Стане ли дума за контролиране на цени, за защита на родните производители или за разширяване на кръга на обхванатите от субсидии и държавни помощи, в Министерството на земеделието смените на различни правителства като че ли не играят. Бившият министър Мирослав Найденов си умираше да се меси и да манипулира пазара. Новият министър Димитър Греков също започна с няколко екзотични идеи, макар напоследък да се ограничава с по-общи фрази. Но заместникът му Явор Гечев почти незабавно "влезе в кожата" на Мирослав Найденов и дори започна да задава стандарти.

В края на юни и началото на юли в няколко района на страната започнаха протести на производители на зеленчуци. Те се оплакваха от рязко падналите изкупни цени на продукцията им и видяха заплаха в евтиния внос. Както обикновено се случва при подобни протести, производителите нарочиха и нелегалния импорт от съседни страни. И макар земеделският министър и заместникът му да твърдяха, че отсега нататък в земеделието ни няма да се гасят пожари, заложиха на познат от предишната администрация "пожарогасител" - мобилните групи.

Специални екипи от данъчни, митничари и инспектори по безопасността на храните плъзнаха по граници и по тържища да проверяват качеството и изправността на документите на влизащата у нас и продаваната по борсите стока. В една от първите проверки се включи министърът Димитър Греков и веднага "засече" 10 тона некачествени гръцки домати. После обяви, че проверките ще вървят през цялото лято.

Създаването на такива групи беше една от първите идеи за сектора и по времето на кабинета Борисов. Техните инцидентни акции така и не доведоха до нищо съществено. Този път резултатът дойде незабавно. "Има покачване със 150% на изкупните цени на доматите на местните производители - от 20 на 50 ст. за килограм - след засилване мерките по границите", похвали се зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев. От протестиращи земеделци на среща със зам.-министъра се чуха одобрителни възгласи, че мерките имали бърз и благоприятен ефект върху родните пазари.

"Бързият и благоприятен" ефект по пазарите и магазините всъщност се изрази в намаляване на разнообразието от плодове и зеленчуци и в



увеличението на крайната цена



- на килограм домати например с до един лев. Можем само да си представим какво би се случило, ако някой опита да приложи една от първите и за щастие невъзможни идеи на Греков - да ограничи вноса с митнически тарифи и такси. И то в ситуация, когато местното производство отдавна не покрива вътрешното търсене.

На десетия ден от проверките Явор Гечев свика медиите и гордо заяви: "Спрян е нерегламентираният внос на земеделска продукция, с което дадохме възможност на българските зеленчукопроизводители да дишат". Всъщност се оказа, че са спрени едва няколко тира с домати и дини, но според зам.-министъра обявяването на проверките е подплашило злодеите. Дали българският производител вече диша е спорно - особено на фона на продължаващото недоволство и протести.

В земеделието просто отказват да разберат, че проблемът далеч не е в нерегламентирания внос, а в регламентирания, който не може да бъде спрян. И че силовите мерки вредят на пазара. Вносните стоки обикновено са евтини, но не защото са некачествени или защото чуждите производители непрекъснато измислят подли схеми как да подбият българския пазар. А защото са субсидирани, т.е. произведени са с по-малко разходи при по-висока производителност, или пък държавата им насърчава износа. Произволното ограничаване на разнообразието на пазара освен че противоречи на правилата на конкуренцията, вреди и на потребителите - те получават по-малък избор на щанда. Всъщност резултатът от цялата пушилка е, че пак ядем и гръцки домати, но по-скъпи. А може би има и хора, на които гръцките домати или дини са им по-вкусни?

А може би има и хора, които предпочитат йогурт? Защото вкусовете им, да речем, вече са "изкривени". Наскоро Явор Гечев обясни, че в България отдавна не се произвеждало кисело мляко, а само йогурт. И се размечта за киселото мляко от времето на баба му, което надувало капачката на третия ден. Браншът на млекопреработвателите незабавно се обиди, обясни на зам.-министъра, че са му слаби познанията и че сега технологиите и хигиената са на далеч по-високо ниво. Че България освен закваска за далечни страни изнася и готови млечни продукти, които са си извоювали име и клиентела. И че така пряко се удря по джоба на износителите. Гечев даде отбой, извини се и се поклони на родния млекар.

Веднага след това обаче извади от ръкава следващата идея - да се направят стандарти за стоки, които се произвеждат само от български суровини. Тези стандарти щели да съществуват паралелно с вече създадените, а няма да ги отменят. Добре. Но в България



стандартите не са задължителни



Продукцията от полето и от фермите не достига за промишлено производство и не винаги отговаря на търсеното качество. Не случайно повечето от големите фирми, които преработват земеделска продукция, залагат на внос. Самите преработватели веднага реагираха, че идеята за изцяло български стандарт е по-скоро пиар акция и няма как да бъде осъществена.

Но с този ход ранният екип на Греков директно изкопира късния екип на Мирослав Найденов. Явор Гечев явно е толкова впечатлен от бившия аграрен министър, че наскоро го похвали точно за въвеждането на стандарти за български продукти. Защото, пак с цел защита на "нашето" и с идея за суперкачество, по времето на Борисов бяха създадени стандарти за брашно и хляб, за месни изделия (прословутата "Стара планина"), за млечни изделия, за лютеницата. Патакламата бе голяма, уж имаше и ентусиазъм, но тези продукти излязоха на пазара с далеч по-висока цена, интересът бързо затихна, постепенно и говоренето за тях заглъхна. А български продукти с много високо качество така или иначе на пазара има и те се продават и търсят и без производителите им да са обявили, че работят по еди-кой си стандарт.

От министерството заявиха още, че ще искат големите търговски вериги да предлагат повече български продукти и стоки. Агроминистърът дори обяви, че вече се търси начин да се задължат веригите да изкупуват определен процент от българската селскостопанска продукция. Той обаче не успя да обясни как ще се изпълни тази изцяло непазарна мярка. Сдружението за модерна търговия, в което членуват хипермаркетите, веднага скочи, че днес не е 1984-та, а 2013 година, че в България



няма централизирана планова икономика,



а пазарна икономика и страната не е изолирана от света, а е член на Европейския съюз.

Нищо подобно не чухме от веригите миналата година. Тогава молби за задържане на цените на основните хранителни стоки отправи Мирослав Найденов. За изненада на всички магазините се съгласиха с министъра, някои дори направиха щандове със стоки на "замразени цени". Беше отчетен успех. Разбира се, без да се споменава, че всяка голяма търговска верига всеки ден поддържа определен асортимент на промоция. И че замразените цени от единия щанд лесно се избиват с малко, почти неусетно вдигане на цените на съседния щанд... Прави се оказаха икономистите, които тогава предупредиха, че в крайна сметка потърпевши ще са както българските производители, така и потребителите, тъй като всяка намеса в пазарните отношения води до изкуствени резултати.



В земеделското министерство никой не се учи от предишни провали



И всеки екип предпочита да започне да се спъва в същите камъни като предшествениците си. Типично е и да се отстъпва пред всякакви искания и да се задълбочава батакът.

На протест тръгнаха и тютюнопроизводителите, които настояват за европейски субсидии. Тези субсидии спряха още в 2010 г., но екипът на Мирослав Найденов под натиск извоюва да има национално доплащане. И за тази година са предвидени 73 милиона лева. Министър Греков обещава допълнителни 11 милиона сега, както и да продължим да плащаме за тютюна до 2020 г. Производителите са недоволни - те искат над 160 милиона. Веднага.

Заради заплахи с протести в началото на тази година с вътрешен заем бяха дадени над 800 милиона лева на зърнопроизводителите като директни плащания за площ. После от Европа ни ги върнаха. Но с този заем сега се оправдава искането за актуализация на бюджета. По-лошото е, че зърнопроизводителите се оплакват от по-ниски цени в тазгодишната кампания и си искат директното плащане предсрочно - още през есента. А то ще е близо милиард лева. Плашат с протести. Ще се наведе ли пак държавата? Вероятно. Но както е тръгнало, догодина зърнопроизводителите ще искат парите още преди жътвата... Може би, за да изпреварят исканията на други фермери.

Така че вместо да ни пробутват "спешни мерки", някой в земеделието би трябвало да се заеме сериозно с проблемите в сектора и с въвеждането на истински европейски правила - на пазарно поведение и на разумно подпомагане.