Това е синопсис (1) на един бизнес модел и инвестиционен проект, който няма аналог в България по финансов обем и икономически потенциал. Той е по силите единствено на държавата, единствената в страната многомилиардна корпорация, която разполага с достатъчни финансови и организационни ресурси - проектът изисква към 3 млрд. евро преки инвестиции и близо два пъти по-голяма сума за финансови гаранции. Може да създаде допълнителен брутен вътрешен продукт между 10 и 20 млрд. евро годишно и да изплати инвестициите в период от 3 до 6 години. Сетих се за този проект, като прочетох, че у нас вече е започнала велика доматена революция, която се свежда до велико замеряне с домати на политици и местата, където си крият. Но доматът има ключово значение не само в политиката, а и за икономиката на страната. Доматът и изобщо

зеленчукът може да стане водещ продукт,

флагман, който да изведе страната обратно на лидерска позиция на световните пазари, като лалетата за Холандия и бананите за Еквадор и Коста Рика. Зеленчуците и плодовете са от малкото продукти, за които имаме уникални условия и възможности да произведем и продадем като краен продукт, т.е. да получим пълния обем на печалбата. Впрочем при доматите разликата ("марж") между производствена и крайна цена (за пресен сезонен продукт) е над 16 пъти, печалбата е поне 30% бруто. За оранжерийните домати маржът е до три пъти по-нисък, но пък брутната печалба е два пъти повече. Невероятно, но вече цели 24 години ние, българите,

изобщо не ползваме потенциала,

който имаме в този уникален отрасъл, производството на зеленчуци. Стигна се дотам, че нашите продукти дори на вътрешния пазар трудно удържат на конкуренция от съседи и дори от западноевропейски производители. Защото липсва смислен бизнес модел. Цялата организация и риск остават за крайния - дребен и икономически безсилен производител. По този дилетантски начин няма да стане. Нашият селянин ("фермерът", както е модерно, макар че у нас ферми никога не е имало извън чифлиците в Добруджа) не е в състояние да проникне на крайния пазар дори в страната, камо ли на световния. Каквото да произведе, той е принуден да седи и да чака някой "да дойде" да го изкупи. Който и да дойде, без съмнение ще го ограби, защото продавачът е в пълна безизходица и няма алтернатива кому да продаде. Друго:

дребният стопанин не може да гарантира

доставките, нито дори качеството на продукта. За това са нужни професионална сортова селекция, модерна аграрна технология, задължително напояване. Не е достатъчно само да отгледаш домат; за да имаш търговски продукт, се иска още много: застраховане на рисковете, маркетинг и реклама, логистика от нивата до сергията. Кой го може всичко това и колко пари трябват? За да станем (отново) световен доматен лидер, трябва да направим Велика доматена революция. Ето

нашият революционен план:

Държавата създава корпорация с поне милиард (за начало) капитал. Тя измисля и регистрира по цял свят своя търговска марка, дето ще става световен "бранд". Прави проучване във всички градове над 1 млн. души от Дъблин до Токио: за цени и търсене на плодове и зеленчуци, сезонност, конкуренция и условия за търговия, но така, че задължително да излезе на улицата, до крайния потребител. Пряко! Прави се план за пазарно проникване така, че при песимистичния сценарий до 3 години да стигнем прословутата равновесна точка (break-even point), в която избиваме загубите и почваме да печелим. От пазарния план се изчислява нужната ни произодствена програма - кога, колко и какви зеленчуци да произведем, за да ги продадем пресни (2) по цял свят. После се изчислява

работен и инвестиционен проект,

който трябва да покрива цялата верига от избор на продукти, избор на площи, сключване на многогодишни договори с производители, селекция и подготовка на разсад и фиданки, агропланиране, обучение на персонал, контрол и изкупуване, обработка и опаковка, транспортна схема и график, наемане на местата за продажба, застраховка, отчетност и контрол. И следват договаряне, поемане на финансови гаранции към всички партньори по веригата. Наред със самия бизнес проект ще се наложи държавата да инвестира и в мелиорации, за да възстанови и изгради напоителна мрежа. Главният принцип:

От нивата до сергията!

Изпуснеш ли дори едно звено, загубата е сигурна, защото и една само дупка на меха стига, за да изтече водата. Добре е, преди да започнем доматената революция, да проучим опита на пословичната компания "Юнайтед Фрутс", собствения ни опит от "Хранекспорт" и "Булгарплод", а и опита на южните ни съседи, защото днес Турция е главният вносител на пресни зеленчуци и плодове и в Европейския съюз, и в Русия.

- - -

(1) Синопсис, гр. , "поглед", идеен замисъл, кратко описание на принципите.

(2) Пресният продукт за крайна консумация е трудният и важният. Който може да достави и продаде пресен продукт на краен консуматор, той лесно ще продаде и консервиран, и замразен продукт, и суровина за преработка.