Ако може изобщо да се вярва на политици, има шанс да възкръсне идеята АУДИ, т.е. да се създаде една Агенция за управление на държавното имущество. В никакъв случай не лобирам за разплод на бюрократичните структури. Напротив, АУДИ трябва да погълне разпокъсаните (неслучайно) органи, заети сега с нейните задачи - приватизационното ведомство (АПСК), агенцията за държавен резерв и военновременни запаси, агенцията за обществени поръчки, ведомствените дирекции за управление на държавно имущество, каквито има всяко министерство. Няма нищо по-естествнено един собственик - държавата, да наложи общи правила и ред за придобиване, стопанисване, ползване, отчуждаване, отчет и контрол на имуществото си. В днешна България това е



проблемът с най-високо финансово тегло!



Днес никой не може да отговори с точност какво притежава държавата, къде е нейното имущество, колко струва и кой го владее. Актове за държавна собственост са издадени за малка част, вероятно под 10%, от недвижимите имоти. За движимите вещи регистър няма, а за финансовите активи и дума не обелва Законът за държавната собственост. Това са активи за десетки милиарди левове, всяка година държавата придобива имущество за над 10 млрд. лева (ако добавим към бюджетните инвестиции и вложенията, платени от еврофондовете). Това е повече от всички постъпления от прословутата приватизация. За целия период 1993-2002 г. те са 7.4 млрд. лв. Каква част от всичко придобито се разходва през текущата година, колко се натрупва, колко се изхабява, съсипва и присвоява - всичко това



остава дълбока тайна,



скрита зад стените на ведомствените феодални владения. За приватизацията са изписани стотици хиляди страници проекти, проспекти, отчети, анализи, есета и разследвания, експертизи, пледоарии и присъди. А темата как се управлява държавно имущество на стойност десетки пъти над всичко, което някога сме приватизирали, въобще не се обсъжда. Не разбирам. Дори бегъл размисъл подсказва, че докато държавата е приватизирала с много шум имущество за 7.4 млрд. лева, тихомълком е присвоено (откраднато, задигнато, ограбено, изчезнало) поне два-три пъти повече имущество.



Финансовият портфейл на държавата,



за който Законът за държавната собственост нехае, още по-малко пък се опитва да регламентира, също възлиза на няколко десетки милиарда лева. Колко точно - тайна: липсва систематизирана отчетност. От този финансов айсберг над водата стърчат 5.3 млрд.лв. (към 19.07.2013 г.) - парите на правителството в БНБ, т.нар. фискален резерв. Друг един милиард ще открием вложен в Банката за развитие. За всички останали акции и дялове следи има най-много на хвърчащи листа из министерските чекмеджета. За всякакви "финансирания" за бюджетни предприятия, общини, местни и международни проекти дори такива следи не остават, след като се "изпишат на разход" от текущия бюджет. Няма следа от европейските пари, платени по частни проекти - макар че от държавния бюджет ще се връщат в Брюксел онези от тях, за които се докажат злоупотреби. А в бъдеще се планира



все по-мащабно държавно финансиране,



в плановете на правителството се предвижда цяла мрежа за финансово подпомагане на бизнеса с бюджетни средства - говори се за микрокредити, за публично-частни проекти. Как ще се отчитат и управляват новите, предполагам - стотици милиони, вложения? Хипотезата, че Банката за развитие все някак ще се справи, подминава проблема. Всякакви банки и фонд, дори 100% контролираните от държавата, са само финансови агенти. Политиката на държавата и защитата на нейните интереси не могат да бъдат възложени на който и да е посредник, нужна е специализирана администрация. Портфейлът на държавата трябва да се управлява - това е функцията на АУДИ. АУДИ трябва да развие и идеята за



суверенен имуществен фонд



на българската държава. Такива фондове (sovereign wealth funds, SWF) имат вече десетки държави, чрез тях инвестират на фондовите пазари и директно в проекти на територията на други държави. Така подкрепят експанзията на своите фирми на световния пазар. Някои суверенни фондове имат активи стотици милиарди: държавният пенсионен фонд на Норвегия води със 737 млрд. долара, инвестиционната агенция на Абу Даби управлява 627 млрд., саудитската САМА - 532 млрд., Китай държи във фонда СЕЙФ 568 млрд., 482 млрд. в Китайската инвестиционна корпорация, 161 млрд. в своя национален осигурителен фонд. Задграничните инвестиции на държавата ще са все по-нужен инструмент на икономическата политика. Късогледи са политиците, които си мислят, че държавната икономическа политика свършва на границата на страната.