Произведенията на изкуството стават все по-желани от богаташите, които масово теглят парите си от банковите сметки и купуват картини, скулптури и др. |
Всеки, който се надява да надникне в заключените кутии, намиращи се в този много специален швейцарски данъчен рай, първо трябва да преодолее няколко препятствия. На първата врата служител трябва да въведе правилната комбинация от цифри на малък екран. Следващото препятствие е голяма стоманена бариера, която трябва да бъде завъртяна по посока на часовниковата стрелка, докато щракне, когато е поставена на мястото си. Следва тежка желязна врата, която прилича на херметически капак на подводница. Зад нея е тъмен коридор с врати от двете страни. Само наемателите имат ключове от тези врати. Служителят на компанията Geneva Free Ports & Warehouses Ltd. дискретно остава по-назад, докато собствениците на заключените съкровища броят златните кюлчета или разглеждат колекцията си от картини, съхранявани в склада.
Фамилията Нахмад, която търгува с произведения на изкуството, според слуховете, има 300 творби на Пикасо в склад в Женева. Безброй творби на Дега, Моне и Ротко също се съхраняват в негостоприемните помещения. Произведенията се оценяват на милиарди. Едва ли някой музей може да се похвали с толкова ценна колекция.
Тези, които използват склада, са наистина богати. Според доклада на световното богатство, изготвен от "Капджемини", през миналата година в света е имало 12 млн. милионери, като притежаваните от тях активи възлизат на 46.2 трилиона долара (35 трилиона евро), или 10% повече в сравнение с 2011 г. Световните богаташи обаче също имат проблеми и притеснения. Финансовата криза все още не е свършила, а данъчните оазиси по света са под натиск да разкрият самоличността на хората, които имат сметки в банки, намиращи се на тяхна територия.
Наскоро дори швейцарските банкери изпратиха писма до клиентите си, с които ги помолиха да сътрудничат на данъчните власти и че самите те обмислят да преразгледат политиката си. Това само засили страховете на данъчните власти. "Допускаме, че стотици милиарди франкове ще изтекат от Швейцария", заяви в края на 2012 г. ръководителят на подразделението за управление на активи в UBS, която е една от големите швейцарски банки.
От банки към складове
Не всичко, което банките губят, реално напуска пределите на Швейцария. Клиентите на банките, разбира се, опразниха сметките си и сейфовете. Отчасти в резултат на голямата несигурност на финансовите пазари все по-голяма част от парите се инвестират в материални активи като произведения на изкуството, вино и класически автомобили. Твърди се, че общо 4 трилиона долара са били инвестирани в "активи под формата на ценности" - категория, към която спадат различни видове ценни предмети. Това изисква място в складове, които обаче трябва да отговарят и на най-строгите изисквания за сигурност. Швейцарските военни бункери, направени в Алпите, са много търсени. Но пристанищата - свободни икономически зони в Женева и Цюрих, са дори по-популярни, тъй като предлагат това, която швейцарските банки правеха: свободата на данъчните оазиси и максимална дискретност.
"Изплашените клиенти в момента прехвърлят активите си от банките в градските складове", обяснява любезна дама от пристанището - свободна икономическа зона в Женева. Доскоро само швейцарските митници проявяваха интерес към съдържанието на складовете, а вероятността чуждестранни данъчни власти да получат достъп до тях е малка. Укриването на данъци не е престъпление в Швейцария, допълва тя. "За съжаление не мога да предложа по-голяма сигурност. Капацитетът ни е напълно запълнен", казва тя. Останала й е само една стая с площ от 10 кв. метра - една от най-малките в съоръжението, като годишният наем е 22 000 швейцарски франка (23 500 долара).
За наемателите е истинско предизвикателство да направят подходяща застраховка на богатствата, съхранявани в склада, който разполага с площ от 140 000 кв. метра. "Нямаме допълнителен капацитет, за да предложим още по-добри условия на застрахованите и това е огромен проблем за клиентите", обяснява Улрих Гюнтрам, който е председател на застрахователната корпорация Axa Art, водещ застраховател на произведения на изкуството.
Никой не знае каква е точната стойност на предметите, които се съхраняват в склада. Смята се, че избухването на пожар в Женева може да нанесе най-тежки поражения в сектора на изкуството. Отчасти в отговор на натиска от страна на застрахователите в пристанището - свободна икономическа зона в Женева, в момента се строи нова шестетажна сграда, където ще се съхраняват само произведения на изкуството.
Компанията, държаща склада, е 86% собственост на кантона Женева и предлага специална услуга: швейцарската митническа агенция, която също има офис там, не начислява вносни и износни мита, както и данък добавена стойност. Ценните предмети се доставят в склада директно от летището в Женева. По-късно те могат да бъдат продадени или дискретно изпратени в чужбина, като не се начисляват допълнителни разходи.
Всъщност съоръжението предлага решение на всеки проблем. Клиентите, запалени по класическите автомобили, могат да наемат специални гаражи, докато на любителите на виното се предлага място, където се контролират температурите и влажността. Компании като британската "Стокбридж" се рекламират, че златото е в пълна безопасност в Швейцария дори и когато една държава може да конфискува някои видове активи, съхранявани там. Швейцария е най-големият вносител на злато, по-голям дори от държави като Индия. Четири от най-големите световни рафинерии за ценни метали се намират в Швейцария.
Донякъде заради безмитните складове Швейцария се развива като търговски център за всичко, което блести и е скъпо. Но не може да остане изолирана от интереса на големи и малки престъпници. На 18 февруари тежко въоръжени крадци, преоблечени като полицаи, ограбиха брониран камион, паркиран пред самолет на Helvetic Airways на летището в Брюксел. Те задигнаха диаманти за 50 млн. долара, които пътуваха от Антверпен за Цюрих. Полицията успя да арестува повечето от крадците от брюкселското летище и една малка част от плячката им бе в Женева.
Твърди се, че германски граждани държат към 200 млрд. евро недекларирани доходи в швейцарски банкови сметки. "изтеглете парите си в брой и ги приберете в сейф", съветват банкерите клиентите си. Швейцарската централна банка едва успява да се справи с търсенето на нови банкноти от 1000 франка - най-популярната деноминация на валутата сред укриващите данъци.
Истински богатите обаче предпочитат да инвестират в изкуство.
Китайците вече откриха пазара на изкуство като начин за инвестиция на парите си и в резултат на това глобалният арт бизнес нараства изключително бързо, достигайки продажби за 43 млрд. евро през 2012 г. "Във високия ценови сегмент изкуството функционира като инвестиция. Богатите искат да защитят активите си", казва американският колекционер и автор Итън Уегнър в интервю за немския седмичник "Ди Цайт".
Няма по-подходящо място за това от Швейцария, където за разлика от Германия изнесените произведения на изкуството са освободени от ДДС. Това е и една от причините Art Basel да се превърне в глобален дом на изкуството и най-значим панаир.
Всяка година в средата на юни около 300 частни самолета пристигат на летище Базел-Мюлхауз-Фрайбург за откриването на панаира, когато галериите канят клиентите си на ексклузивни предпремиери. Тази година повечето от милиардерите, заинтересувани от изкуство, като руснака Роман Абрамович, трябваше да се спрат на друго летище заради стачката на френските авиодиспечери.
Но дори това не попречи на бизнеса. Произведенията на автори, превърнали се в глобални марки, са особено успешни по време на арт панаири, известни с това, че привличат огромни пари. В деня преди откриването инсталация на Александър Калдер бе продадена за 12 млн. долара. Всяко от 5-те копия на новата скулптура на германския творец Георг Базелиц бе продадено за малко под 1 млн. евро.
Нюйоркският галерист Дейвид Звирнер поиска 3.5 млн. долара за ранно платно на Герхард Рихтер и то бе продадено светкавично. "Няма съмнение, че сме в период на високи цени и същевременно пазарът е абсолютно здрав", обяснява Звирнер.
Сам Келер, директор на фондация "Байелер базелски музей", също е изненадан от развитието на бизнеса. "Артистите днес привличат същото внимание, на което се радваха рок звездите", казва Келер, който оглавява Арт Базел от доста време. И не намира нищо нередно в това, че глобалният елит е избрал да харчи парите си за изкуство.
Двигател на пералня за пари
Широко известен факт е, че повечето произведения на изкуството буквално изчезват в арт складове. Дилърите освен това са напълно наясно как международната търговия с изкуство може да се използва за пране на пари.
През април ФБР претърси галерия "Хели Нахмад" на Мадисън авеню в Ню Йорк. Американските власти обвиняват Нахмад, който е от семейство на колекционери, в пране на пари и други престъпления, той отрича. Нюйоркската галерия има забележителен павилион на тазгодишния Арт Базел, както винаги.
През 2008 г. швейцарската федерална полиция обобщи наблюденията си за това колко подходяща е арт индустрията за пране на пари. "Дискретността и липсата на прозрачност като цяло доминират търговията с изкуство, а разплащането обикновено е в брой." Темата често се обсъжда от Швейцарския национален съвет - долната камара на парламента, но досега все още нищо не е направено. Разглеждането на предложеното законодателство, което ще превърне швейцарския арт пазар в субект на закона за пране на пари в страната, постоянно се отлага.
UBS е основният спонсор на Арт Базел. Банката има огромен салон във ВИП зоната на панаира, където кани най-добрите си клиенти на специални изложби. Изкуството е голям бизнес в Базел. "Целевата аудитория е във високия сегмент на богатите", обяснява швейцарският адвокат Карл Швайцър, който е развил този бизнес в UBS. "Чрез изкуството се установяват невероятни връзки с клиентите."
Най-голямата банка в Германия - Дойче банк, също влезе в бизнеса с арт складовете. Тя вече има голяма собствена колекция и е основен спонсор на лондонския Фрийз Арт панаир, който има и нюйоркско издание. В момента банката изгражда свой собствен склад за произведения на изкуството в Лондон и също като UBS е взела на лизинг складово помещение за 200 метрични тона злато в Сингапур.
Новият бизнес
Аукционната къща "Кристис" присъства в сингапурската свободна зона в лъскава футуристична сграда на летището. Азиатският град държава копира успешната швейцарска стратегия с помощта на швейцарски съветник. И предлага пълна дискретност и свобода от данъци.
Люксембургците също търсят мястото си в този привлекателен бизнес. Склад с изключителни мерки за сигурност зад елегантна каменна фасада се строи в момента на основното летище в Люксембург. Вместо шестетажната непривлекателна сграда като тази в Женева, складът в Люксембург ще накара най-богатите в света да се почувстват сами като произведения на изкуството. "Това ще е крепост на изкуството", обеща на презентация през юни Давид Аренд, шеф на люксембургската свободна зона на летището. Сградата ще е оградена от триметрови стени и ще има въоръжена охрана.
Люксембург освен това промени и данъчните си закони в полза на свободната зона на летището, която трябва да бъде открита през септември 2014 г. Във ВИП зоната на Арт Базел официални представители на страната рекламираха на различни езици, сред които руски, новото съоръжение като "вашия безмитен търговски център".
И наистина тази малка страна в сърцето на ЕС има големи планове. На конференция за бъдещето на Люксембург като финансово средище Аренд каза: "Вече не искаме да се концентрираме само върху белгийския зъболекар и германския месар."