Седя в ресторант "Швейк" във Варшава, а двамата ми беларуски сътрапезници, Андрей Санников и Наталия Радина, заемат местата си срещу мен.

Фактът, че Санников, бивш кандидат за президент, е във Варшава, бе изненадващ за мен. Той излезе от затвора преди няколко месеца. Беше в Талин в края на май, за да участва в конференцията "Ленарт Мери", където каза, че ще се установи в Лондон - просто още един беларуски политик в изгнание.

Санников казва, че всичко в Лондон върви добре, но планира да прекарва половината от времето си във Варшава, защото градът е дом на най-много беларуски активисти.

Радина, отговорният редактор на независимия новинарски сайт "Харта 97", е добър пример.

Нейната история е следната - беларуските власти са я затворили за месец и половина след изборите през 2010 г. После са й разрешили да се прибере у дома си - в Кобрин, близо до полската граница, но са й забранили да напуска малкия град. Избягала е в Москва, но там й се е наложило да си играе на котка и мишка с беларуските сили за сигурност. По-късно получава политическо убежище в Литва. В крайна сметка полският външен министър Радек Сикорски й е осигурил по-добри условия в полската столица. Радина е продължила да ръководи "Харта 97" през цялото време.

Ситуацията на Санников е по-сложна. Той има съпруга - Ирина Халип, и дете в Беларус. Халип, репортер в независимия "Новая газета", също е лежала в затвора и е била под домашен арест. Тя не може да напусне Беларус, защото има и условна присъда.

Пиша за предисторията на събеседниците си, защото това, което ми казаха, няма как да бъде разбрано без нея. Първо ми обясниха защо не са отишли на скорошна конференция, посветена на Беларус и проведена във Варшава. Заявиха, че и организаторите на събитието, и НПО, които са изпратили хора там, са попаднали в капан. Неправителствените организации взимат европейски пари, но стоят далеч от дейности, които могат да навредят на режима на Александър Лукашенко.

"Всички тези хора са направили компромиси със себе си. Те не са свободни. Използват парите от Европа, но са много внимателни, защото, докоснеш ли се до фундаментални и остри проблеми, не можеш да продължиш работата си", казва Санников.

Санников и Радина не са били обвинявани, че са правили големи компромиси. Но в същото време хората в Беларус смятат Микола Статкевич, друг кандидат за президент, за истинския герой на опозицията. Той все още е в затвора и не отстъпва по никакъв начин. Бивш военен офицер, Статкевич е корав мъж, докато Санников - бивш дипломат, е смятан за по-мек.

Ето какво се случва на хората, които живеят в диктатура - всеки започва да подозира всеки друг. Една група не прави отстъпки пред режима. Друга прави малки жестове. Трета прави значителни компромиси. Четвърта се продава и започва да обслужва властта. Други просто си тръгват. Всъщност има много повече степени на раболепие и съпротива - десетки, дузини. Добрият манипулатор знае как да настрои групите една срещу друга. Понякога, например по време на избори, те се обединяват. Някои бойкотират вота, други участват като кандидати - опитват се да покажат, че въпреки всичко има демократична алтернатива. Но когато реалността на държавната репресия ги захапе, те се разпръскват отново. Не всеки е готов да стане политически затворник. Крайният резултат е изтощение и объркване. Цикълът се е повтарял много пъти в Беларус.

Междувременно Санников и Радина не крият разочарованието си от европейските институции. "Съветът на Европа често кани в Страсбург експерти и организации, които имат малко влияние, понякога кани дори хора, които подпомагат властите", казва Радина. Отношението й е донякъде оправдано. Всъщност Съветът на Европа е приютявал някои от най-големите критици на режима - Александър Милинкевич, кандидатът на обединената опозицията на изборите през 2006 г., и Алекс Белятски, активист за човешки права, който в момента е в затвора в Беларус. Но не е лесно да подкрепяш гражданското общество в тези условия.

Изискванията на Съвета Беларус да забрани смъртното наказание и да освободи политическите затворници са прости и ясни. Но щом се огледа за НПО, с които да си сътрудничи, изникват проблемите. Не може да работи с хора, които са в затвора. Не може да има формални отношения с НПО, която властите отказват да регистрират. Регистрираните НПО се конкурират една с друга за финансиране, стажове и покани за конференции.

Междувременно хората от опозицията, които идват на чуждестранни събития, се боят да правят политически изявления заради беларуските сили за сигурност. Така че дневният ред е доминиран от неутрални проблеми с по-малко значение - околната среда, хората с увреждания, статуса на беларуския език.

Санников добавя, че чуждите институции имат твърде тясна дефиниция за "политически затворник" или "затворник на съвестта". "Амнести интернешънъл" е обявила 12 души в Беларус за "затворници на съвестта". Но те пропускат всички онези, които се борят с местните власти или които са в затвора, защото пречат на олигарските бизнес интереси. Тук отново идват усложнения.

Да бъдеш наречен политически затворник, означава, че ще получиш повече внимание от чужбина и институциите като Съвета на Европа. Но в Беларус освен това и ще те третират по-зле отпреди. В някои случаи роднините дори молят НПО да не политизират случаите на пострадалите им близки.

Често сравняват Беларус с Азербайджан, но разликите са много. Като начало президентът на Азербайджан Илхам Алиев има много повече пари от Лукашенко. Той наема скъпи пиар компании, плаща щедро за приятелството на влиятелни чужденци и създава управлявани от държавата неправителствени организации, за да нарече черното бяло.

Но основният ресурс на Лукашенко е бруталността. Диктатурата му продължава прекалено дълго. Опозицията, някога обединена и пълна с енергия, сега е фрагментирана и деморализирана. Дори някои от най-добрите просто стоят и чакат той да си отиде.

Две седмици след срещата ми в полския ресторант имам друг разговор. Така наречените депутати от така наречения парламент на Беларус стоят пред мен на среща на Политическия комитет на ПАСЕ в Страсбург.

Учтиво ги питам дали Беларус наистина иска да се присъедини към Съвета на Европа. Разговорът ни се фокусира върху възможната забрана на смъртното наказание. Споменавам политическите затворници и питам дали мога да ги посетя. Но депутатите не казват почти нищо - смъртното наказание е далеч по-благодатна тема за тях.

Тази история се повтаря в последните години. Беларус се проваля в опитите си да се доближи до Европа независимо дали чрез мораториум върху екзекуциите или чрез това да разреши на докладчиците на Съвета на Европа да посетят затворите в страната.

------

*Авторът е естонски политик. Той оглавява делегацията на Естония в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и е специален докладчик на ПАСЕ за Беларус.