Оставката на вицепремиера Паскалев е и очаквана, и изненадваща. Преди месец той обяви, че това ще се случи, ако правителството бламира концепцията му за финансова децентрализация на общините. С внасянето на бюджет 2003 това стана факт. Министър Велчев наложи волята си, общините останаха с вързани ръце. Поводът е налице. Но това е последната капка, която преля чашата. Публична тайна е, че търпението на Паскалев отдавна бе на изчерпване - почти всичките му инициативи бяха стопирани, бяха му орязани правомощията в разпределението на еврофондовете, бе пренебрегвано несъгласието му по ключови въпроси като сделките за "Булгартабак" и БТК... "Има тотално недоверие на целия кабинет към моята работа", обобщава в мотивите си Паскалев.
Оставката е и неочаквана, защото в България има единодушие поне по един въпрос - че не трябва да има индикации за политическа нестабилност преди срещата на НАТО в Прага на 22 ноември. А и Паскалев прави изричната уговорка, че е съгласен оттеглянето му да бъде огласено след сакралната дата.
Затова ключовият въпрос е не защо Паскалев подаде оставка, а
кой има интерес тя да стане публично достояние точно сега
Първото обяснение, лансирано най-вече от СДС, е, че БСП поема курс към властта и че оставката е част от премислен сценарий, писан на "Позитано" 20. То обаче е първосигнално и малко вероятно. БСП трудно ще извлече дивиденти от ситуацията. Първо, социалистите автоматично ще бъдат обвинени, че клатят правителството преди Прага. И второ, БСП изобщо не желае да взема властта сега. Причините за това са най-различни - няма смисъл да се взема властта, когато социалното напрежение расте неудържимо, когато се точат скандал след скандал заради приватизацията, когато перспективите да получим дата за членство в ЕС съвсем не са оптимистични... И не на последно място - БСП не е готова още за властта, няма организиран ляв управленски екип.
НДСВ също няма интерес от оставката на Паскалев, защото трупа само негативи от първия сериозен трус във властта.
Съвсем различно е положението с другия партньор в управляващата коалиция - ДПС. Официално хората на Доган подкрепиха мотивите за оставката на Паскалев и отрекоха да готвят свой човек за неговото място.
Но истината е малко по-различна. ДПС иска да разшири позициите си във властта. И отдавна има апетит към Министерството на регионалното развитие, в което са съсредоточени
ключови за ДПС интереси, за които Паскалев беше спирачка
Само два примера - петролопроводът Бургас-Александруполис и проектът "Горна Арда".
Въпросът кой да участва от българска страна в изграждането на петролопровода бе основният конфликт между Паскалев и заместника му Хасан Хасан. Представителят на ДПС упорито се опитва да пробута в проекта "Мултигруп" и свързани с нея фирми за сметка на държавата. Паскалев пък настояваше държавата да си запази контрола върху стратегическия проект, а частните фирми в него да се подбират след конкурс с ясни правила. Ако Хасан или някой друг представител от ДПС наследи министерския пост, апетитите на "Мулти" може и да бъдат задоволени. Не са тайна близките отношения между Илия Павлов и Доган.
Същото е положението и с "Горна Арда". Именно ДПС лансира за инвеститор скандалния "Джейлан холдинг". Този проект трябваше да отвори нови работни места в Кърджалийско и да укрепи позициите на Доган в Турция. Но холдингът не вложи нито лев, а шефът му попадна в затвора. За да отблокира проекта, в началото на годината Паскалев договори италианската "Енел пауър" да заеме мястото на "Джейлан". На това яростно се противопоставиха и ДПС, и Турция, които лобират за друга турска фирма.
Накъде ли ще тръгне този проект, ако се смени властта
в министерството?
Има е един специфичен момент. Новината за оставката на Паскалев бе разпространена от депутата от НДСВ Борислав Ралчев. Той пък не крие топлите си връзки и с ДПС, и с "Мултигруп".
Защо Ралчев избърза да разгласи новината?
Трябва да се припомни един малко известен факт. Преди няколко месеца Паскалев за първи път бе написал оставка - заради скандала около петролопровода. Тогава бе разубеден. Явно целта е вицето да не омекне и този път. Паскалев има славата, че държи на думата си, и ако веднъж публично е обявил, че е хвърлил оставка, трудно ще се отметне.
Сега на ход е премиерът. Ако Симеон я приеме и даде министерството на ДПС, а Доган подкрепи проектобюджета, с който обяви, че не е съгласен, схемата ще е кристално ясна. От подобни сделки обаче печелят партиите, но не и държавата.
