"За да се разцепи ГЕРБ, трябва да се разцепя аз", заяви на 8 юни 2013 г. Бойко Борисов. Невероятно изглеждаше допреди година, но е факт - ГЕРБ наистина се цепи. Искра Фидосова напуска парламента натирена, сами тръгват бивши депутати и координатори, които недоволстват срещу нея и Цветан Цветанов. А колко розов бе светът през декември 2006 г. - Борисов основаваше партията сияещ като краля слънце, махаше пръст към своите: "Вие ще мълчите, само аз ще говоря... Сред вас има предатели, знам". Те му ръкопляскаха.

Периодът сега е труден за ГЕРБ и това е нормално, като се има предвид кратката история на партията. Борисов е силен на избори, доказано е. Но когато няма такива,



настава брауново движение



на послания, действия и политически съдби. В момента България върви към предсрочни избори, но никак не е ясно, че ще бъдат скоро. ГЕРБ е в ролята на парламентарна опозиция, но на практика не опозиционерства - не стои в пленарната зала и през ден измисля причини защо. Борисов, естествено, се готви за предсрочните избори, но ситуацията е коренно различна от двата парламентарни вота, в които досега е участвал - за да управлява пак, със сигурност са нужни бъдещи партньори.

Натирянето на Фидосова много прилича на разжалването на други фигури от ГЕРБ. Появява се гаф (тефтерчето на Филип Златанов), Борисов, естествено, за първи път чува за корупцията и далаверите ("нещата са се случвали без мое знание") и заел позата на благороден самодържец, разговаря с провинения, който доброволно напуска. Следват приказки от рода на "тази власт не ни е дадена от хората за такива работи, дори и при съмнение сваляме от пост". Така в миналото по сходен начин бяха погнати близкият до Борисов Лъчезар Иванов, здравният министър Божидар Нанев (хвърлен на прокуратурата и напълно оправдан от съда), както и други фигури. Ефектът бе многообразен - зрелище за електората, водещо до рейтинг, удовлетворяване на лобита, разчистване на личния терен край Борисов.

Сцената с Фидосова сега носи няколко особености. Тя е част от продължаващия сюжет "аз съм добър, другите са лоши, махам ги", но има за цел и да пренареди къщата в ГЕРБ. Партията е лидерска, вътре в нея обаче съжителстват различни кланове и интереси. Клонът на Цветанов със



срасналата се с него вейка на монтанската правистка



стана най-значимата част от родословното дърво на ГЕРБ. Но това не се харесва на доста среди в партията, не са само на напускащите Емил Димитров, Павел Димитров и т.н. В този смисъл отстраняването й е вътрешно послание за единство. От друга страна, без Фидосова, притежаваща изключително лош обществен имидж, файтонът на ГЕРБ ще се движи по-леко из политическия друм. От тук нататък са интересни няколко въпроса, на които времето ще даде отговор - ще раздруса ли Борисов дървото из основи, посягайки на Цветанов (по-скоро не, ако да, ще е в далечното бъдеще); колцина избиратели ще се хванат отново на въдицата "добрия Борисов, зад гърба на когото стават безобразия" (наистина е любопитно колко ще бъдат); трето, доколко ГЕРБ без Фидосова е поносим коалиционен партньор (вдясно, а защо не и вляво).

Няколко думи трябва да бъдат казани и за отцепниците, които ще правят нова партия. Засега като такива се афишираха хасковлията Иван Петров, варненецът Павел Димитров, добре познатият Емил Димитров, благоевградчанинът Константин Хаджигаев, бившият земеделски министър Мирослав Найденов и още няколко. Ако си припомним НДСВ, ще видим, че историята се повтаря като фарс. Към края на мандата на НДСВ и ДПС от царската партия се отцепи "Новото време". Хората на Емил Кошлуков недоволстваха от "панайотките", т.е. юридическото лоби. После, към края на управлението на тройната коалиция, самите "панайотки" напуснаха НДСВ, несъгласни със загубените си позиции. Въпреки разликите в нюанса (разпадът на НДСВ се състоя, докато партията е на власт, а при ГЕРБ - след като падна), то приликите са очевидни: до един момент отцепниците не атакуват лидера;



недоволни са от "сив кардинал" под него",



мнозина от тях преди разкола са били в свитата на владетеля, имат лични заслуги за славата му, преди да изпаднат в немилост (част от "панайотките", юристите, защитаваха яростно в парламента царската реституция; Мирослав Найденов се оцапа доста, за да свети Борисов). В крайна сметка тези хора накрая разбират, че нищо вече не ги свързва с партията майка, искат отново власт и това ги обединява. Пишат устав, послания, все едно създаването на политическа сила е обикновена манифактура. Тъй скоро ще се появи и партията на отломките от ГЕРБ. Нищо кой знае какво ново няма в крайна сметка, освен настина фарса. "Отцепниците подготвят нова партия, която е със същите идеали", каза наскоро Мирослав Найденов. Моля? ГЕРБ и идеали? Найденов и идеали? Емил Димитров? А Фидосова няма ли си?

Дълго време изглеждаше, че ГЕРБ ще е хегемон вдясно. Но времето е размирно, възможно е Реформаторският блок, групиран около ДСБ, да набере скорост. Ще има и нови десни формации, които по малко ще чупят от електорална пита на ГЕРБ. Съвсем логично е партия, създадена заради властта, да се тресе кадрово и организационно, когато не е на власт. Голямото питане е колко точно се е свила личната харизма на Борисов. От този въпрос зависи ГЕРБ.