Защо хората са готови да плащат повече пари за органични зеленчуци, плодове, мляко, месо и не се възмущават от това, че Европейският съюз щедро подпомага финансово екологичното селско стопанство? Различните проучвания сочат едно и също нещо - хората са убедени, че в тези продукти няма "химия" и най-вече пестициди. На второ място е желанието да се купят по-полезни (тоест съдържащи витамини и микроелементи) и по-вкусни продукти. На трето място и значително по-назад са аргументите за защитата на околната среда, тъй като много хора смятат, че подобен вид селско стопанство не носи вреда на природата.

За преимуществото на екологичното хранене говорят не само подобни производители и подкрепящите ги зелени организации, но и голям брой медии. Телевизионните готвачи повтарят като мантра тезата, че вкусните и полезните блюда трябва да са приготвят само от органични продукти. Тези изказвания не се опровергават и затова в масовото съзнание "еко" вече е синоним на полезното. Тъй като тук не остава място за скептично мнение, до обществото на практика не достига гласът на специалистите по токсикология, хранене, селско стопанство, химикали или на еколозите. Това е жалко, защото голяма част от представите на хората за органичните продукти са митове.



Натуралното срещу изкуственото



Екологичното селско стопанство се опира в същността си на един ключов принцип, който гласи, че химията, която е създадена от хората (тоест изкуствени торове и средства за защита на растенията), е вредна и лоша по своята природа. Затова екологичните фермери използват натурални подобрения, растителни екстракти и средства, които се смятат за традиционни. Каквато например е сярата, която се използва в селското стопанство за борба с кърлежите и различните заболявания на гъбите вече почти 5000 години. Проблемът е в това, че разделянето на лоша, изкуствена и добра на химията от научна гледна точка е абсурдно. Особено след като е научно доказано, че едно или друго вещество може да бъде вредно за човека и природата в зависимост от неговите свойства и дози, а не от произхода му.

Оттук идва и въпросът дали в екопродуктите има химия? Да. Първо, ние всички ядем храна, която се състои от химически елементи и съединения. Добра илюстрация за това може да е едно напоследък популярно в интернет изображение с изчислените съставки на една обикновена ябълка. Това са "моноокис на диводорода"(тоест вода), растителни мазнини, захар, нишесте, каротин, токоферол(Е306), рибофлавин(Е101), никотинамид, биотин, пантотенова фолиева, палмитинова, олеинова, линолова, оцетна и салицилова киселини, аскорбинова киселина(Е300), стеаринова киселина(Е570), хидроксибутандиова киселина(Е296), пурини, натрий, калций, манган, желязо, мед, цинк, фосфор, оцветители и антиоксиданти.

На второ място, макар и екопродуктите да съдържат по-малко пестициди, това не значи, че производителите на органични зарзавати въобще не използват химически средства за защита на растенията. Нормите на Евросъюза разрешават използването на 26 т.нар. екологични пестицида, между които са вече споменатите по-горе традиционни вещества и съединения от растителен произход. Но това не значи, че те винаги са по-малко токсични. Например до 2011 г. в европейските и американските биопроизводства беше разрешено да се използва веществото ротенон, което се получава от тропически растения и активно се използва като инсектицид. То обаче беше изключено от разрешения списък, когато опити с плъхове показаха, че големи дози от него предизвикват симптоми, които приличат на болестта паркинсон.



Пестицидите не са толкова страшни



Много интересен е фактът, че никой в света (американците смятат да започнат едва т.г.) не следи за реалните обеми на натуралните пестициди, които се използват в екоземеделието или за тяхната концентрация в продуктите. Според изследване на Евробарометър около 78% от поляците се опасяват от "останките на изкуствените пестициди в зеленчуците, плодовете и зърнените култури". Сред европейците като цяло това са 72%. Тези настроения са отзвук от ситуацията през 50-те години на миналия век, когато минералните торове и инсектицидите масово се използваха в селското стопанство, и то много безразсъдно. Страхът от тази практика доведе до заявления, че това ще доведе света до екологична катастрофа. Това на свой ред породи "химиофобията", което на свой ред е ирационален страх от всякакви химически субстанции, които са създадени от човека.

Оттогава светът се промени, тъй като се появиха държавни и международни институти, които се занимават с охраната на природата и контролират използваните в селското стопанство синтетични средства. Произвеждащата ги промишленост също се промени и тя вече полага много по-големи грижи за околната среда. Промени се и знанието на хората. През 2000 г. двама учени от Калифорнийския университет - професор Брюс Еймс и Луис Голд, публикуваха много важно изследване в тази сфера. От него следва, че заедно с храната всеки човек изяжда около 10 000 вида пестициди, които се произвеждат от самите растения като защита от вредители. От тях 99.99% имат натурален произход. И ако синтетичните пестициди са добре изучени, то за растителните се знае много малко. Около 100 вида подобни натурални продукти са били използвани върху животни и се оказа, че при половината от тях са се развили ракови заболявания. Значи ли това, че подобни растения предизвикват рак? Не, но пък демонстрират абсурда на антихимичната истерия. Освен това вече е доказано, че 71% от синтетичните пестициди, които в наши дни се използват в селското стопанство, са по-малко отровни от ванилата, а 97% от кофеина или аспирина.

САЩ и ЕС провеждат все повече проверки в тази сфера. Неотдавна Европейската агенция по безопасност на хранителните продукти (EFSA) публикува подробен отчет за пестицидите в храните. Били са изследвани 77 000 проби от 29 страни в Европа, което показа наличието на пестициди само при 0.4% от тях. Обаче по мнението на експертите на EFSA дори употребяваните в храната подобни продукти не са опасни за здравето. Специалисти от университета в Дъблин от своя страна доказаха, че сред хората, които ядат предимно зърнени култури, употребата на синтетични пестициди остава на нивото от 0.1 до 10%, което е безопасно за здравето на хората. Това потвърдиха и данни на Световната здравна организация.



Нито са полезни, нито са по-вкусни



Твърденията, че сертифицираните екологични продукти гарантират полза за хората, също са неверни. Съответните документи само показват, че нещо е били отгледано в съответствие с принципите на екологичното земеделие. Затова американското Министерство на селското стопанство, което отговаря за въвеждането на система за сертификация в страната, тактично предупреждава, че знакът "еко" не означава, че продуктът е по-полезен и качествен. Привържениците на идеята за органично хранене често цитират избрани научни публикации, които доказвали, че екологичните зарзавати, плодове, зърнени и млечни продукти съдържат повече витамини С, А или полифеноли (вещества, които според различни данни могат да предотвратяват рак). Затова те са по-полезни. През последните десет години редица учени проведоха подробни анализи на цялата литература посветена на този въпрос. Така м.г. голям шум предизвика работата на изследователите от университета в Станфорд, които изучили 237 публикации (колкото изискват научните критерии), в които се сравнява химическият състав на органичните и обикновените продукти, както и тяхното влияние върху здравето на хората. Основният извод е, че от гледна точка на здравето потреблението на подобни продукти е идентично.

Няколко години по-рано подобна работа бе проведена по поръчка на британската Агенция по стандартизация на храните. Нейните автори анализираха 162 научни статии през последните 50 години, в които бяха представени 3500 сравнения на различни съединения в хранителните продукти. Стана ясно, че при съдържание на 15 питателни вещества (например витамин С, А, калций) екопродуктите не се отличават от обикновените. Отделно появилите се различия нямаха значение като цяло за здравето на човека. В този контекст може да се спомене също така отчетът на Американската академия по педиатрия от м.г., която отбеляза, че макар в органичната храна да се съдържат по-малко синтетични пестициди, няма научни доказателства, че нейното потребление може да окаже положително влияние на здравето. Най-важното е да се придържаме към правилния начин на хранене с голямо количество зеленчуци и плодове. И няма никакво значение дали те са органични, смятат американските педиатри. Също така трябва да се спомене и британският Комитет за рекламни стандарти, който се занимава с проверката на добросъвестни реклами и който забрани преди няколко години на организацията Soil Association (занимаваща се със сертифицирането на органични продукти) да използва в своите кампании твърдението, че екохраната е по-полезна от обичайната.



Медицинската лъжа



Въпреки разпространеното мнение, най-много вреди за природата идват не от промишлеността, а от селското стопанство. Около 35% от повърхността на Земята в момента се използва за селскостопанска продукция. Хората позволяват да съществуват предимно полезни за тях растения, което вреди на биологичното разнообразие. Нищо не промени така силно облика на нашата планета като земеделието. Затова една от най-важните задачи, която стои пред човечеството, е то да е по-малко обременяващо за околната среда. В същото време екологичното земеделие не помага да се подобри природата. Традиционното селско стопанство използва голямо количество химически торове и пестициди, което, разбира се, нанася голяма вреда на природата. Но през последното десетилетие то стана съвсем друго. Изследвания показват, че най-доброто решение е използването на т.нар. интегрирани системи, които включват елементи на съвременни и екологични методи (например ротация на отглежданите култури). Тя се основава на реални оценки на производителността и вредата за околната среда, както и научни достижения (в частност биотехнологии), без да се отказват синтетичните пестициди (но да се използват умерено) и генномодифицирани организми (ГМО). Това ще позволи ограничаването на химическата обработка на растенията, тъй като някои видове ГМО сами изработват пестициди, които им позволяват борба с вредителите (подобни вещества от години масово се използват в екостопанствата).

През последните 15 години селското стопанство, което се основава на биотехнологии, внася голяма полза в опазването на околната среда, отколкото екологичното земеделие за половин век от своето съществуване. Обемът на използваните пестициди е намалял на 472 милиона тона, а изхвърлянето на вредни газове само за 2011 г. е намаляло с 23.1 милиарда тона. Трябва да се отбележи, че използваното в екостопанствата компостиране (тоест производството на натурални торове) се явява съществен източник на парниковите газове - метан и азотни окиси.

На фермерите, които се занимават с екологично стопанство, им е забранено да използват ГМО. Защо? Един от поводите е убедеността в това, че генната модификация е недопустимо вмешателство в това, което е естествено природно. Тук идеологията отново побеждава разума. Всички култивирани в момента растения са създадени с помощта на тези или онези генни модификации, като цялата разлика е, че те се създават с по-малко точни методи (кръстоски, селекция, мутации с помощта на химически средства или йонизиращо облъчване). Друга причина е, че такива природозащитни организации като "Грийнпийс" въздействат на общественото мнение и оказват поддръжка на екологична земеделска пропагандна. Заедно с това те водят ожесточена борба с ГМО.

И най-накрая, последният, но не по-малко важен факт е, че екостопанствата произвеждат много малко продукция (средно на 20-25% по-малко, отколкото при използването на обичайните аграрни технологии). Ако се реши всички селски стопанства да преминат на екологични технологии (което сега е около 2%), трябва да се търсят допълнителни огромни площи земя. По този начин екологичното земеделие води до разточително използване на такива ценни в наши дни ресурси, каквато е обработваемата земя. Затова например правителството в Дания, което през 90-те години мислеше да премине изцяло на екологично селско стопанство, след като се запозна с отчет на редица експерти, се отказа напълно от тази идея.



Убийствено здравословно хранене



Органичните продукти се смятат за полезни и безопасни, обаче в действителност при погрешно отглеждане или приготвяне могат да се превърнат в смъртоносна опасност като всяко друга храна. Пример за това е историята от 2011 г., когато във Франция и Германия избухна епидемия, предизвикана от опасната разновидност на бактерията E. Coli. Числото на заболелите тогава достигна 3100 души (от които тежко 850), а 53-ма починаха. Източник на епидемията се оказаха органични египетски семена. Те били заразени с бактерията, която попаднала там, по всяка вероятност при използването на екскременти на животни или хора. В САЩ пък вече има редица случаи на опасни екологични продукти и на иззети храни по подобни причини. През декември 2011 г. от магазините в страната бяха иззети 15.5 тона говежда кайма, която също била заразена с бактерията E. Coli. От щандовете също така изчезнаха например домати или семена на целина, в които бе открита салмонела.