|
| Богомил Николов |
- Господин Николов, у нас се готвят поредни промени в Закона за защита на потребителите, насочени основно към дистанционното пазаруване. Защо се налагат те?
- Проектът отразява последната потребителска директива на ЕС, която от своя страна отменя 4 досега съществуващи директиви. Причината е, че пазарът се развива и се появяват нови предизвикателства. Няма да видим нещо фундаментално ново, а по-скоро подобряване на съществуващи правила. Това, разбира се, е много важно, защото понякога дяволът се крие в детайлите.
- Кога влиза в сила тази директива?
- За нас крайният срок е юни 2014 г. Но след като вече има проект на закон, България най-вероятно ще я въведе по-рано - надявам се преди края на тази година.
- Какви са новостите в проекта?
- Спират се някои досегашни практики. Да речем, човек си харесва нещо от някой сайт - вижда атрактивна цена, поръчва, а накрая се оказва, че има много скрити такси, които се добавят към покупката. В крайна сметка стоката излиза по-скъпа, отколкото ако си я купиш от кварталния магазин. Директивата въвежда ясно условие скритите такси да бъдат извадени на светло, да не могат да се добавят след това. Въвежда се изискване да се публикува крайна цена с всички данъци и такси. Впрочем в това отношение България беше изпреварила ЕС. Тази разпоредба е записана и в сега действащия у нас закон. Още преди години тръгна масова мода да се обявяват цени без ДДС и доста търговци сполучливо подвеждаха много хора. Затова в българския закон подобна разпоредба съществува от години.
- В проектозакона се прецизират и много от условията при дистанционните договори. Наистина ли с тях се злоупотребява толкова много?
- Потребителят поначало не е равнопоставен, но при дистанционна продажба е в още по-неизгодна позиция. Защото се използват най-различни психологически техники за продажба. Някой ви се обажда и казва: "Само сега, само днес или до обяд може да ползвате специални условия или специални отстъпки." И човек често подхожда импулсивно. Плаща, купува и на следващия ден установява - сравнявайки офертите на пазара, - че е купил нещо много неизгодно.
- Как му помага новият закон?
- Удължава се срокът, в който може да се откаже от договора при пазаруване по интернет или извън търговския обект. Въвеждат се еднакви срокове за отказ в ЕС. България винаги е ползвала минималните срокове - 7 дни, докато в някои държави те стигат до 30. Сега се въвежда 14-дневен срок за всички. Идеята на Европейската комисия, още когато предложи тази директива, беше, че еднаквите срокове във всички страни стимулират търговията. Реално с новите правила човек може да си промени мнението и да върне стоката, без да дължи никакво обяснение и без да има нужда тя да е дефектна. Но, нека подчертая, това не важи в класическия магазин и хората трябва да го знаят.
- Как можем да върнем стока, купена от класически магазин?
- В традиционния магазин нямаме такова законово право, освен ако търговецът няма подобна политика. В западните държави е доста разпространено. А и в България от няколко години има 2-3 големи търговски вериги, които предлагат такава възможност - в рамките на 8 до 40 дни.
- Но при мобилните телефони е по-различно...
- Там стана една недомислица. Преди 3 години, след протестите срещу мобилните оператори, в закона беше записано, че потребител може да се откаже от договор с мобилен оператор в 7-дневен срок. Но беше добавен и текст, че това право не важи, когато с договора се предлага и крайно устройство, т.е телефон. Затова ние препоръчваме, ако човек си хареса устройство, да си го поръча по интернет. Тогава правото за отказ ще важи и ако нещо не ви устройва, може да върнете стоката и да си получите парите обратно.
- И в новия проектозакон не е ли прецизирано това?
- Не. Директивата не обхваща класическия магазин, там тези права не важат.
- Как се отказваме от покупка по интернет?
- Въвежда се единна форма за отказ в целия ЕС. Ние ще направим всичко възможно да я популяризираме. Но тя се ползва само при дистанционните продажби.
- Друга новост е, че вече ще можем да се отказваме от продукта след третата поправка.
- Да, рекламациите са проблем, при който досега имаше празноти. Много често търговците оспорваха дефекта - те настояваха, че е причинен от потребителя поради неправилна употреба. Не вярвам проблемите лесно да се разрешат, защото те са въпрос и на търговска култура. Ние от години настояваме, че когато търговец се опитва да отклони всяка рекламация, той не печели нищо. Дори някои случаи да са спорни, търговецът ще спечели повече, ако приема рекламациите, защото няма да си уврежда доброто име. Един недоволен потребител се превръща в ходеща антиреклама и в крайна сметка негативите за търговеца са много повече от стойността на дадения продукт. Това са го разбрали в повечето западни държави. У нас все още търговците са малко дребнави, но се надявам, че с времето и с по-голямата конкуренция това ще отшуми.
- Една от големите тежести за хората е начинът на формирането на лихвите по кредитите. Ясен ли е той за потребителите?
- Дори начинът на формиране на лихвите да е безкрайно ясен, това не го прави справедлив. Той си остава изключително нечестен и несправедлив, защото дава право на банката едностранно да променя лихвите.
Според нашия закон за потребителския кредит банката си определя референтен лихвен процент - тоест плаващ лихвен процент, който се базира на някакъв индекс плюс надбавка. Какво го грее потребителя начинът, по който се изчислява този процент, след като той се определя от банкера, а не от обективен източник, достъпен и за двете страни. Не можеш да изчислиш решението на управителния съвет.
Значи, трябва да се въведе обективен общ сбор от индикатори, дефиниция, която ще бъде еднаква за всички. Или да се забрани ползването на индикатори, които зависят от продавача, тоест от банката. Това е първата стъпка - банкерът да използва каквото иска, ако ще прогнозата за времето, но индикаторът да не е субективен, да не е в негово владение.
- Коя е втората стъпка?
- Ограничаване на таксите при предсрочно погасяване, защото те спъват конкуренцията. Представете си човек, който има 20-годишен договор, но на втората година вече не е доволен от банката - или му увеличат лихвата едностранно, или просто обслужването не е добро. Той си намира по-добра оферта на пазара, но го чака наказателна такса, която стига до 4 -5 процента. На практика възможността да се преместиш в друга банка се обезсмисля. Това убива конкуренцията. Хората са закрепостени. Търговецът знае това и не полага особени грижи за тези хора, защото знае, че няма накъде да мърдат. В резултат в договорите има най-различни наказания за крепостник, който си помисли да бяга.
- Това може ли да се уреди законово?
- Да. Както се случи с потребителските кредити благодарение на директивата, която сложи ограничение на наказателната такса до 1%. Така ще стане и с ипотечните кредити. Въпросът ми е защо да не го направим сами, трябва ли непременно да чакаме директива от Брюксел?
- Какво мислите за идеята, когато бъде продадено жилището на човек, който не може да си обслужва кредита, той вече да не е длъжник, дори да му остават още вноски по кредита?
- Това трябва да се въведе като изискване още със сключване на договорите. Така беше в САЩ и затова там фалираха банки, а не потребители.
- Справедливо ли е?
- Естествено, че е справедливо, защото по този начин се споделя рискът. Ако утре пазарът тръгне надолу, ще загуби и банката, не само клиентът.
- Но няма ли да се увеличат лихвите?
- Това го твърдят банките. Аз пък твърдя, че ако се махнат таксите, лихвите няма да се качат, защото ще се увеличи конкуренцията. А и банкерът ще стане по-взискателен на входа - на кого да дава кредит. Ще отсява по-добре потенциалните лоши кредитополучатели. Затова в много държави има личен кредитен рейтинг, който отразява много фактори от живота.
- А у нас няма ли такъв инструмент?
- У нас има кредитна справка. Така банкерите могат да проверят дали не си длъжник, да кажем, на "Топлофикация". Докато кредитният рейтинг отразява и други фактори, например като коректност. Ако в миналото не сте си плащали сметки и задължения, това се отразява върху вашия личен кредитен индекс. На Запад така банките предлагат много повече индивидуализирани продукти. При човек с добро образование и перспективна професия вероятността да остане без работа е много малка. Затова те му дават по-ниска лихва. А българските банки правят стандартни продукти за всички. Нормално - като няма силна конкуренция, за какво да се напъваш. Трябва да се мисли в тази посока, да се поправят причините, а не последствията. Чувам идеи от сорта да се забрани да се отнема имот, когато е единствено жилище. Забелязвам някакъв страх у банките, че държавата ще ги принуди да отписват дългове.
- Най-вероятно защото се говори за въвеждане на закон за личен фалит, при който се опрощава част от дълговете. Как ви се струва тази идея?
- Задължително трябва да го направим. Вероятно ще трябва и ние, представителите на неправителствения сектор, да помогнем на държавата, като разработим основните пунктове.