Прави са представителите на БСП и ДПС, които твърдят, че ще е конституционен прецедент едно евентуално вето на президента върху закона за актуализация на държавния бюджет за тази година. Но този прецедент ще е предизвикан от други прецеденти.

Първият от тях е самата актуализация по чиста презумпция два месеца преди края на процедурата на обсъждане на бюджета за следващата година. За 2014 г., твърди се, може да са необходими допълнителни разходи. Логично би било да се види докрай изпълнението за полугодието и третото тримесечие за тази година и тогава да се заложат реалистични параметри за 2014 г.

Другият прецедент е съзнателното увеличение на дефицита значително над предполагаемия ръст на БВП. Ако например ръстът се окаже 0.5% от БВП, а дефицитът - 2% от БВП, за първи път от 1998 г. дефицитът ще е значително над ръста на икономиката. (Актуализацията на бюджета през 2010 г. беше корекция на грешни параметри, както се видя от изпълнението на приходите от данъци за предходната година. Затова не е правилно този опит да се взема като пример за подражание.) За целия петнадесетгодишен период от 1998 г. насам почти винаги е бил 4-5 пъти под ръста на БВП, до 2008 г. бюджетните години завършват с ефективен излишък, за 2009 г. дефицитът е далеч по-малък от спада на БВП, а за 2011-2012 г. - практически равен на ръста на БВП.

Прецедентът на 2013 г. с четирите пъти по-висок от ръста бюджетен дефицит е смяна на философията на управление на публичните финанси, към която са се придържали самите сегашни управляващи. Преди се е предполагало, че доход, който не се предвижда да бъде произведен, не може да се преразпределя. Един вид не можеш да изядеш риба, която не съществува. Сега е точно обратното: преразпределя се доход от парите на данъкоплатците, за който всички са съгласни, че няма да бъде произведен. Един вид нарочно се създава фискалната илюзия, че рибата съществува.

Досегашната философия беше, че не е проблем да вземеш заем, проблемът винаги идва с изплащането на дълга. Затова със заемите трябва да се внимава. Сега се тръгва от илюзията за безпроблемното вземане на дълг, все едно че няма да дойде момент да се плаща.

Всъщност предварителното харчене без положителен ефект за ръста на икономиката е повече от обикновен похват изобщо, а и конкретно в опита на сегашните управляващи. Последният такъв случай е от началото на 2009 г., когато само през насърчителната банка бе пуснат в оборот ресурс, равен приблизително на 1% от БВП. Резултатът бе, че икономиката се сви с 5% от БВП. (Отделно от това имаше значими допълнителни увеличения на разходите - заем на НЕК за "Белене", залпово увеличаване на минималните осигурителни прагове и други подобни "нововъведения", които сега тежат върху плещите на фирмите и гражданите.)

Известно е, че първият урок на икономистите е, че ресурсите са ограничени. А също и че първият урок на политиците е, че трябва да забравят първия урок на икономистите. Прецедент в историята на последните петнадесет години е, че този урок сега го забравят и премиерът, и финансовият министър едновременно.

Изводът от тези наблюдения е следният: ако президентът наложи безпрецедентно вето, то ще е предизвикано от изброените по-горе стечения на обстоятелствата.

Подобна практика е доста разпространена, по-често като заплаха от страна на други президенти от нова Европа да подложат на вето бюджет на някое правителство. Досега тази заплаха е била почти винаги разумен коректив.

Ако това се случи в България, процедурата ще протече според конституцията, която изисква просто мнозинство от всички народни представители за преодоляване на ветото. Т.е. "Атака" и ГЕРБ държат ветото върху мнозинството, което може да преодолее ветото на президента върху актуализацията на бюджета за 2013 г. Ползата от него би била известно избистряне на политическите предпочитания на партиите в парламента. Но не повече.(С незначителни съкращения. Заглавието е на "Сега")