Протестите навършиха един месец. Протестиращите не показват желание да се откажат да искат оставката на правителството. Правителството навърши един месец и една седмица. Каза, че не е на дневен ред неговата оставка. Ако приемем, че в двата случая нещата останат такива, каквито са, теоретично можем да очакваме, че от тук до края на мандата - май 2017 г., правителството ще трябва да работи заедно с непреставащи протести. Такава теоретична хипотеза не може да се случи. Вече стана съвсем ясно, че следващите избори ще са предсрочни (бях убеден в това още вечерта на 12 май 2013 г., когато станаха ясни резултатите от изборите, но не претендирам да съм "познал" какво ще се случи - де да беше така!). Практическият въпрос е кога именно ще се случат следващите избори.

Използвам глагола "случвам се", защото нещата вървят именно към това -



изборите "да ни сполетят"



в момент, когато никой не ги очаква. Разбира се, има и една разумна хипотеза - датата им да се договори по някакъв начин и да се оповести. Последното ще спести нерви, усилия, разочарования, ненужни изблици, недоволства, прибързани решения и много други индивидуални и колективни неприятности. Не на последно място оповестяването на договорена дата за изборите ще успокои обстановката, а гражданската енергия няма да се "пилее" по площадите, а може да се насочи към много очаквани и много полезни неща като например: съдействие за бърза промяна на изборното законодателство, на енергийния закон, на мерките срещу младежката безработица, на възстановяването на диалога между лекарския съюз и здравната каса, на разрешаването на най-скандалните случаи на нарушение на трудовото законодателство и на ефективния граждански и парламентарен контрол върху използването на СРС. Това е, което вероятно може да направи за 3-4 месеца по-експедитивна работа на парламента (не искам да споря дали ще са нужни още месец-два, защото вече виждам, че общото нетърпение е много голямо).

Ще кажа, че следното ми се струва контрапродуктивно, неефикасно, безсмислено:

- Да се противопоставят хората от протестите "против" и протестите "за", протестиращите от София и от провинцията, онези от януари и тези от юни - обществото е едно и също, фокус на протестите поне от 2009 г. насам са нарушената справедливост и липсата на почтеност в политиката.

- Да се избягва фиксирането на дата за следващите избори с оправданията за многото работа, която предстои да се свърши: нито една добра и трайна реформа в обществото не е възможна, без за това да има достатъчно широка подкрепа или в ситуацията на натиск на обстоятелствата.

- Да се търси частична партийна полза от ситуацията: в криза е доверието изобщо към партиите, дори и към онези, които останаха извън парламента.

Обратно, честното отношение към обществото (независимо дали е протестиращото или непротестиращото) в момента е печелившата позиция. А това отношение изисква на първо място да се договори и съобщи вероятната дата на следващите (със сигурност предсрочни, но не и незабавни) избори.

Защо предсрочни, макар и не незабавни ще са следващите избори? Всъщност нищо не е гарантирано, включително незабавни избори, ако протестите прехвърлят някаква граница, ако профсъюзите се присъединят, обявявайки обща стачка, ако в парламента се стигне до ситуация на разпад и прекратяване на подкрепата за правителството, ако... Много други възможности просто не съм изброил, пък и няма смисъл. По-добре е другото - да избегнем неочаквани незабавни избори, за



да "насрочим предсрочните"



Мнозина ще са несъгласни, казвайки: парламентът е избран преди по-малко от два месеца; има правителство, което се ползва с подкрепата на едно относително мнозинство. Това е вярно, но вече не е ефикасно - правителството няма да може да свърши нищо очаквано и полезно в ситуация на такова масово недоверие и отхвърляне. Но могат да кажат: не е масово това отхвърляне, защото протестиращите не са мнозинството от гражданите. Това също е така - почти в никое общество протестите не привличат по-голямата част от гражданите. Но днес в протестите са хора, чието мнение без съмнение влияе върху мнението на много други - затова протестите, дори и да са на 4-5 хиляди души, не бива да се подценяват. Не бива да се омаловажават, защото това крие огромен риск от тяхната бърза радикализация, защото търпението, колкото и да е голямо, може бързо да се изчерпи.

Освен това всяко умишлено забавяне на търсенето на съгласие за датата на следващите избори крие риска от това, хората да си повтарят: управляващите искат да се възползват от всеки ден, през който са на власт, за да се възползват от властта за свои собствени цели. И това подозрение, без значение доколко е основателно, вече се превръща с дълбоко убеждение на едно нарастващо мнозинство и никакво говорене в обратен смисъл няма да може ефикасно да го преобърне. Напротив, всяко забавяне само ще усилва такова убеждение.

Затова мисля, че по-честното и по-отговорното сега е да се договори и оповести датата на следващите избори, която да е приемлива за голямата част от обществото. Това ще позволи на всички да се подготвят за тях, да се самоорганизират, да се реорганизират, да се съорганизират... При другото решение изборите "ще ни сполетят" рано или късно.

Всъщност



фокусът на днешната криза



е в партийната система - масовото отхвърляне на партиите изобщо показва няколко неща:



- Партиите не са представителни (парламентарни или не), те твърде много са се превърнали в параван на частни корпоративни интереси и поради това вече не изразяват никакви приемливи обществени каузи.

- Партиите не дават сигнал, че искат да се променят съществено и радикално, което означава, да станат по-тясно зависими от "обикновените" си членове (онези, които още вярват на идеите, а не на парите) и да изградят по-силна връзка с обществото. Почти няма нови ръководства, които да са заявка за сериозна промяна.

- Нови партии - такива, които идват с нова кауза - почти няма или остават незабележими. А от такива нови партии се нуждае не само десницата, но също така левицата, а и центърът.

Нужна е дълбока реорганизация на партийната система - старите партии не могат да управляват по същия начин, а нови няма. Изглежда, че сме в ситуацията на Италия от началото на 1990-те години. Рискът е да не ни сполети скоро един наш Берлускони - макар че донякъде вече го имахме и това може би ще ни спести такъв вариант. Следователно е време за избори. Но така, че да позволят на гражданите да се намесват ефективно в подреждането на партийните листи и да се премахне предварителното "назначаване" (по същество) на депутати от партийните ръководства. Така че гражданите да имат между кого да избират, а не половината от тях да са убедени, че никой от кандидатите не заслужава тяхното доверие. Това изисква известно време, макар и не толкова много. Което със сигурност може да се договори, ако затова има искрено желание и почтени намерения. Защото "представлението свърши" и ако не искаме Фортинбрас да прибере труповете, ще трябва да се потрудим да намерим някакво поне минимално съгласие.