Николай Слатински е роден през 1956 г. Доктор е по математика и професор по национална и международна сигурност, експерт по проблемите на сигурността, отбраната и управлението на рисковете. Преподава във ВА "Г.С. Раковски", УНСС, СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ. Бил е депутат във ВНС и 36-ото НС. Работил е като секретар по националната сигурност при президента Георги Първанов.

--------

- Г-н Слатински, вие сте сред най-активните коментатори на политическата действителност във "Фейсбук". Как ще коментирате сблъсъците между полицията и протестиращите на 40-ия ден от началото на протеста?

- Тези сблъсъци, а по-скоро нахвърлянето на част от полицаите и жандармерията върху протестиращите бе логично и донякъде очаквано. Властта прояви удивителна политическа слепота, немота и глухота и в продължение на 40 дни игнорираше протестиращите, вместо да влезе в диалог с тях. Демокрацията е диалог. Не два, дори 100 монолога не правят диалог. Диалогът е друг тип политическа култура. Когато ти игнорираш протестиращите, когато игнорираш опитите на гражданското общество да ти каже своите болки и притеснения, ти неизбежно радикализираш протестите. Протестите и протестиращите при демокрацията са като система за ранно сигнализиране, те са симптоми и синдроми на болестта, чиито коренни, дълбоки причини са политиката и управляващите. Когато не лекуваш дълбоките причини, когато запускаш болестта, симптомите и синдромите се изострят, стават нетърпимо болезнени, предизвикват опасни изменения във външния облик на организма. Но да се сърдиш на неестетичния обрив, на разранената кожа, е нелепо - обривите, раните, екземите са резултат на напредващата болест вътре в организма.

- В състояние ли са правителството и парламентът да продължат да работят в тази ситуация?

- Не, това управление е обречено, то е управление на инат, което при демокрацията е невъзможно, а откакто започна да разчита главно на силата и насилието срещу несъгласните с него, това управление от невъзможно започва да става недопустимо и нетърпимо. Силата и насилието при демокрацията - това е безумие.

Още с първата си стъпка с Делян Пеевски новата власт се простреля в крака и стана неспособна да извърви своя път докрай. Днес тя се нацели в слабините и с това се разписа в собственото си безсилие. Какво й остава - да вземе да смете безпощадно протестите и така да се гръмне в главата, за да се превърне в безмозъчно отрицание на демокрацията?

В края на краищата има нещо по-важно от власт с цената на всичко и на всяка цена. Жалко е, че управляващите не го разбират. С палки и щитове можеш да смажеш всеки един протест, но не можеш да смажеш всички протести! С палки и щитове можеш да спасиш временно властта си, но не можеш задълго да останеш на власт. Именно затова тази власт е пътник. Тя вече пътува - към собствения си позор. Иска ли властта напук на нормалния разум с крайни мерки да стигне до тази крайна спирка?

- Основателни ли са сравненията на това, което се случва днес по улиците на София, със събитията от януари 1997 г.?

- Аналогията за мен е повърхностна, твърде частична и не може да служи като пълен и непротиворечив обяснителен модел. Тогава протестите бяха срещу БСП като партия и срещу начина, по който тази партия иска да управлява, като открадне прехода - в интерес на върхушката на БКП и ДС. Сега протестите са срещу политическия модел на вече откраднатия преход, срещу наложеното статукво, срещу властта на плутократите (1% от населението), които задкулисно употребяват партиите като свои марионетки. Тогава протестите бяха преходът да продължи, сега преходът свърши и протестите са за ревизия на прехода. Обществото тогава допусна да бъде излъгано, сега вече отказва да остане вечно излъгано, то си иска демокрацията обратно, държавата обратно, свободата обратно, сигурността обратно.

- Споделяте ли подозрението, че зад протестите стоят заинтересовани кръгове и лица, които търсят да извлекат политически ползи?

- Много се дразня и силно се възмущавам, когато се говори и пише, че някой дърпал конците, че две олигархии се надцаквали, че се плащало на протестиращите (това обижда лично и мен, защото едното от децата ми е на площадите), че ГЕРБ организирал протестите. Турското гражданско общество и най-вече турският интелектуален елит показаха, че са с нива над българските. Там няма изкуфели професори, мрънкотещи социалномрежести пророци и заслепени от идеологизиран гняв анализатори, които през час да дават воля на лишените от грам вътрешно съмнение гласове и да внушават колко купени били протестиращите и какви чеда на висшата номенклатура били лицата на протестите...

За ГЕРБ какво да кажа... Когато един организъм е отслабен от дълго боледуване, всякакви напасти и прокази искат да се възползват от това. Да се твърди, че е по-добре да остане сегашното правителство, за да не дойде отново ГЕРБ, е все едно да казваме, че е по-добре да се умре от холера, отколкото от чума! Ние трябва да се опитваме да помогнем на организма да оздравее! Много важно, че ГЕРБ искали да се греят на този огън на протеста! Този протест ги е свалял и пак ще ги свали, ако трябва. ГЕРБ са като едрата шарка - оцеляхме от тях без летален изход, но хубавото е, че едрата шарка не повтаря!

Да, в ГЕРБ е пълно с милиционери, доносници и ченгета, имаше и бандити, контрабандисти, както и голям брой некадърници. Сегашната власт може да е по-естетична външно, даже да е по-образована. Но тя трябва да подаде оставка не защото е по-лоша от ГЕРБ, а защото тя продължи да обслужва олигархията, продължи да циментира статуквото, продължи да управлява непрозрачно, в интерес на групировки и лобистки кръгове и в разрез с демократичните норми и ценности.

За разлика от редица протестиращи, аз нямам партия, на които със сляпа лоялност да стискам пръсти. За мен е важно не толкова кой управлява, а как управлява. Който и да дойде на власт след изборите, той вече няма да управлява така, както предната или тази власт. Направи ли го, ще се изправи лице в лице с многократно по-силни протести.

- Ще се роди ли ново дясно от напъните на протеста и нужна ли е дясна алтернатива на продължаващото 24 години дясно управление на страната?

- Четири неща ми се ще да кажа набързо като отговор на този въпрос. Първо, след неудачния си престой в политиката и с натрупването на години, знания, т.е. и на печал, вече не се определям нито като десен, нито като центрист, приключил съм с политиката. Второ, мен слабо ме вълнува БСП. Вълнува ме само дотолкова, доколкото, ако БСП бе нормална лява партия, с младо и интелигентно, а не разядено от корупционно мислене и проолигархично обслужване ръководство, тогава и вдясно щеше да има аналогична силна дясна партия, а не мутант като ГЕРБ. Алтернативата на модерна партия е модерна партия, а алтернативата на партия мутант е партия мутант. Трето, десните избиратели не са представени в този парламент и заради това този парламент е обречен - той е като самолет с едно крило. Четвърто, преди месеци изложих своите виждания за новия десен проект. За да бъде успешен той, е нужно да се изпълнят няколко условия - отказ от досегашните десни лидери, отказ от сектантските ултралиберални и хиперпазарни догми, отказ от фундаменталистката русофобия, отказ от фанатичната и епилептична реторика, в която е заложена остарялата алтернатива "комунизъм или антикомунизъм".

- Приемната на еврокомисаря Вивиан Рединг у нас се превърна в нещо като изповедалня на угнетеното и безпомощно гражданство. С какви чувства наблюдавахте този публичен диалог?

- Обществото ни няма диалог с нашите политици, затова изнася диалога на европейско равнище. То така бе възпитано и отчасти дресирано - че когато се дърлят политиците ни, арбитър им е Европата. Освен това българинът от векове има силно недоверие към собствената държава и той, загубил възможността да я остави в блатото, търси начини да я наковлади пред контролиращата я империя (съюз, алианс, освободител, по-голям брат и т.н.).

Някой ми предложи и аз да отида като публика във Военния клуб. Не отидох, защото Европа самата е в криза и тази криза е резултат и от липсата на кауза, на мисия. Когато няма кауза и мисия, Европа лансира средна ръка политици. Аз имам слабост не към Вивиан Рединг, а към Вивиан Лий. По-сериозно казано - решението на българските проблеми е в България. Хубаво е, че я има дисциплиниращата сила на Европа, но тук дойдоха и десни, и леви европейци, които абсолютно съзнателно подкрепиха предизборно или следизборно своите, както казваше първата желязна лейди Джийн Къркпатрик, "кучи синове".

- Като експерт по въпросите на националната сигурност смятате ли, че тя е сериозно застрашена от настоящата институционална и политическа криза?

- И на теория, и на практика без да е човек какъвто и да било пишман експерт в националната сигурност може веднага да каже, че настоящата политическа, институционална и морална криза в страната ни е пряка заплаха за националната сигурност. Когато страната се тресе, когато политиците не могат да управляват, а обществото не иска да го управляват тези, които го управляват, когато всеки ден ескалират несъгласието и нестабилността, държавата агонизира. Но вината не може да се прехвърля върху протестиращите, нито да се дели поравно между тях и властта! При демокрацията основната отговорност се носи от политиците!

Значи ако някои техни действия са успешни (макар че са направени заради обществото и по настояване на обществото), политиците проглушава ушите на всички с простия факт, че са си свършили работата и искат почести и слава за себе си и за никой друг. Но ако се провалят и срещу тях избухне недоволство, те насочват отровните си стрели само и единствено срещу недоволните. Обществото не може да бъде по-отговорно от политиците. Ако бе така, то нямаше да има нужда от политици.

В този смисъл сегашното управление и неговата безпрецедентна криза е генератор на рискове за националната сигурност. Вече даже не е важно какви решения вземали и колко били компетентни. Има непоправимо и необратимо рухване на доверието. Без доверие при демокрацията не може да се управлява.

Не мога дори да повярвам на очите си колко абсурдни грешки направиха лидерите на БСП за единица политическо време. И то като се знае отлично и печално, че БСП най-лесно поражда съпротива срещу себе си. А нейните лидери арогантно игнорираха този факт. Обществото предчувстваше, че ще започнат от началото да управляват непочтено, то беше мнително, недоверчиво. И те с първата си дилянпеевска крачка го убедиха, че тази му мнителност, тази му подозрителност са били абсолютно основателни, даже е имало известно подценяване от присъщата на българина толерантност и от вековното му схващане, че който е до кацата с мед, все някак ще си оближе пръстите.

- Адекватно ли е поведението на президента Росен Плевнелиев в тази тежка за властта ситуация? Все пак сте били и в ролята на президентски съветник по време на първия мандат на Георги Първанов?

- Към президента аз подхождам както към главния прокурор - там, където според мен се вършат добри неща за България, аз съм "за", аз ги подкрепям. Но недоверието и критичността си остават. Продължавам като гражданин и мислещо демократично същество да очаквам сериозни доказателства, че президентът може да бъде лидер на нацията и че главният прокурор поне веднъж ще действа по начин, който да разсее моите тревоги от усещането за синхронизирани действия на първите лица в БСП и първите лица в прокуратурата. Аз очаквам, все още напразно, главна прокуратура да докосне с нещо повече от перце поне един бос на организираната престъпност и да повдигне поне едно обвинение (освен, слава Богу, срещу Цветан Цветанов) срещу тези, които в нормална държава не биха се спасили от осъждане... И накрая, аз определено си въобразявам и даже започвам да мечтая - че не само могат, а и трябва да бъдат извадени на бял свят всички, ама абсолютно всички всички тефтерчета, органайзери и таблети, от които се вижда как се шири неограничено политическата корупция, как се вземат задкулисно фундаментални политически, икономически, финансови и енергийни решения, как държавни институции се използват за лични, частни и корпоративни цели, как се издигат потресаващо несъстоятелни фигури за ръководители на ключови институции.

- Като прозорлив наблюдател и човек с горчив политически опит - какви са големите ви страхове за бъдещето и съзирате ли оптимистичен вариант за нормализирането на обществените отношения в България?

- Както казва един мой приятел: аз изобщо не съм песимист, а само ме е страх от бъдещето и се плаша от това как ще я караме нататък...Главните ми страхове са свързани с ускоряващото се превръщане на България в коридорна територия с обслужващи функции, населявана от спасяващи се поединично индивиди и управлявана от национално безотговорни и тотално скарани с демократичните норми политици...

Ние нямаме общи цели и ценности, общи каузи и идеали, не знаем какъв е смисълът да сме заедно тези вчера 8, днес 7, утре 6 милиона, освен вероятно малшансът да сме се родили тук. Ние нямаме национална стратегия и не знаем за каква, образно казано, купа се борим - за купата на европейските шампиони, за купата на съветската армия или за купата на аматьорската лига.

Държавата се управлява с импровизации и симулации. Довчера стратегически решения се вземаха в зависимост от това с кой крак е станал премиерът. Сега - в зависимост от това кой кръг от интереси какви интереси има... А когато една система се управлява с импровизации и симулации, то нараства вероятността тя да вземе някой ден решение с катастрофически за самата нея последици. Именно затова с цялото си сърце подкрепям протестите и протестиращите. Те дават надежда, че не всичко е загубено, те дават шанс за промяна към по-добро. Като преподавател аз всеки ден виждам тези прекрасни български млади хора - умни, талантливи, знаещи и можещи, виждам такива патриоти сред тях - и българи, и турци, и роми, и евреи, и арменци - без всичките тях България не може! Без нито един от тях България не може. Младите българи са единственото останало конкурентно предимство на страната ни, единственият неин конвертируем капитал, единственото нейно достойнство като народ и общество, единствената нейна надежда нещата да тръгнат към по-добро.

------

*Всичко казано в това интервю е лично мнение на Николай Слатински. То не ангажира институциите, в които той работи или на които сътрудничи.