300, не бяхме 3000, ами 10 000!" Антипротестиращите пък: "Събрахме вече 18 000 подписа в подкрепа!" Някъде из мрежата: "Във "Фейсбук" гласувахме 47 000!" Отде тази страст към броенето? Ами нищо повече от опити за изборен процес е това. Само че по-несъвършен и сегментизиран от истинските избори. Искаме да се броим пак, това е.

Само че нали се броихме съвсем скоро? Или се броихме неправилно?

Но ако не сме се научили да се броим правилно, значи изобщо не сме за такива неща - да дойде монарх, султан или генсек да ни управлява тогава.

А ако е правилно, пък не харесваме резултата, то може би трябва да забраним на неправилните хора да пущат своя глас? Може би трябва да се изключат старите и грозните? И циганите, и турците. И евреите, и хомосексуалистите. Може плешивите и брадатите също?

Аз лично нямам нищо против избори всеки месец. Ни по-топло, ни по-студено ми става. Но ми изглежда като регрес, като обидно неумение за самоорганизация. А да бориш не абсолютистки режим или тоталитарна държава, ами резултат от свободни избори с гладна стачка ми се вижда политически ексхибиционизъм. Пък избори месец след избори ми се чете в превод така: "Не харесвам резултата!"

Но ако не харесваш тоя, постигни друг. Когато е състезанието. Ще го уважа. Обаче с бюлетина, не с вувузела, не с глад.