Трейвън Мартин отиде в отвъдното някак незабелязано, смъртта му потъна сред мрачната статистика на жертвите на насилието с огнестрелно оръжие сред афроамериканските младежи. Когато 17-годишният младеж бе убит на 26 февруари 2012 г., докато ходел невъоръжен по уличка в Санфорд, Централна Флорида, инцидентът не привлече почти никакво внимание в местния печат.

Но решимостта на родителите му Трейси Мартин и Сибрина Фултън заедно с усилващото се ехо в социалните медии превърна тази в началото незабелязана смърт в популярна обществена кауза. Призивът им да се търси отговорност от човека, прострелял сина им с 9-милиметрово оръжие, 28-годишния тогава пазач от доброволен патрул Джордж Цимерман, превърна инцидента в лакмус за правосъдието в Америка днес. Това изведе на преден план законите за притежаване на оръжие, расовото профилиране и дискриминацията срещу младите чернокожи, както и полицейската некомпетентност.

На 8 март родителите на Мартин започнаха събиране на подписи под петиция на сайта change.org против това, че



Цимерман е освободен без обвинение



и призоваха местния прокурор да разследва случая. Петицията само за броени дни привлече над 2 млн. подписа, което бе рекорд за сайта.

В първите дни на петицията се оформяше буря. Във Флорида и в цяла Америка започнаха да се свикват протести, участниците в тях се обличаха в суичъри с качулки и ядяха бонбони "Скитълс", досущ като младежа Мартин в нощта, когато е убит. Активистите за граждански права Ал Шарптън и Джеси Джексън пристигнаха в Санфорд, фурорът стигна до Белия дом, където президентът Обама изрече думите: "Ако имах син, той щеше да изглежда като Трейвън".

Последвалите спорни събития поставиха фокуса върху прилагането на закона на местно и национално ниво. На местно ниво полицейският шеф, който поема случая Бил Лий, бе подложен под натиск за начина, по който е провел разследването на случая. Лий бе освободил Цимерман и бе заявил публично, че няма достатъчно доказателства да се смята, че не е действал при самоотбрана. Въпреки усилията на градските власти в Санфорд да го защитят, Лий бе принуден да напусне през юни м.г., по същото време специален прокурор бе предявил обвинения срещу Цимерман.



Расовият елемент задълбочи темата



Влиятелни групи като Националната асоциация за насърчаване на цветнокожите призова за преглед на действията на местната полиция и заяви, че разследването е расово повлияно. Поддръжници на Цимерман контрираха с аргумента, че Цимерман е с латиноамерикански произход и че няма расов елемент.

Когато случаят влезе в съда, екипът адвокати на Цимерман заложиха на конвенционалния аргумент за действия при самоотбрана и не разчитаха на предпоставката за защита на собствеността в законите на Флорида. Но стрелбата привлече вниманието на национално ниво към множество подобни закони, които разширяват властта на притежателите на оръжие извън заплахата на територията на личните им жилища върху публични пространства. Повече от 20 щата имат подобни закони, като Флорида е сред първите, които са ги въвели и ги прилагат ентусиазирано.

Разследване, направено от "Тампа Бей таймс" установи, че при 200 случая, при които защитниците се позовават на закона за притежаване на оръжие в щата Флорида, почти 70% от обвиняемите са освободени. Много по-вероятно е обвиняемите да не получат никакво наказание, ако са убили чернокож (73%), отколкото ако жертвата е била с бял цвят на кожата (59%).

При случаите, които са разгледани от журналистите на изданието, почти една трета от подсъдимите са започнали конфликта, простреляли са невъоръжен човек или са преследвали жертвата - и не са им произнесени наказания. Някои от тях дори са освободени, въпреки че са



застреляли жертвите си в гръб



След като вълната на недоволство от разстрела на Трейвън Мартин излезе извън границите на Флорида, някои от многото известни организации останаха изненадани - най-вече Националната оръжейна асоциация - най-влиятелната американската лобистка организация, непоколебим защитник на законите за притежаване на оръжие. Изпълнителният й вицепрезидент Уейн ЛаПиер се опита да отклони критиките от асоциацията, като обвини медиите, че са преувеличили това, което се случи в Санфорд. "Не се интересувате от истината, а тя е, че националните медии в тази държава са национален позор", заяви той. За първи път от много години обаче Националната оръжейна асоциация е поставена в позицията да се защитава. И това вероятно предшестваше ударите, на които лобистката организация бе изложена след стрелбата в училището в Нютаун, която стана няколко месеца по-късно.

Делото срещу Джордж Цимерман за убийство от втора степен бе лишено от много от основните и остарели елементи. На адвокатите им трябваха три седмици, за да проучат внимателно въпросите, свързани с расата и социалния произход на жертвата и на обвиняемия, както и на противоречивите закони за притежание на оръжие, приети от щата Флорида. Част от тях бяха наредени от съда. Съдията по делото Дебра Нелсън отхвърли доста процедури, поискани преди началото на процеса от защитата и обвинението, с изключение на определени доказателства или представянето на различни снимки, като тези, на които се вижда, че



Мартин очевидно пуши марихуана,



или пък такива, които намекват, че Цимерман е направил расово описание на тийнейджъра.

Адвокатите се опитаха да докажат тезите си, като избраха процесът да бъде опростен от законова и процедурна гледна точка, разчитайки на доказателствата и противоречията в показанията на свидетелите и експертите, особено на съдебномедицинския анализ на предполагаемите наранявания на Цимерман. Минимални емоции бяха показани основно извън свидетелската скамейка, когато родителите на Мартин напуснаха съдебната зала при изчитането на писмените свидетелски показания и по време на показанията на близкия приятел на Цимерман Джон Донъли, който разказа, че подсъдимият бил отдаден на това да осигури сигурността на квартала. По време на свидетелските показания, давани в продължение на три седмици, нямаше предположения, че Цимерман е взел Мартин за престъпник, защото е чернокож; но бяха обсъждани височината, теглото, поведението и облеклото на Мартин, както и станалата известна качулка на главата му. Защитата се опита да обясни представите на Цимерман за охраната на затворения квартал от гледна точка на обитателите, а не да прикрива дълбоко вкорененото или предишно негодувание заради подозрителни външни лица.