|
| Тези момчета могат да генерират 1000 "харесвания", за да спечелят 1 долар. |
Лекотата, с която един незабележим зеленчук може да спечели толкова овации, повдига фундаментален въпрос - доколко легитимен е начинът, по който днешният бизнес отмерва успеха си онлайн чрез харесванията във "Фейсбук", зрителите в YouTube и последователите в "Туитър". Снощи британският Channel 4 трябваше да излъчи разследване, което показва до каква степен тези "клик ферми", както ги наричат, подкопават доверието на потребителите в статистика, смятана доскоро за съвсем обективна.
Разкритията идват в съвсем неподходящ момент за "Фейсбук". В момента мрежата се опитва да отмъкне големия бизнес от "Гугъл" и да го закачи за собствения си модел на целево рекламиране. Ключов момент в този модел е ползването на харесванията като измерител на одобрението.
Нашата страница за тиквичките всъщност е направена от авторите на разследването, за да служи за демонстрация как фабриките за харесвания могат да
манипулират популярността на даден продукт
в интернет. "Много компании в момента имат огромно желание да подобрят профила си в социалните медии, за да достигнат до нови групи потребители", обяснява Греъм Клули, независим консултант.
Значението на харесванията е важно за потребителите: скорошни проучвания показват, че 31% от хората първо проверяват рейтингите и отзивите, включително харесванията във "Фейсбук" и последователите в "Туитър", преди да изберат да купят нещо. Това означава, че бангладешките фабрики за кликвания могат да играят съществена роля в подвеждането на клиентите.
Журналистите от Channel 4 са заснели един от босовете в Бангладеш, който се хвали, че е
"крал на "Фейсбук"
заради способността си да създава профили и сетне да ги използва, за да произвежда стотици хиляди фалшиви харесвания. Тези крале на "Фейсбук" се превръщат във все по-голямо предизвикателство за компаниите, които разчитат на статистика от социалните мрежи - която уж трябва да показва одобрението на реални потребители, за да оценяват популярността на предпочитаните продукти.
Уви, за самите работници всичко това означава работа в съвсем примитивни условия - дълги часове на седене пред компютърния екран в мрачни стаи с решетки на прозорците. Смяната им понякога продължава цяла нощ. За това време те могат да генерират 1000 харесвания или да станат последователи на 1000 души в "Туитър" само за да заработят един долар.
"Фалшивите харесвания нарушават няколко закона - казва Сам де Силва, адвокат, специализиращ в IT и аутсорсинг, - например за защита на потребителите и срещу нечестните търговски практики. Освен това по същество те подвеждат потребителите."
В разследването си Channel 4 се натъква и на онлайн казино, което е откупило лиценза за марката "Монополи" от собственика й, компанията за игри Hasbro и сега се рекламира с фалшиви харесвания във "Фейсбук". Репортерите се свързват с Hasbro, които на свой ред се жалват до "Фейсбук" и страницата е свалена. В изявление от фирмата казват, че са възмутени от разкритията и не са имали представа за съществуването на фалшивата страница.
Междувременно регистрираната в Дака Shareyt.com твърди, че е посредник, който помага на компании да подобрят профила си във "Фейсбук", "Туитър", Google +1, LinkedIn и YouTube. На страницата си фирмата се хвали, че всичко е направено просто като едно кликване с мишката. И твърди, че представлява безплатна платформа за подобряване на присъствието в социалните мрежи и търсачките. "Когато и където да имате нужда от масивна работна сила за изпълнението на дребни задачи - подканят от сайта, - обадете се на Shareyt и всичко ще бъде свършено като с магическа пръчка! Не можете да си представите потенциала ни, докато не опитате". Бангладешците твърдят, че са
произвели 1.4 млн. "харесвания"
във "Фейсбук" и имат 83 000 регистрирани потребители.
Намекът на фирмата е за "крауд сорсинг" - нещо като аутсорсинг, само че за милиони работници по целия свят. Шараф ал Номани, собственикът на Shareyt, казва пред скритата камера на журналистите, че около 30-40 на сто от кликванията идват от Бангладеш. Това означава, че приблизително 25 000 бангладешци в Дака залягат денонощно над компютрите и часове наред извършват едни и същи движения, за да подобрят рейтинга на даден продукт в интернет. Има компании, които се възползват рутинно от услугите на shareyt.com в стандартните си маркетингови кампании.
Сър Били, британски анимационен герой, озвучаван от друг сър - Шон Конъри, има над 65 000 харесвания във "Фейсбук", повече от някои холивудски филми. Макар че към момента сър Били е излизал зад граница единствено в Южна Корея, данните от "Фейсбук" показват, че най-много харесвания идват от Кайро, а третият най-голям брой е с адрес Дака.
Теса Хартман от Billi Productions признава, че промотират филмчето от 2006 г. и досега са платили 271.40 паунда на shareyt.com за реклама през август 2012 г. Договорката е била за 6 месеца и според Хартман представлява "много малка" част от маркетинговата им стратегия. По това време, според нея, сър Били вече е имал 40 000 харесвания във "Фейсбук". Billi Productions спира да работи с бангладешците през февруари.
На сайта на shareyt.com има линк и към рекламата "Трудни времена" на "Кока-Кола". Рекламата е правена за "Супербоул" 2010 и показва как г-н Бърнс от "Симпсън" се учи да живее с по-малко, но с "Кока-Кола". Присъствието на клипчето на сайта в Дака вероятно е помогнало доста за 6-те му милиона посещения. "Кока-Кола" казва в изявление, че
"не одобрява фалшивите фенове",
а скоро след това клипът беше свален.
Shareyt.com има и други премеждия - и "Фейсбук", и "Туитър" спират линковете към сайта, ако някой ги сложи на техните страници. "Туитър" освен това забранява фалшивите "последователи" и купуването на "последователи".
Фалшивите интернет потребители са резултат от бума на рекламата в интернет, откакто мрежата стана комерсиална в средата на 90-те и пусна първия банер през 1996 г. Възходът на рекламните мрежи и моделът "заплащане срещу кликване", при който рекламодателят заплаща за всяко кликване върху рекламата му, независимо дали то води до продажба, или не поражда и бум на фалшификациите, от които печелят безскрупулни сайтове.
Проблемът далеч не смята да изчезва. През февруари "Майкрософт" и "Симантек" затвориха мрежа от 1.8 млн. компютърни устройства, използвани за генериране на 3 млн. кликвания на ден. Печалбите от този бизнес са били 1 млн. долара годишно от 2009 г. насам. Този тип компании се възползват от една съвсем нова сила на пазара - евтина работна ръка, съчетана с евтина интернет връзка. Мениджърът на една от тези фабрики е с чиста съвест, че се възползва от това. Пред Channel 4 той казва, че някои от методите им са съвсем законни и хвърля вината на тези, които поръчват работата - според него точно те са неморалните.