Покрай актуализацията още по-ясно се виждат структурните проблеми, от които страдат подготовката, изпълнението и отчитането на държавния бюджет. Актуализацията донякъде се възползва от дефектите на бюджетната процедура, но в същото време и ярко подчертава най-големите от тях. Първият от дефектите е



непрозрачността на прогнозите



Прогнозите, върху които се гради бюджетът, се правят от самото Министерство на финансите, което подготвя и бюджета. Това освен че създава известен конфликт на интереси, позволява и политически натиск върху един чисто експертен процес. Също така проблем е, че липсата на доверие към прогнозите води до политически атаки към бюджета - при приемането на бюджет 2013 от опозицията имаше критики както за надценени, така и за подценени приходи.

Но най-големият проблем е това, че в бюджета няма публикуван анализ на чувствителността - т.е. какво ще стане, ако една или друга прогноза не се сбъдне. Това дава възможност за брутално политиканстване - както от приемащите бюджета, които могат да твърдят, че той ще се изпълни и при по-нисък растеж, така и от тези, които сега актуализират бюджета, които твърдят точно обратното. И едните, и другите не са публикували никакъв анализ или модел, който да доказва твърденията им. Това е голяма непрозрачност на бюджета, която позволява да се прави актуализация, без въобще да се доказва дали това е необходимо и обосновано.

В други страни (Великобритания, някои скандинавски страни) макроикономическите прогнози се правят от независими органи, които не са податливи на политически натиск. Това е и посоката, към която отиват останалите европейски страни.



Непрозрачни са и "буферите" в бюджета



В държавния бюджет ежегодно се залагат "буфери" - средства, които не са по конкретно перо и могат да се похарчат по усмотрение на правителството. Най-видимият буфер е т.нар. резерв за непредвидени разходи. Но има и много други. Например, надценяват се разходите за съфинансиране на еврофондове, разходите за лихви, вноската на България в бюджета на ЕС и др. Още от началото на годината е ясно, че тези разходи няма да се изпълнят в пълен размер, т.е. остават огромни средства, които правителството може да реши да похарчи практически за каквото поиска. През миналата година например само от лихви и от вноската в бюджета на ЕС има спестени 300 млн. лева. Отделно още поне толкова са спестени от кофинансиране на еврофондове (което ще стане и тази година заради недостатъчно усвояване на еврофондове). Т.е. в ежегодните бюджети има някъде между 700 и 900 млн. лв. буфери, макар че точната сума се знае от много малко хора.

Липсата на буфери беше един от аргументите за актуализацията - но правителството не е представило точен анализ колко точно са буферите в бюджета, точно колко от тях вече са похарчени и колко не са. Защото и това правителство не иска да прекрати практиката да си има "свободни пари за харчене", т.е. буфери. Очевидно е, че решаването на този проблем минава през по-прозрачно бюджетиране на буферите, по-затегнат контрол и прозрачност при харченето им (например чрез задължително обсъждане в комисии и гласуване в парламента, а не чрез решение на правителството).



Мъгла тегне и над невърнатото ДДС



Много се изговори за невърнатото и просроченото ДДС, дължимо към фирмите. Така е, защото официална и редовна статистика за това не се публикува. Едно правителство може избирателно да пуска данни, с които да доказва, че няма много невърнато ДДС. Или въобще да не коментира темата, оставяйки поле за спекулации. Сегашното правителство отиде в другата крайност - да твърди, че има повече невърнато ДДС, отколкото то е реално, отново с намерението да постигне политическа цел (актуализирането на бюджета). Всички тези практики са лоши, защото позволяват манипулиране на бюджета и на обществото.

Решението е в редовното публикуване на данни, съставени по стандартна методология, които да показват реалното състояние.

Добре е, че



за размера на просрочените задължения се публикува статистика



- макар и само веднъж на тримесечие. Но не се публикува разбивка кои министерства имат такива дългове. И няма никакви данни за поети ангажименти и задължения за бъдещи периоди. Това позволява отново или да се укрива реалният размер на поетите ангажименти, или както е в момента - да се твърди, че те са повече, с цел да се оправдае актуализацията на бюджета. Тази ситуация успешно се използва от отделните бюрокрации, които си прокарват (непрозрачно и без никакъв анализ и обсъждане) разходи, които парламентът не им е гласувал.

Без ясна и детайлна статистика всеки политик може да си твърди каквито си иска измислици-премислици за бюджета (което почти всички правят). Необходими са ясни правила кой и при какви условия може да поема ангажименти за бюджетни разходи за бъдещи периоди и тези ангажименти да са в рамките на съответните бюджети.



Липсва бюджетна дисциплина



По-силните министерства знаят как да получат повече пари, отколкото парламентът им е гласувал - похарчват си бюджета през първите няколко месеца и след това започват да плачат по медиите, че нямат пари дори за бензин (МВР е типичен пример). Обърнете внимание, че обикновено пари по този начин получават министерствата, които и без това имат най-големи бюджети. МВР например всяка година получава допълнително финансиране, въпреки че има най-големия бюджет в сравнение с всички останали министерства - повече от 1 млрд. лева.

Проблемът е, че това изкривява стимулите за бюджета - никой не се опитва да си направи реалистични разчети и да ги спазва, тъй като никой не приема приетия от парламента бюджет за закон. Всеки знае, че правителството може да му отпусне още пари във всеки момент. Това създава стимул за похарчване на максимално много пари в началото на годината, за да може да се "мрънка" за още по-нататък. При това обикновено се разходват пари за най-ненужните неща, а най-важните разходи се отлагат за края на годината, тъй като с тях е по-лесно да бъде изнудван финансовият министър.



Фискалният резерв



Преди законът залагаше минимално ниво на фискалния резерв, което трябваше да се изпълнява към всеки момент (реално към края на всеки месец). Това не даваше възможност за гъвкавост и беше променено, така че сега минимумът на фискалния резерв е задължителен към края на годината - т.е. към 31 декември. Промяната обаче създаде друг проблем, тъй като в края на периода има много непредсказуеми приходи от еврофондове и други плащания и се създава голям риск за изпълнението на изискването. Например, ако ЕС забави възстановяването на еврофондовете и не ги плати през декември, а през януари, правителството няма да може да плати някакви други разходи през декември заради липса на пари във фискалния резерв.

Решението е във възприемане на лимит на фискалния резерв, който не е нито задължителен постоянно през годината (както беше преди), нито е задължителен само в края на годината (както е сега) - долната граница на фискалния резерв трябва да е задължителна на средномесечно ниво. Т.е. в някои месеци резервът може да е 3 милиарда, а в други 5 милиарда, средногодишно да се поддържа ниво от 4.5 милиарда. Това дава гъвкавост и в същото време не позволява падането на резерва на твърде ниско ниво за дълго време.



България има един от най-неефективните бюджети



в Европа от гледна точка на постиганите резултати от харченето на пари в различните сфери и от гледна точка на разпределението на средства между отделните приоритети. Според международни изследвания със същите разходи България би могла да постигне два пъти по-висок ефект от сегашния, но ако се харчи по-ефективно. За съжаление бюджетната актуализация по никакъв начин не засяга този въпрос. Запазва се същата структура на разходите. Неефективността дори се засилва, тъй като най-облагодетелствани от актуализацията са МВР и МО, които и досега харчат твърде много и твърде неефективно.

Решението е в пълен преглед на публичните разходи, перо по перо, програма по програма, със съответния анализ, който да покаже къде трябват повече пари и къде програмите не постигат резултат и трябва да се закрият.

В България



като цяло данъчно-осигурителното бреме е високо



Проблемът е, че не се събира голяма част от дължимите данъци и осигуровки заради голямата сива икономика. В момента бюджетът харчи годишно около 40% от БВП, но при пълна събираемост би могъл да постигне нива от над 50% (допълнителните средства могат да се използват за финансиране на по-важни сфери и за намаление на ставките на облагане).

Сегашният премиер твърдеше, бидейки в опозиция, че може веднага да вкара в бюджета милиарди допълнителни приходи от спиране на контрабандата. Сега твърди обратното - че няма да се съберат дори заложените приходи и затова се актуализира бюджетът. Между другото и ГЕРБ през 2009 г. твърдяха същото, когато бяха в опозиция, а после във властта също не постигнаха голямо увеличение на приходите. Но освен контрабандата по-големият проблем са сивата икономика и укриването на доходи, което е най-високо там, където са най-високи ставките (осигуровки, ДДС и особено акцизите имат доста високи ставки на облагане).

Освен укриването на доходи има и огромни данъчно-осигурителни вземания, които са декларирани, но не са събрани (по последни твърдения от МФ става въпрос за 18 милиарда лева!). Тези вземания все повече се увеличават, но не се търси структурно решение и промяна на начина на работа, а се продължава по досегашния очевидно неработещ модел.