(Продължение от миналия четвъртък)



Вместо сплотяване с всички сили, Солунският конгрес на ВМОРО, проведен от 2 до 4 януари във физико-математическия кабинет на Българската солунска мъжка гимназия, отбелязва все по-същественото разцепление в организацията. На конгреса на практика остава непредставено онова крило на ВМОРО, чийто членове смятат, съвсем основателно впрочем, че всеобщото подигане за освобождението на Македония и Тракия трябва да се отложи, докато не бъде завършена цялостно подготовката във всички революционни окръзи. За участие в конгреса не пристига и Гоце Делчев.

С изключение на представителя на Сярския революционен окръг Лазар Димитров, всички останали делегати решават въстанието да се вдигне през пролетта. Малко по-късно Гоце Делчев и противниците на преждевременото подигане на въстанието, изтъквайки преди всичко недостига на оръжие, успяват поне да отложат за лятото началото на въоръжения сблъсък.

"Разбира се - твърди Гоце Делчев - друго е ако бяхме имали някоя гръцко-турска и сръбско-турска и най-после българо-турска война, обаче лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня." Не само апостолът е наясно, че действителна военна помощ от България не бива да се чака, младата българска войска е още неготова за това. Повечето дейци на ВМОРО са съвсем наясно също, че и така наречените велики сили няма да направят нищо в това време за да защитят населението на Македония и Тракия в пътя им към свобода.

Въпреки това нетърпението да се срещне поробителя на бойното поле скоро надделява, макар и с известен компромис, решението е да въстанат повсеместно само районите, които са готови, а в останалите да се води четническа борба без да се увлича мирното население. Точно поради различната степен на подготвеност на революционните окръзи, и последвалото стъпаловидно подигане на въстанието, тази героична страница от българската история трябваше да бъде затворена кървава.



* * *



По указание на ЦК на ВМОРО всеки революционен окръг трябвало да проведе свой конгрес, на който да се обсъди с подробности подготовката и провеждането на въстаническите действия. От 17 до 23 април в Смилево е свикан конгресът на Битолския революционен окръг, където е избран Главен щаб в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. В Одринския революционен окръг, където всичко тече със значително забавяне, конгрес е свикан в м. Петрова нива от 28 юни до 1 юли, а Главното ръководно тяло се състои от Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Конгресът на Сярския революционен окръг е чак на 20 август в м. Ливадката край с. Пирин.

От пролетта на 1903 г. подробните планове за водене на въстаническите действия се изработват в София с участието на военни специалисти, това впрочем ще да е причината за успешните бойни действия в първите дни на въстанието. Подробни указания за воденето на бойните действия изработват и въстаническите щабове по революционни окръзи.

В същото време не спира четническата дейност, по този начин революционните окръзи се снабдяват от България с всичко нужно за въстанието. Известно количество оръжие е закупено и от частни търговци. До началото на въстанието за цяла Македония са набавени почти 15 хиляди пушки, а в Тракия - само 1970.

На 20 юли въстава Смилево, единствено боевете в Битолския революционен окръг се водят през цялото време на въстанието, почти до самия му край, тук то и завършва с отбранителните боеве в Бигла планина, в Смилево и в Гопеш на 19 септември. Обявената на 22 юли Крушовска република просъществува едва седмица и половина. В средата на август е потопено в кръв Смилевско. В Костурско и Леринско въстаниците успяват да се задържат до средата на август също. В Охридско и Прилепско обаче се ограничават само с четнически набези.

В Одринския революционен окръг въстанието започва на Преображение, в нощта на 5 срещу 6 август 1903 г. Сравнително леко е овладяна земята до линията Малко Търново-Паспалево-Ахтопол, където създаденото въстаническо управление е известно като "Странджанската република", просъществувала до 25 август. В останалите въстанически райони на окръга се разгръщат четнически боеве и саботажни акции.

Сярският революционен окръг значително закъснява с подготовката и въоръжените действия. Въстанието тук започва чак на 30 август. Завършва на 22 септември, когато в м. Св. Богородица над с. Годлево в Разлога е открита от поробителите четата на Радон Тодев, която охранява пътищата в Рила, по които населението от опожарените селища в Македония се придвижват към България. В последния бой на Илинденско-Преображенското въстание загиват и Радон Тодев и всичките 27 негови четници, до един родом от Банско и Годлево, но никой от тях не напуска позицията си.

Солунският, Скопският и Струмишкият революционен окръг също не е възможно да въстанат масово, главно поради недостиг на оръжие, след тежки сражения въстанието тук завършва с битката в Кочанско на 20 септември.



* * *



Стремленията на въстаниците са всъщност твърде скромни, в тях не става дума за постигане на пълна независимост от Турция. Исканията са за назначаване на главен управител на Македония и Одринска Тракия, който да е независим от Високата порта, а изборът му да е съгласуван с така наречените велики сили, както и да се установи в областта строг и постоянен международен контрол. Цел на въстанието е постигане всъщност на автономия за Македония и Одринска Тракия по подобие на автономията на Източна Румелия. Без съмнение източнорумелийският път е избран за да се постигне и следващата цел - присъединяване към България.

Значително изопачаване на историческата истина са твърденията, че исканата автономията на Македония е с други подбуди освен съединяването с Княжество България. Постигането на колкото е възможно по-широка автономия е най-многото, на което може да се разчита в този исторически момент и това съвсем ясно е осъзнавано от всички.

Сравнително безобидните цели на въстанието няма как да обезсмислят нито героизма, нито саможертвата на въстаниците, а и на цялото християнско население, с изключение на гърците по Черноморското крайбрежие, които не взимат никакво участие във въстанието. В боевете на Илинденско-Преображенското въстание загиват 994 въстаници, още 4694 са избитите от мирното население, опожарени са 205 села, без дом остават почти 71 хиляди души, а 30 хиляди са бежанците в България.

При успех на въстанието и Македония щеше да остане неразкъсана, а и цяла Одринска Тракия. Трагичното е, че и следващите опити за обединяване на българското землище останаха безуспешни, въпреки безпримерния героизъм на българската войска и в балканските, и в световните войни. Все си мисля, че личната саможертва и героизма не могат да останат напразни, те спояват народността и я правят единна завинаги.



Извори



"Според получените в Битоля телеграми с дати 21 и 22 юли 1903 г. положението в Битолско още повече се е усложнило. Българските селяни оставяли добитъка и жените си по селата, а самите те се присъединявали на групи към четите. Числеността на всяка чета възлизала на 200-300 души . . ."

Из телеграма на главния инспектор на румелийските вилаети Хилми паша до Великото везирство, 22 юли 1903 г.



"Настана това, което от няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание започна . . . революционната подготовка никога не е била прекъсвана и тя показа значителни успехи . . .

В петък, събота и неделя пратеници на четите обявили на селата, че въстанието ще бъде обявено в неделя вечерта на 20 [юли]/ 2 август [в Австро-Унгария по това време вече е в сила Григорианския календар], което съобщение навсякъде било посрещнато с въодушевление и поздравено като някакво спасение. В определеното време с пожари от всички страни било сигнализирано за излизането на въстаниците.

В Битоля с два оръдейни изстрела било обявено запалването на два огъня, които били подготвени в покрайнините на града, от една страна, като сигнал за околията, а от друга, да улеснят бягството на въстаниците в хаоса, който ще настъпи във всеки случай. Оттогава шумът и огънят събуждат от сън населението, без досегашните пожари (складове за сено, воденици, житни запаси) да са причинили значителни щети.

В най-голям брой български села се появили чети или части от чети, които отвели със себе си хората, способни да се бият. Това ставало извън селото, както и в местностите, които лежат близо до главния град на вилаета, като например в Кристофор, Поздеш, Забяни, Оризари, Кукуречани, Църнобуки, Сръбце и пр. Поради това бойните сили на въстаниците наброяват хиляди, а още не може да се види какви акции ще предприеме движението . . .

В няколко села, които били изложени на опасност поради заминаването на въоръжените [мъже], жените и децата в общата паника тръгнали с мъжете в планината . . . башибозуците стреляли по хората, които се изкачвали по височините. Мнозина били смъртно ранени . . .

Могат да се очакват кланета, когато мюсюлманите . . . се съвземат от първата изненада . . . Поради това положението е много сериозно."

Из донесение на австроунгарския консул в Битоля Август Крал до министъра на външните работи, 4 август (22 юли) 1903 г.