През ден партиите у нас си подават ръка една на друга. Ама така си я подават, че повече прилича на шамар. Оня ден Бойко Борисов в пристъп на смирение призова за съгласие и край на партийния антагонизъм. Мнозина се учудиха, че тая думичка я има във "Винету". Завчера пък Сергей Станишев прие протегнатата ръка, но като при каратето - с блокиращото условие ГЕРБ да се върне в парламента. Накрая излезе, че протегнатите ръце не били за приятелство, а по-скоро за канадска борба.

Борба с множество арбитри. Първият е Брюксел. Угрижени за парите на данъкоплатците и предстоящите догодина европейски избори, еврочиновниците скърцат със зъби и на двамата ни пехливани - оня с мускула да се върне незабавно на работа, а другият с очилцата - да зареже дружбата с фашистите.



Решението на двойното уравнение минава през сговор между Борисов и Станишев,



между ГЕРБ и БСП. Откъдето и смиренческият спазъм у Борисов преди дни. Уж бил прочел фразата на Дьо Гол за политиката на празния стол и го боднало в сърцето съжаление за празната пленарна зала. Тинтири-минтири с елементи на шменти-капели. Явно влиятелни гласове са му подшушнали, че е добре да се върне в парламента, и за разкош са му постлали интелектуален контекст. Празният стол, вика Борисов, не е вариант. Трябвало да се постигне съгласие по важните за страната приоритети - като еврофондовете например. Неслучайно Борисов сочи тъкмо тоя приоритет - да се види колко е европеец.

Интересно кои са останалите? Ама наистина много интересно! От темите, около които ще се формира сговорът между враждуващите партии, ще стане ясно и кои са останалите арбитри в тази, малко театрална, канадска борба. Отстъпките също ще са показателни. Ами ако цената на компромиса включва и отказ от ревизия на предишното управление? Да не забравяме, че едни и същи бизнес кръгове се въртят около предишната и сегашната власт. Едни и същи, недотам благообразни, лица изничат и зад широките плещи на Борисов, и зад "експертизата" на Орешарски. Сериозна ревизия на минали сделки със сигурност ще засегне техния интерес. А на хоризонта се задават и новите милиарди от еврофондовете, които спонтанно подхранват идеите за помирение на партийните клики с оглед на правилното им разпределение. Много е вероятно прегледът на наследството да се ограничи до по-дребните тарикати около трапезата на ГЕРБ.



Арбитрите на "смирението" и "приемствеността" по-силно и от Брюксел



желаят партиите да се погодят. Веднъж - за да не им ревизират обществените поръчки. И втори път - за да продължат да ги печелят. Опасявам се, че техните гласове са дори по-силни от тези на ЕНП и ПЕС, взети заедно.

В резултат юмруците на Борисов и Станишев взеха да омекват. Размениха си покани за преговори, макар и под условие. В ход е сговорът на "олигарсите" от разни бои, в който политическите послушници са само изпълнители. Пък навън нека улицата си протестира срещу олигархичния модел. Ако Борисов, Станишев и Доган (пардон, Местан) се погодят, няма сила, която да ги отмести от властта. Поне математически.

Остава да видим само като какъв ще се върне Борисов в парламента - като управляващ или като формална опозиция? Щото ако ще се погажда със Станишев, как ще му е опозиция? От друга страна - ако влезе парадно в управлението, при нови избори и той ще го отнесе, пък общите им приятели със Станишев сигурно ще го пазят в резерв за поне още един мандат. Тъкмо да си дочете Дьо Гол. Защото ако го беше направил, щеше да разбере, че "политиката на празния стол" всъщност се оказва успешна. Дьо Гол я прилага през 60-те години на миналия век, като обявява 6-месечен бойкот на заседанията на тогавашната Европейска икономическа общност, първообраза на ЕС. В резултат на това упорство Генералът успява да постигне изработването на обща селскостопанска политика при изгодни за Франция условия.

Вариант или не, за момента ГЕРБ продължава да държи празни столовете си в парламента. В очакване на офертата на противника и специална покана, както се разбра тия дни. Към това се добавя и личното условие на Борисов да получи извинения от БСП за проявеното от нея високомерие към партията му, спечелила изборите. Разногласия има и по измененията на Изборния кодекс.



И това са само публичните ноти



За премълчаните очаквания може само да се догатваме. Халваджийският тефтер на Филип Златанов, завеждащ "правилното" разкриване на конфликта на интереси, може и да катализира помирението. Още повече че аргументите на ГЕРБ силно олекнаха с отгърмяването на И.Ф.

Ако партиите не успеят да се споразумеят, върху тях ще продължи да тегне подозрението от страна на Европа. С времето рекетът на "Атака" ще изопне допълнително нервите на брюкселските чиновници. Инатът на ГЕРБ също рискува да предизвика раздразнение и загуба на доверие у "сестринските" европейски партии. Местната олигархия, пуснала пипала във всички партии, няма интерес да предизвиква Европа. Ако ли пък ГЕРБ и БСП си стиснат ръцете, на практика ще денонсират резултатите от изборите, ще си навлекат гнева на улицата и за пореден път обществото ще се размине с възмездието за злоупотребите с власт. Единственият полезен ход са нови избори.