В изказването си пред депутатите премиерът Орешарски включи и дълговете на държавните фирми в опит да оправдае "необходимостта" от раздуване на бюджетните разходи. |
Орешарски каза, че правителството на Бойко Борисов е увеличило държавните дългове с 4 млрд. лева за 4 години. Вярно е, но това не е аргумент сегашното правителство да прави същото и допълнително да увеличи държавните дългове. Кабинетът "Орешарски" иска да увеличи дълга с 1 милиард до края на годината. Ако продължава със същите темпове,
за 4 години ще натрупа 8 млрд. нови дългове
Според премиера имало сключени договори за 1.1 млрд. лв. до края на тази година, половината от които не били планирани в бюджета. Не става ясно какви са точно тези договори, дали трябва да се плащат тази година, дали не са сключени в противоречие с разпоредбите на законите, в каква фаза на изпълнение са, могат ли да се прекратят, в кои министерства са, може ли разходът да се компенсира и т.н. Все още сме в средата на годината и по-малко от половината бюджет е похарчен, съответно има възможности за реакция, дори да съществуват подобни договори.
Липсва каквато и да е статистика, няма и анализ на причините и рисковете, както и на евентуалните пропуски в законодателството, които са допуснали сключване на необезпечени договори в противоречие със закона. Искам да припомня на управляващите, че чл. 36 ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет гласи: "Не се допуска започването на програми или проекти, изискващи бюджетни кредити, които не са включени в годишния закон за държавния бюджет".
Ако наистина има някакви потайно сключвани договори - трябва ли да се раздуе бюджетът, за да се платят точно те? Ако се направи това сега, следващата година ще има 5 пъти повече непрозрачно сключени договори. Раздуването на бюджета - без публичност, прозрачност, ревизия и отговорност за нарушенията - ще изглежда като
замазване или като измисляне на оправдание за харчене
Орешарски спомена, че има договори за 1.6 млрд. лв. поети ангажименти за следващите години. Но това не влияе на бюджета за настоящата година и не може да е аргумент за актуализация.
Премиерът каза също, че държавни фирми и болници имат дългове за близо 5 милиарда. Само че търговските дружества с държавно участие не са част от държавния бюджет и държавата не е отговорна за техните дългове. Огромните натрупани задължения са аргумент за реформи в държавните компании, а не за актуализация.
Чухме, че се планира ускорено разплащане на забавените плащания към бизнеса - 150 млн. лв. Всъщност повечето забавени плащания вече бяха изчистени (публикувана е статистиката), остават плащанията на 1-2 министерства, които имат специфични проблеми - например Военномедицинска академия, която има най-много дългове от всички болници. Подобни хронични проблеми изискват най-малкото задълбочен преглед и реформи, а вероятно и финансова ревизия. Това, че МВР и МО не се управляват добре, е аргумент не за актуализация на бюджета, а за реформи.
Емисията на 800 милиона лева краткосрочен дълг през февруари, за която управляващите говорят, също не влияе на държавния бюджет (освен около 4 млн. лв. лихви). Самата сума вече беше възстановена от ЕС на България и в момента е налична във фискалния резерв. Въпросната емисия би могла да е аргумент само за известно повишение на лимита за поемане на нов държавен дълг за 2013 г., тъй като тези 800 милиона са получени и върнати в рамките на годината, т.е. не влияят на държавния дълг в края на годината. Бих подкрепил тези 800 млн. да се изключат и с толкова да се увеличи лимитът за дълг, ако правителството увеличи фискалния резерв със същата сума. Но то не планира подобно нещо, което означава, че просто иска да ги похарчи.
Чухме, че ще се ускори връщането на ДДС. Но това вече беше направено и към края на май
невърнатото ДДС е на най-ниското си ниво
от 5-6 години насам. Очевидно е, че няма нужда от допълнителни ресурси, т.е. и това не е аргумент за актуализация.
Орешарски се оплака, че са похарчени буферите в бюджета. Наистина до голяма степен са изразходвани още в началото на годината 200-300 млн. лв., с което почти са изчерпани възможностите на бюджета за допълнителни разходи. Това може да се използва за критика срещу предишно парламентарно мнозинство, но не бива да е оправдание за още допълнителни разходи.
Неизпълнението на приходите е първоначалният аргумент, с който тръгна идеята за актуализация, затова ще й обърна повече внимание. Първо, към края на май бюджетът е на излишък (толкова за твърденията, че е наследена "дупка" в бюджета). Второ, премиерът се оплака, че приходите от ДДС са изпълнени едва на 38.7% към края на май 2013 г., но това всъщност е подобрение спрямо същия период на предходната година, когато приходите от ДДС бяха изпълнени само на 37.9%. Как подобрението на приходите от ДДС може да се ползва като аргумент, че има неизпълнение?! Трето, при акцизите има изоставане от плана, но това изоставане беше най-вече през първите 1-2 месеца и оттогава намалява всеки месец. При допълнителни мерки срещу контрабандата, обещани от Орешарски, би трябвало нещата да се подобрят дори по-рязко. Четвърто, през първите месеци на годината имаше сериозно забавяне на приходите, но то беше преодоляно през април и май при служебното правителство. Това показва, че сегашното правителство, ако иска, може да направи същото - да увеличи събираемостта на данъците и да избегне проблеми с бюджета.
Колкото до разходите, ще припомня две мнения. Еврокомисарят по финансовите въпроси Оли Рен каза, че орязването на разходите в страните от ЕС не бива да е за сметка на продуктивни разходи (т.е. трябва да се режат неефективните разходи). А МВФ казва, че бюджетните разходи трябва да се изпълняват, както са гласувани, а не да се намаляват в рамките на годината, дори да има неизпълнение на приходите (това е стандартна препоръка на фонда). Но освен това МВФ само преди дни заяви, че заложеният дефицит в българския бюджет за 2013 г. е постижим.